Решение № 88 от 06.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Търговско дело № 20224100900008 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.323 от ТЗ

Ищецът „Кристера“ АД , с ЕИК 103273795, със седалище и адрес на управление: гр.П., Промишлена зона чрез пълномощника си адвокат К. Д. от ВТАК, твърди , че на 08.07.2021 г. е сключил с „Джано 2382“ ЕООД , с ЕИК 203108652, със седалище и адрес на управление : с.П., ул.“Х.А." 1 договор за търговска продажба , по силата на който ответникът е поел задължение да му предаде и прехвърли собствеността върху 1000 тона царевица от реколта 2021 г./ т.1/ в срок до 30.10.2021 г. / т.4/ срещу цена от 300 лева за тон / т.3/. В посочения срок не е изпълнил задължението си , като преди това с писмено уведомление/ получено на 13.09.2021 г./ е изявил воля за разваляне на договора поради липса на предварително плащане на цената на стоката.

В отговор на уведомлението/ получен на 16.09.2021 г./, ищецът- купувач е отрекъл правото на ответника да развали договора/ тъй-като страните нямат писмено постигната уговорка за предварително плащане на цената/ и е изразил готовност да приеме изпълнението , за което му е изпратил покана, получена на 18.10.2021 г. С нова покана, получена на 02.11.2021 г. го е уведомил, че въпреки неизпълнението на задължението да предаде стоката в уговорения срок, му дава допълнителен срок да изпълни и ако не го направи ще счита договора за развален, която последица е настъпила на 15.11.2021 г. Ответникът с писмо, изпратено по електронната поща на 19.11.2021 г. заявява , че поради развалянето на договора отказва изпълнение.

Закупил е заместваща стока в резултат на изпълнението на два договора за търговска продажба от 22.11.2021 г. , сключени със „Съгласие -2004“ ЕООД- гр.Свищов за 500 тона царевица на цена от 250 000 лева , платена на продавача по банков път на 23. 11.2021 г. и с ЕТ „ Нива-60-Тодор Стоянов“ с.Н.В. за 500 тона царевица на цена от 245 000 лева , платена на продавача по банков път на 23.11.2021 г. Тъй- като разликата от 165 000 лева между цената на недоставената стока по разваления договор за търговска продажба и цената/ общата стойност / на заместващата /еднаква по вид и количество/ стока по двете продажбени сделки , следващи момента на развалянето, чието сключване е било, за да бъде задоволен/ покрит/ същия икономически интерес, то ищецът заявява , че има право да получи тази сума на основание чл.323 от ТЗ.

1

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му я заплати, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата , както и сторените по производството разноски. Впоследствие намалява предявения иск до размер на 145 000 лева.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат Н. К. от ВТАС оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения , както следва: а/ между страните не е сключван по смисъла на чл. 14, ал.1, вр. с чл.8, ал.1 ЗЗД договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2021 г., а само е отправено от „Джано 2382“ ЕООД във вид на електронно съобщение чрез имейл предложение с приложено към него сканирано копие на проект за сключване на такъв договор , но не на адреса на ищеца , а на адреса на друго търговско дружество/ и двете имащи един общ органен представител/ , без да е върнат екземпляр от него с печат и подпис на надлежния представител на „Кристера“ АД ; б/ дори и да се приеме, че договор е сключен, с него е уговорено предварително плащане на цената на стоката – заключение, което следва в резултат на тълкуване на клаузите му/ чл.

13.1, чл.13.2, чл.13.3 , чл.13.5/, от погледа върху заглавието на договорния документ , в което присъства думата“ аванс“ и обичайната търговска практика ; в/ поради неплащането й при сключването на договора , забавеното й плащане е станало безполезно предвид повишаването на цените на царевицата на пазара , поради което е възникнало правото му да го развали на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, което право е упражнил с уведомлението получено от „Кристера“ АД на 13.09.2021 г. ; г/ посочените от ищеца две сделки за продажба на царевица нямат заместващ характер , понеже не са свързани със задоволяване на конкретния му икономически интерес, произтичащ от неизпълнението на договора от 08.07.2021 г., а са предмет на текущата му търговска дейност, тъй като в същия времеви период той е сключвал аналогични сделки на по-ниски цени и е имал достатъчно количество царевица в складов запас.

Претендира присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва иска с подробни доводи , развити в писмени защити.

Съдът след като обсъди доводите им и прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

На 08.07.2021 г. между страните е сключен писмен договор за търговска продажба/ чл.318, ал.1 от ТЗ/ , по силата на който ответникът е поел задължение да предаде на ищеца 1000 тона царевица от реколта 2021 г. / с което да му прехвърли правото на собственост върху стоката – чл. 24, ал.2 от ЗЗД/ в срок до 30.10.2021 г. , а вторият да му заплати цена от 300 лева за тон - юридически факт, установен/ чл.180 от ГПК , чл. 8, ал.1, чл.14, ал.1 от ЗЗД/ с представения заверен препис на двустранно подписания/ в резултат на размяна на съобщения по имейли, придружени с предложен, поправен и приет проект за договор в сканиран вариант / договорен документ/ л.9-12, л. 71,72,73 , 110 от делото / , както и с обстоятелството на взаимно отправените в писмен вид изявления/ именувани уведомления и покани- л. 14, л.19, л.25, л.30 от делото / на воля за развалянето му/ правна безсмислица е да се правят такива волеизявления, ако в представите на страните не е сключен договор, тъй-като не може да се разваля нещо несъществуващо в правната действителност !/ изявление за разваля несъществуващ договор е очевидна правна безсмислица , получени на датите, посочени в исковата молба/ вж. съответните разписки /.

Спорът им по основанието на предявения иск/ неговото съществуване и съответнонесъществуване/ най- напред повдига въпроса съдържа ли договорът уговорка за предварително плащане на цената на царевицата или не ?

2

За действителността на този вид уговорка е необходимо съгласието на страните / съвпадението на техните волеизявления в такъв смисъл- чл.8, ал.1 от ЗЗД, чл.180 от ГПК / да е писмено изразено / чл. 334, изр.1-во , вр. с чл. 293, ал.1, ал.2 от ТЗ/.

Тя е онова „друго“/ уговорено/ по смисъла на чл. 327, ал.1 от ТЗ- разпоредба съдържаща две общи алтернативно поставени правила / регулиращи основното право на продавача/, че купувачът е длъжен да плати цената на стоката при предаването й или при предаване на документите , които му дават право да я получи. Ако е съставен договорен писмен документ , но в текста му въпросната особена уговорка не присъства по ясно формулиран начин , тогава при възникнал спор в отношенията между страните ще се прилага според обстоятелствата някое от двете общи правила на закона, освен ако волевата нагласа на някоя от тях не е такава , че ако биха се прилагали, не би сключила договора .

Тълкувателният прочит на договорния документ показва , че в него няма текст съдържащ изрично изявление на съвпадаща воля за предварително плащане на цената на стоката от ищеца- купувач , чието място/ на такава уговорка, щом е постигната / би трябвало да е в чл.3 и/или в чл.7 и/или чл. 10, т.1. От друга страна липсата му разкрива очевидно положение на правно логическо несъответствие с текстовете на чл. 13.1, чл.13.2 , посветени на правото на купувача да развали договора при пълно неизпълнение и неточно изпълнение и като последица от развалянето да получи „авансово платената сума в двоен размер “ , на която в тези случаи е придадено значението на задатък / чл.93, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД/, както и с името на договора , включващо думата“аванс“. Спорен е въпросът коя от двете страни е отправила първа по електронен път във вид на сканирано копие на проект предложението за сключване на договор за търговска продажба на царевица в количество от 1000 тона и на цена по 330 лева на тон , но цитираният израз в тези текстове/ явяващ се безсмислен , ако няма да се свързва с уговорка за предварително плащане на цената /, присъствието на думата „аванс“ в заглавието на документа, както и обичаят в търговската практика , когато се сключват договори за продажба на земеделска продукция / пшеница , царевица и т.н./ по време далеч преди тя да бъде създадена в зряло и годно за употреба състояние и прибрана/ както е в случая/, да се уговаря и да се плаща предварително цената й / което се прави в интерес и на двете страни : за продавача, който е производител това е форма на финансово кредитиране на дейността му , а купувачът си осигурява твърдо установена цена , без да се налага да доплаща при предаването на готовата продукция някаква разлика за покрИ.е на пазарната й стойност, съществуваща към този момент, която най- често е по висока от цената/ , са обстоятелства установяващи поне намерението на ответника договорът да съдържа такава уговорка, като без нея едва ли би го сключил.

Неиздаването на фактура на ищеца- купувач съгласно чл.8.2 от договора не е обстоятелство, опровергаващо това намерение и съответно изключващо по принцип от волята на страните постигането на уговорка за предварително плащане на цената, тъй-като фактура при подобни случаи се издава при получаване на авансово плащане , а не преди това- чл. 113, ал.1, чл.25, ал.7 от ЗДДС.

От стриктно юридическо гледище липсата на изричен текст в тази връзка, означава , че тя не съществува в битието на писмения договор- аргумент от посочените по- горе разпоредби на ТЗ.

Правният извод е , че няма както съгласие на ищеца - купувач цената да се плати предварително при сключването на договора, така и съгласие на ответника- продавач плащането й да се извърши при предаването на стоката, предвид волевата му нагласа/ тя логически се извлича или поне предполага от/ предвид горните обстоятелства / да се случи първото. Обаче в представите на всяка от страните до времето, когато е започнала размяна на съобщения/ уведомления , отговори , покани/ следва да се приеме , че/ вероятно/ е съществувала заблуда за налично такова съгласие на другата страна, докато още при 3 първата размяна не я откриват и възниква противоречието им по въпроса коя по напред трябва предприеме изпълнение на договора.

Посоченото правно логическо несъответствие, създаващо непреодолима с тълкуване /според правилата на чл.20 от ЗЗД/ неяснота е трябвало да бъде отстранено чрез допълнение на договора със съгласувани в писмена форма изявления / чл.293, ал.6 от ТЗ, чл.20, ал.2 от ЗЗД, чл.334, изр.1-во, вр. с чл.293, ал.1, ал. 4, ал.5 от ТЗ /, каквито няма или поне страните не представят по делото в някакъв вид документална битност.

Затова не би могло да се направи заключение , че изявленията им за разваляне на договора почиват на действително породено/ несъмнено установено/ преобразуващо право за този резултат по смисъла/ в хипотезите / на чл. 87, ал.1 или ал.2 от ЗЗД на основание факта на неплащане на уговорената цена далеч преди падежа за предаване на стоката и на основание факта на непредаването й в срок до 31.10.2021 г. и в допълнително дадения срок за изпълнение. Това е така , защото за да е налице неизпълнение като основание за възникване на правото на разваляне на даден двустранен договор, трябва да има найнапред безспорно уговорено конкретизирано задължение на другата страна, след което неосъществена с поведението й желана промяна в действителността – негов предмет, по причина , вменима й във вина- чл.87, ал.1, вр. с чл. 81, ал.1 от ЗЗД. Когато в действителност няма съгласие за нещо, дадено в изискуемата форма , което другата страна желае и първоначално мисли , че е постигнато, просто няма уговорка, а щом няма уговорка, неизпълнението на това нещо не може да е виновно , тъй-като няма задължение за изпълнението му / аргументи от чл.8, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД/ . Казаното важи с пълна сила по отношение на защитната кауза на ответника, свързана с неоснователното му възражение , че е развалил договора в хипотезата на чл.87, ал.2, пр.3-то от ЗЗД.