Протокол № 1337 от 02.10.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1337 гр. Варна, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница С.а при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница С.а Въззивно гражданско дело № 20243100501304 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:33 часа се явиха:

Въззивната страна Д. Р. Я., редовно и своевременно призована, явява се лично и се представлява от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемите К. С. С., Д. К. С. и С. С. С., редовно и своевременно призовани, не се явяват, представляват се от адв. М. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 34028/24.04.2024г. от Д. Р. Я., 1

ЕГН **********, срещу Решение № 1025 от 26.03.2024 г., постановено по гр. дело № 20233110105561 по описа за 2023г. на Районен съд - гр. Варна, 9 състав, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Д. Р. Я., ЕГН ********** против Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН **********, с правна квалификация по чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се измени решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021 г. на ОС-Варна, в частта, досежно определения режим на личен контакт между ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена на *** г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два дни през лятото, когато майката Д. Я. не ползва платен годишен отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в 10.00 часа на първия ден и връщане в 18.00 часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните и не е съобразил най-добрият интерес на детето. Не са обсъдени доказателствата, че са налице изменения в обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния режим, а именно, че бабата и дядото в момента живеят при сина си – баща на детето и осъществяват режим на личен контакт по-голям от определения им. Сочи, че не е в интерес на детето, което е в училищна възраст да прекарва цяла учебна седмица при своите баба и дядо, като майката бъде лишена от възможност да упражнява контрол върху учебния процес.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да бъде уважена молбата й да бъде изменен определения с решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021 г. на ОС-Варна, режим на личен контакт между ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена на *** г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два работни/непочивни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в 9.00 часа на първия ден и връщане в 18.00 часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.

Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни – ответниците Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и 2

К. С. С., ЕГН **********, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че с молбата и жалбата се цели да бъдат лишени прародителите от възможността им да осъществяват контакт с внучка им. Сочи се, че исканият нов режим е абсолютно ограничен. Твърди се, че първоначално определения от съда режим е съобразен с ангажиментите на детето в училище.

Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски.

АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.

АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, тъй като не отговаря на изискванията на закона, по същество тя не навежда нарушения на първоинстанционния съд, каквито да са предпоставка за обжалване на решението. Поддържам двата отговора - един от Д. и С., и един от К..

АДВ. Г.: Представям декларации от 2020 г. и 2021 г., както и сметка фактура за 2023 г., че такава декларация е издадена. Това показва, че детето през периода Коледа и Нова година редовно е пътувало до Германия.

Представям доказателства и за платена половин такса за занималня за тази година.

АДВ. П.: Противопоставям се, тези доказателства са извън предмета на спора. По отношение на твърдението, че всяка година детето е пътувало до Германия, ние твърдим, че то е ходило два пъти, откакто са разделени родителите. Във всеки случай неотносими са към спора. Ако ги приемете, моля да приемете възражението, че се касае за две пътувания през всичките тези години за по няколко дни. Сметката фактура не е относима, не става ясно за кое дете се касае. Таксата за обучение също не става ясно за кого е платено, каква такса, неотносимо е към настоящия спор.

АДВ. Г.: Представям тези декларации, защото моята доверителка оспорва твърденията, че се говори за два-три дни в Германия и то само два пъти. Тези са извън разрешените дни на бабата, дядото и бащата, а това са редовни пътувания всяка година. Бащата води детето в Германия при техните първи братовчеди и неговата сестра, със съгласие на майката, това удостоверяваме. Ние показваме, че те имат четири седмици в годината 3 разрешени, които си спазват, а ние даваме разрешение за още десет дни.

СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.

АДВ. П.: Никаква възможност няма за споразумение. Непрекъснато се осуетяват срещи с бабата и дядото. Водихме дела, спечелихме ги, един път водихме дело за пътуване в чужбина, майката не даваше съгласие, вторият път даде съгласие доброволно. Два пъти е ходило детето в Германия и не за по десет дни, а за една седмица. Ако така на кантар се броят толкова близки роднински отношения, това е безумие. Майката цели да осуети срещите на детето с бабата и дядото по бащина линия по необясними за мен причини.

Тези хора са пенсионери, болни, имаха възрастна болна майка, гледаха я, ремонти правиха, създадоха условия да има детска стая за детето във Варна.

Криеше се детската градина, сега училището.

Неотносими са доказателствата, тъй като детето е пътувало само две пъти за Коледа до Германия. Тези доказателства не установяват факти, относими към спора. Тези доказателства не са представени своевременно пред първата инстанция. Майката след като си е дала доброволно съгласието, тя индикира съгласието си детето да пътува и това не нарушава нейния ритъм на живот, нито пътуванията на детето и режима с бабата и дядото. Невинаги тези хора могат да идват в режима, който съдът им е определил, те живеят основно в Германия. Именно затова по Коледа е нормално детето да пътува, ако го пусне майката.

АДВ. Г.: Възразявам срещу израза „безумие“, не е етично. Ние доказваме, че детето е ходило минимум три пъти с тези декларации в Германия.

АДВ. П.: Декларацията не доказва пътуване, това не са самолетни билети. Бабата и дядото живеят в Германия, те пътуват за режима, който им е определил съдът, за да си видят внучето.

АДВ. Г.: Ние твърдим, че бабата и дядото са в България поС.но за лечение на болести, за ремонт на къщата.

АДВ. П.: Те не са се върнали да живеят в България, само прихождат, стопанисват си апартамента, къщата, гледаха болната майка, но поС.но живеят в Германия.

4

СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства от страна на въззивницата са относими към предмета на спора и допустими съобразно нормите на ГПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от въззивника в днешно съдебно заседание писмени документи, а именно: декларация за съгласие от Д. Р. Я., датирана 17.06.2020 г.; декларация за съгласие от Д. Р. Я., датирана 01.11.2021 г.; сметка/фактура № 0000012024/18.12.2023 г.; касов бон от 24.09.2024 г.

АДВ. Г.: Моля да изслушате майката в днешно съдебно заседание за периода след изслушването в Районния съд.

СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането за изслушване на майката, доколкото настоящият предмет на делото е по чл. 128 от СК, а не по чл. 59, ал. 6 от СК, където е задължително изслушването на родителя, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за изслушване на майката.

АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

АДВ. П.: Това е минималният размер за един доверител.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

5

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Г.: Делото е инициирано от това, че бабата и дядото по бащина линия са се установили отново да живеят в един и същ апартамент във Варна в периода 2023-2024 г. Това налага промяна на режима, защото този режим според нас е изключително проблематичен. Последния месец августсептември бащата има право на първа, трета и пета седмица, което означава, че на практика от 52 седмици годишно бащата взема детето за повече от половината пъти, на майката и́ остават 19 от тези седмици. Това е проблем, който би трябвало да бъде изяснен с друго дело, при което майката да претендира правата си като отглеждащ родител. Бащата взема детето петата седмица и първата седмица на месеца детето отново е при тях. Това добавя още дни към неговите. Той взема детето отново всяка първа нечетна седмица от месеца, което означава, че изтича тяхната седмица и бащата отново го взема. Това е нещо, което се повтаря многократно в годините. Това е доста проблемно за детето, което вече е израснало. Това дете има нужда както от своите прародители по бащина линия, така и от своите родители по майчина линия. Родителите по майчина линия нямат заведено такова дело, те не могат да вземат детето, същевременно майката го взема 19 уикенда през годината, като на бащата освен тези повече от половината уикенди от 52, му е гарантирана и една 20-дневна ваканция с детето, която той прекарва с това дете в с. А., където имат къща с двор, отглеждат зеленчуци, там пристигат и братовчедите от Германия, играе си с тях. Всяко дете обича да запълва времето си с игри с други деца. Майката разрешава и всяка година, от 2020 г. е започнало това, детето да пътува в Германия, защото отива на пътуване, освен това е и със своите братовчеди, с малки деца. Там няма как да е само с баба си и дядо си на практика. Постарал съм се в нашата въззивна жалба да посоча, че на практика прародителите по бащина линия ползват и режима на бащата.