Определение № 35393 от 29.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14179/2026
- Вид
- Определение № 35393
- Подписан
- 29.09.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35393 гр. С*, 29.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110114179 по описа за 2026 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца „Т* С*“ ЕАД срещу „П*“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Направените с исковата молба искания за конституиране на трето лице – помагач на страната на ищеца в лицето на „Н*“ ЕАД и за задължаване на посоченото трето лице да представи описаните документи по реда на чл. 190 ГПК са относими към предмета на спора, налице е правен интерес и следва да бъдат допуснати.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-техническа, което е допустимо и необходимо, поради което следва да уважи.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение.
Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Н*“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице „Н*“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, както и на водомера за топла вода в имота.
ДОПУСКА представените към исковата молба документи като писмени доказателства.
1
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 143/2026 г. по описа на РС Крумовград.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от ищеца в исковата молба, при депозит в размер на 204,52 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧА вещо лице Л* Л*.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствените искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.12.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от „Т* С*“ ЕАД искова молба срещу „П*“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 7,11 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. – 31.08.2024 г., ведно със законната лихва от 29.01.2026 г. до окончателно изплащане на сумата; 16,16 евро – мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 27.01.2026 г.; 23,75 евро - стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 29.01.2026 г. до окончателно изплащане на вземането и 5,75 евро – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. до 27.01.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 143/2026 г. по описа на РС Крумовград.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като сочи, че между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 3000026631 на 26.10.2021 г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че от страна на ищеца е доставена топлинна енергия в количество, качество и при цена, индивидуализирани в исковата молба, но същата не била заплатена от ответника. Сочи се, че в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството извършващо услугата дялово разпределение – „Н*“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕ-ЕС Н* инженеринг“ ООД/ на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба, като в тази връзка посочва, че от изложеното не става ясно как са формирани претенциите на ищеца. Поддържа, че в процесния имот не се използва топла вода и отопление, както и че представените от ищеца документи, с които са начислени и претендирани суми за ТЕ са частни по своя характер и отразяват изгодни за ищеца обстоятелства. Оспорва счетоводството на ищеца да е редовно водено. Оспорва до имота да е доставена ТЕ на претендираната стойност. Оспорва изправността на уредите за дялово разпределение. Оспорва и акцесорните претенции. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва като нищожен поради липса на съгласие и невъзможен предмет сключения между страните договор. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че процесният имот е бил топлофициран през процесния период, че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния 2 недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите през исковия период от страна на ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже плащане на дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от втория ответник в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността.
С оглед становището на ответниците, безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са следните факти: че между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 3000026631 на 26.10.2021 г. за имот – магазин, находящ се в гр. С*, ул. „Кукуш“ № 1, бл. 56, с инсталация 4000313746.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3