Решение № 82 от 24.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500011 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба,подадена от Г. К. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. “М. г.“ № * срещу съдебно решение № 230 от 18.10.2023г.,постановено по гр.д..№46/2023г.по описа на ОС-Сливен, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на Г. К. Т. за осъждането на Б. С. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. “Д. К. С.“ № ***, ет. *, ап. * да му заплати сумата от 66 477.43 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляваща стойността на припадащата се част от извършените разходи за СМР от 30.10.2017г., 30.11.2017г. и 11.12.2017г. от ПИ с идентификатор № 56784.506.****, находящ се в гр. П., ул. “Б.“ № *** и ПИ с идентификатор № 56784.506.****, находящ се в гр. П., ул. “З. Б.“ № **.

С въззиввната жалба решението на СлОС е оспорено като неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като са изложени подробни правни и фактически доводи в подкрепа на оплакването.Въззивникът счита,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,а възприетите е тълкувал превратно,в резултат на което е достигнал до погрешни изводи за неоснователността на предявения иск,като е възприел спора грешно и от неговата правна страна.На първо място- не е обсъдил показанията на свидетелите,нито влязлото в сила Решение по гр.д.№19203/2019г.на РС1 Пловдив.

На следващо място се изтъква,че приетата по делото СТЕ не е дала отговор на поставения въпрос кога са извършени процесните СМР,а съдът е отказал да допусне допълнителна СТЕ по този въпрос,въпреки изричното искане на ищеца,а в мотивите на решението си съдът не е формирал и извод дали съдът приема,че СМР са извършени и кога.В жалбата е направено пространно изложение на фактическата обстановка,която според ищеца е установена от събраните по делото доказателства,подложени на подробен анализ.В заключение се сочи,че по делото е доказано,че ищецът е заплатил изцяло задължението за извършените СМР по банков път,а ответницата е била надлежно уведомена и поканена да заплати сумата ,с посочване и на основанието – с покана от 29.07.2022г.,но до настоящия момент не е изпълнила задължението си,възлизащо на ½ от заплатените от ищеца СМР в общ размер на 132 954.86лв. ,а именно- 66 477.43 лева.

Отправеното до БАпС искане е за отмяна на решението на СлОС и постановяване на съдебно решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Въззивникът е направил доказателствено искане на основание чл.266 ал.3 ГПК за допускане на допълнителна СТЕ,при условията на чл.201 ГПК по въпроса: „Кога са извършени процесните СМР?“ Посочва,че в приетото заключение няма отговор на този въпрос,макар да е бил поставен.

В писмения отговор ответницата Б. е оспорила въззивната жалба като неоснователна,като е изложено становище,че решението на СлОС е правилно,законосъобразно и обосновано. Посочва,че СлОС при установяване на фактическата обстановка е взел предвид показанията на свидетелите и всички доказателства са били обсъдени в тяхната съвкупност,а правните изводи,до които съдът е достигнал за правилни и законосъобразни.

Въззиваемата страна също е направила подробен анализ на доказателствата,който според нея обосновава правни изводи,идентични с достигнатите от СлОС.Намира доказателственото искане на въззивника за неоснователно,тъй като в приетата по делото СТЕ е даден обоснован отговор на този въпрос, а наред с това вещите лица са дали заключение,че процесните СМР се дублират със СМР в последващия договор за строителство от м.януари 2018г. и дължимите за извършването им суми са изцяло заплатени,поради което и претенцията на ищеца се явява неоснователна.

Доказателственото искане на въззивника Т. за допускане на допълнителна СТЕ по поставения въпрос на основание чл.266 ал.3 ГПК въззиввният съд остави без уважение като неоснователно.

В съдебно заседание въззивникът Т.,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв.Д. от АК-С.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Б.,редовно уведомена,се представлява от адв.Ш.,който оспорва въззивната жалба. Няма 2 доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС намери следното:

В исковата молба ищецът Г. Т. твърди, че той заедно с Х. И. Я.

/неучастващ в настоящото дело/ на 30.09.2016 г. са закупили ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № 56784.506.**.** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. П., както и ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № 56784.506.**.** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. П.

Твърдял е,че останалата ½ ид. част от имотите е собственост на ответницата Б. С. Б.. Съсобствениците постигнали съгласие,че в имотите ще се изгради нова сграда,като всички разноски във връзка с подготовката на документите необходими, за да се осъществи строителството, ще бъдат платени съобразно идеалните части, които всеки от тях притежава.

Постигнали и договореност,че ищецът Г. К. Т. ще извърши цялостната подготовка и организация на всички дейности необходими за подготвяне на имотите за застрояване,като в тази връзка ответницата Б. упълномощила ищеца Т., предоставяйки му пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с обем на представителната власт- извършване на всякакви правни и фактически действия във връзка с имотите, както и за представителство пред всички физически и юридически лица по повод строителството.

В исковата молба се твърди,че във връзка с предварителните уговорки постигнати между съсобствениците на двата имота същите са предприели действия по реализиране на строителството, като са избрали за строител ТД „Прогресив Билд - 60“ ЕООД. На строителя са били възложени строителни дейности, като за целта е бил сключен договор за строителство от 01.08.2017г., а чрез уведомително писмо от 29.09.2017 г. било обективирано искане за започване на самото строителство. В изпълнение на договора от 01.08.2017 г. строителят извършил редица СМР, за които били издадени три акта Образец 19 съответно на 30.10.2017 г., на 30.11.2017 г. и на 11.12.2017 г., с вписана във всеки от тях стойност на извършените СМР в размер на съответно 11 094 лв.; 78 503,06 лв. и 43 357,80 лв.

През м. декември 2017 г. съсобствениците физически лица прехвърлили правата си на собственост върху имотите на учредени от тях търговски дружества, в следствие на което договорът за строителство от 01.08.2017 г. бил прекратен, като бил сключен нов договор за строителство с възложители – новоучредените търговски дружества. На 02.01.2018 г. възложителите физически лица и строителя посетили обекта и съставили акт за СМР от 02.01.2018 г. в който обобщават извършените и незаплатени към онзи момент СМР на обща стойност 132 954,86 лв.

Извършените СМР не били заплатени от възложителите-физически лица,поради което на 01.12.2021 г. „Прогресив Билд – 60“ ЕООД отправил покана до физическите лица възложители по договора от 01.08.2017 г. да му 3 бъдат заплатени извършените строители работи на обща стойност 132 954,86 лв., за които е издал фактури. Ищецът Г. Т. заплатил чрез периодични платежни нареждания по банков път пълния размер по посочените фактури, в това число и заплатил дължимата от ответницата Б. част ,съответна на притежаваната от нея ½ ид.част от имотите. Твърди,че заплатената от него сума в размер на 66 477,43 лв. представлява припадащата се на ответницата Б. ½ част от направените разходи за извършени СМР по Актове образец № 19 от 30.10.2017г., 30.11.2017г. и 11.12.2017г.,която е била дължима от нея,но тя не е заплатила на дружеството-изпълнител по договора от 2017г.На отправени покани от Т. за заплащане на сумата ответницата не се отзовала.

Ищецът е отправил искане до съда да бъде осъдена ответницата Б. да му заплати сумата в размер на 66 477,43 лв. представляваща заплатената от Т. на “Прогресив билд-60“ЕООД дължима от Б. ½ част от направените разходи за извършени СМР по Актове образец № 19 от 30.10.2017г., 30.11.2017г. и 11.12.2017г. ,издадени в изпълнение на договора от 01.08.2017г.,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковата молба е редовно връчена на ответницата Б., която е депозирала писмен отговор в законоустановения срок,в който е заявила,че не оспорва твърдението на ищеца,че той и Х. И. Я. са закупили ½ ид.част от процесните имоти,а останалата ½ ид.част е собственост на Б. Не е оспорено и твърдението,че ответницата е предоставила на ищеца Т. представителна власт чрез представеното с исковата молба пълномощно от 17.09.2016г.,както и твърдението,че в края на 2017г. физическите лица-съсобственици са прехвърлили правата си на конституирани от тях търговски дружества.

Ответницата е оспорила оспорва твърденията на ищеца,че му е възлагала извършването на действия по цялостна организация и подготовка на всички дейности необходими за подготвянето на имотите за застрояване; че тя като физическо лице е предприела каквито и да било действия по застрояване на имотите, вкл. чрез възлагане на строителството на ТД „Прогресив Билд – 60“ ЕООД;че тя като физическо лице е сключвала договор за строителство от 01.08.2017 г., както и че чрез уведомително писмо от 29.09.2017 г. е обективирала искане за започване на самото строителство.

Ответницата е оспорила и твърдението,че СМР, които са отразени в трите акта Образец 19, съответно от 30.10.2017 г., от 30.11.2017 и от 11.12.2017 г. отразяват верни обстоятелства, като е оспорено тяхното съдържание, вкл. дати на извършване и съставяне на вписаните по вид и количества СМР, както и вписаната стойност на СМР.Оспорва се твърдението, че ответницата е запозната и с кореспонденцията воден по повод строителството и цялата строителна документация.

В отговора ответницата е заявила твърдение,че посочените СМР предмет на исковата претенция действително са извършени от строителя „Прогресив Билд – 60“ ЕООД, но по поръчката и условията на договора за строителство сключен през м. януари 2018 г., като същите са му заплатени в пълнота от възложителите – юридически лица, вкл. и от контролираното от 4 ответницата дружество „Ес Ес Би Тур“ 2 ООД, което е заплатило пълния размер на извършените от строителя дейности, вкл. и тези, предмет на исковата претенция. Твърди се, че работите извършени от строителя през месеците октомври, ноември и декември 2017 г. са извършени по възлагане на трите дружества учредени от физическите лица собственици на имота, като същите не са възлагани от физическите лица в частност.

С молба вх.№2278 от 01.09.2022г.,представена по делото на ПОС/л.49/, в изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности ищецът е направил уточнение на иска си,като е заявил, че е заплатил цялата дължима сума на изпълнителя по договора за строителство от 2017г.,тъй като страните са имали предварителна уговорка Т. да извърши цялостната организация на всички дейности, необходими за подготвяне на имотите за застрояване,както и впоследствие да оказва пълно съдействие на строителя по изпълнението на дейностите,за което ответницата му е предоставила пълномощно още през 2016г.Солидарна отговорност за възложителите по договора за строителство не е предвидена,а ищецът е платил цялото задължение,за да не се стига до забавяне на строителството и с оглед ненастъпване на последващи вреди за всички съсобственицинеустойки и законни лихви за забава.Така заявените в уточнението твърдения относно основанието за заплащане на дължима от ответницата, а не от ищеца сума по договора за строителство от 2017г. и липсата на твърдение,че ищецът е бил надлежно упълномощен от ответницата да извърши плащането като неин пълномощник, обуС.я извод,че се касае за искова претенция с правна квалификация чл.61 ЗЗД- водене на чужда работа без пълномощие.