Решение № 815 от 02.11.2022, Административен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 815/2.11.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 65 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на О.П.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Б. против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001321000544-091-001 от 24.09.2021г.

, издаден за определени данъчни и осигурителни задължения, по ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО за ревизиран период 01.01.2016г. – 31.12.2017г., потвърден ИЗЦЯЛО с Решение № 643/ 13.12.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

РА е оспорен изцяло, като незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в случая не е налице явно и съществено несъответствие между приходите и разходите за 2016 и 2017 г., че такива са установени единствено поради използваната от органа по приходите методика,счита че неправилно органите по приходи не са приели, че през 2016 и 2017 година му е възстановен даден от него заем в размер на 8000лв. Счита, че при съпоставяне на извършените разходи с получените приходи на годишна база, не се установява фактическият състав на чл. 123, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК, тъй като не е налице съществено несъответствие между приходите и разходите. Моли съда да отмени обжалвания РА.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът -

Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл.

156, ал. 2 от ДОПК.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321000544-020-001 / 01.02.2021, изменяна със Заповеди Р-16001321000544-020-002 / 02.02.2021, Р-16001321000544-020-003 / 17.03.2021, Р-16001321000544-020-004 / 27.04.2021, Р-16001321000544-020-005 /

07.06.2021, спирана със Заповеди Р-16001321000544-023-001 / 05.07.2021, възобновявана със Заповеди Р-16001321000544-143-001 / 18.08.2021, от екип от ревизори - Н.И.П.- Главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и В.Т.Г.- Инспектор по е извършена ревизия на О.П.П., която обхваща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., ДОО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.,и здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.

Жалбоподателят П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно-задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.

Жалбоподателят П. е регистрирал ЕТ „Ацилар-О.П.", като търговецът е с прекратена регистрация. За задълженото лице е констатирано, че е бил изпълнителен директор на „Мрамор и гранит - 2000" АД с ЕИК *********, с прекратена регистрация.

Констатирано по време на ревизията, че за ревизираните данъчни периоди жалбоподателя П. е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Лицето е декларирало получени доходи от трудови правоотношения със ЗД „Евроинс" АД и „Ивенна" ЕООД, описани по години и суми в таблици на стр. 7 от РД /стр.46 от делото /, и доходи от наеми на недвижимо имущество за 2016 г. в размер на 840,00 лв. и за 2017 г. общо за 5 280,00 лв. Установено е, че ревизираното лице е получило доходи от аренда на земеделска земя по години и суми, описани на стр. 11 от РД/стр.50 от делото/ за 2016г. – 1397.70лв. и за 2017г. – 2997.50лв.

Жалбоподателят П. е семеен - съпруга П.Н.П..

С РА органите по приходите са установили задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. и за 2017 г. общо в размер на 1 724,00 лв. и лихви 611,86 лв.

С протокол №:

1686828/01.07.2021 г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на ревизираното лице, документирана с протокол

№ П-16001320027165-073-001/ 15.12.2020 г.

При ревизията било установено, че по банковата сметка на ревизираното лице в „Юробанк България“ АД са внасяни парични средства от С.Е. през 2016 г. общо в размер на 1 887,00 лв. и през 2017 г. - 771,20 лв. с основание „захранване на сметка". Получените парични средства са определени от органите по приходите като недекларирани от ревизираното лице доходи с неизяснен произход.

В представени от

О.П. обяснения с вх. № 94-00-1079/ 25.02.2021 г. /стр.581/е посочено, че е получавал на вноски парични средства от И.П.Ф. от гр. Велинград, представляващи върнат заем от 2014 г. От И.Ф. с искане за представяне на документи, сведения и обяснения от трети лица № Р-16001321000544-041-006/25.03.2021 г. са изискани обяснения и документи относно получен заем от ревизираното лице и доказателства за получаването им. С писмо вх. № 94-00-2281/12.05.2021 г./стр.380/ от И.П.Ф. са представени писмените обяснения, в които лицето декларира, че в края на 2014 г. получава сумата от 8 000,00 лв. като заем от О.П.П., като за сумата подписват запис на заповед и се уговарят да връща заема на вноски при финансова възможност от негова страна. Заемът основно е върнат на вноски през 2016 г. и 2017 г. В обяснението се твърди, че не си спомня на кои точно дати е връщал и какъв е бил размерът на вноските. След окончателното възстановяване на заема, запис на заповед е унищожена (скъсана). Посочва, че не е плащал лихви, тъй като семействата им са в добри взаимоотношения от много години. От ревизираното лице са изискани доказателства за предоставяне на паричен заем в размер на 8 000,00 лв. на И.Ф., и документи за връщането на сумата. На 21.07.2021 г. /стр.684/ от жалбоподателя са представени писмени обяснения, запис на заповед от И.П.Ф. (издател), и платежни документи (приходни касови ордери и разписки)/ от стр.676 до стр.683/ за получени от ревизираното лице парични средства в брой, във връзка с дадения през 2014г. заем в размер на 8000лв.

С искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице от ревизираното лице е изискано да предостави информация за наличните парични средства в брой към 01.01. и към 31.12. на всяка ревизирана година, ведно със съответните документи, удостоверяващи придобиването им преди 01.01.2016 г. О.П.П. не е посочил налични парични средства в брой в началото и в края на ревизираните данъчни периоди и не представя документи за произход на такива към 01.01.2016 г.Жалбоподателят дава обяснение, че става въпрос за парични средства с които е разполагал преди 3-4 години и не си спомня размера на паричните средства, с които е разполагал в началото на 2016г. и 2017г. С оглед изложеното органите по приходите приемат налични парични средства в брой към 01.01.2016 г. в размер на 5 000,00 лв. В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-16001321000544-040-001/ 11.02.2021 г. задълженото лице твърди, че годишните му разходи за живот и издръжка за ревизираните периоди са в размер на 3 000,00 лв.

На ревизираното лице е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизирания период, при която за лицето е установено несъответствие за 2017 г. в размер на 16 105,40 лв. Основно несъответствието за 2017 г. се формира от направени разходи за придобиване на автомобил през 2017 г. на обща стойност 35 091,00 лв.

След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи е било констатирано според проверяващите несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за 2017г.-наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, според които „налице са данни за укрити приходи или доходи" и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период", което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с които е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Предвид установеното обстоятелство, по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Установените източници и размерът на доходите/ приходите за ревизираните периоди са описани в РД, по години, както следва:

За 2016 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 3 963,44 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ -/10 %/ в размер на 396,34 лв. Удържан и внесен данък 227.89 лв. Допълнително определен с РА данък в размер на 168,45 лв.

За 2017 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 20 190,73 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10 %/ в размер на 2 019,07 лв. Удържан и внесен данък 462,95 лв. Допълнително определен с РА данък за внасяне 1 556,00 лв.

Жалбоподателят оспорва издадения ревизионен акт, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви за 2016 г. и за 2017 г. като неправилен и необоснован, издаден при нарушение на процесуалните правила.

Ревизираното лице възразява срещу изводите в РА относно произхода на постъпилите по банковата сметка парични средства от С.Е., тъй като от лицето са изискани и представени обяснения, които не са взети предвид от органите по приходите.

В жалбата се възразява и срещу непризнаването на върнат заем в размер на 8 000,00 лв. от П.

И. Ф.. Според жалбоподателя неоснователно не е призната сумата за действително получена, независимо от факта, че и двете страни са потвърдили предоставянето през 2014 г. и съответно връщането му през 2016 г. и 2017 г.

Жалбоподателят счита, че неправилни са направените от органите по приходите изводи в РА относно произхода и предназначението на средствата, постъпили по банковата сметка на О.П. от С.Н.Е.. Към жалбата е приложена декларация, в която С.Е. твърди, че всички постъпили по банковата сметка на ревизираното лице парични средства са единствено и само за заплащане на премии по застрахователни полици за издадените от нея и членове на семейството й застраховки.

Въпреки представените доказателства и пред решаващия орган, същият се е произнесъл с Решение № 643/13.12.2021г. с което изцяло е потвърдил обжалваният РА.Мотивите са следните :

Ревизията на О.П.П. е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 122 в ДОПК се намира в част, озаглавена „Ревизия при особени случаи". При такава ревизия органите по приходите разполагат с правомощието да определят данъчната основа по собствена преценка и да приложат установения в съответния материален закон размер на данъка към нея. За да се приложи чл. 122 от ДОПК, при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Наличието на един от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата. Констатациите при ревизията показват, че за О.П.П. са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл.