Решение № 679 от 11.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Казанлък, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело № 20245510101164 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „НД М.“ ООД, ЕИК: 200267101, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Д. Г.

С., ЕГН **********, с адрес: ****. В исковата молба се твърди, че между ответника и ищцовото дружество е налице сключен Договор за потребителски кредит като на ****г г. ответникът Д. Г. С., ЕГН ********** е сключил Договор за потребителски кредит № ****/****г. с дружество „НД М.“ ООД, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника.

Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сумата в размер от 966,12 / деветстотин шестдесет и шест лева и 12 ст./ лева и влиза в сила с подписването му. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен.

Предоставената сума посочена в договора, съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави сумата и създава задължение на Кредитополучателя да върне същата, съгласно уговорените погасителни 1 вноски, договорени между страните. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница и лихва по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37,23 %. Кредитът следва да бъде изплатен с 6 месечни вноски, всяка в размер на 172.00 лева. Кредитополучателят е изплатил общо 0 лв. по кредита, а неизплатения остатък е в общ размер на 1 032 лв. От представените доказателства се установявало, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. Кредитополучателят не е изпълнил поетите задължения, а вземането е с настъпил падеж, а именно 26.12.2023г. Ответникът към настоящия момент не е погасил вноските по договора за кредит да върне получената сума и счита предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД за изцяло основателни. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. Г. С., ЕГН **********, да заплати на „НД М.“ ООД, ЕИК 200267101, сумите в размер: 966,12 лева – непогасена главница по сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, за периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на главницата и 65,88 лева – договорна лихва по Договор за потребителски кредит № ****/**** г. за периода от 23.06.2023 г. до 26.12.2023 г. Претендира разноски в настоящото производство и направените разноски по обезпечаване на предявените искове.

В предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е не е депозирал писмен отговор.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца в писмено становище поддържа изложеното в исковата молба.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебно заседание се яви лично, като обясни на съда, че е бил одобрен за кредит в размер на 600 лв. и това била сумата, която бил получил. Ответникът не ангажира доказателства за твърденията си.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства към исковата молба, неоспорени по надлежния ред от ответната страна, се установява, че между ответника и ищцовото дружество е налице сключен Договор за потребителски кредит като на **** г. ответникът Д. Г. С., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ****/**** г., с дружество „НД М.“ ООД, като е подписал същият /авторството на положения подпис не е било оспорено/ и на същия е предоставен предварително и Стандартен европейски формуляр и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и 2 предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника, като е представен и погасителен план за вноските от 172 лева месечно за срок от 6 месеца.

Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на

Кредитополучателя на сумата в размер от 966,12 лева /деветстотин шестдесет и шест и 12ст/ и влиза в сила с подписването му. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него, представени по делото. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Предоставената сума е била предоставена срещу разписка в нейната цялост от 966,12 лева, като документът е представен по делото и не е бил оспорен от ответната страна.

Задължението на Кредитора е да предостави сумата, което видно от писмените доказателства по делото е сторил, и това създава от своя страназадължение към Кредитора от страна на длъжника да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски, договорени между страните, за което също е представен погасителен план. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница и лихва по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37,23 %. Кредитът следва да бъде изплатен с 6 месечни вноски, всяка в размер на 172 лева. Кредитополучателят е изплатил общо 0 лв. по кредита, а неизплатения остатък е в общ размер на 1 032 лв.

Следователно, кредитополучателят е усвоил изцяло предоставената сума съгласно Договора за кредит, като не са били върнати суми по кредита.

По силата на цитирания договор, представен по делото, се установява, че кредитът е следвало да бъде изплатен с 6 месечни вноски, всяка в размер на 172 лева. Видно от договора - същият е с настъпил падеж - 26.12.2023 г., като кредиторът претендира и сумата в размер на 65,88 лева /шестдесет и пет лева и 88 ст. /, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от деня следващ деня на падежа до датата на завеждане на настоящата молба 26.12.2023 г.

Съдът намира, че следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за падежирането на кредита, като същият е с краен срок, които е настъпил преди завеждане на исковата молба.

С оглед изложеното следва да се приеме, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потебителския кредит. Съгласно чл. 2 от този закон - целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Видно от цитираните по - горе клаузи на договора размерът на 3 отпуснатия кредит е 966,12 лв., който трябва да върне 6 месечни вноски по 172 лв. всяка, като в всяка месечна вноска е включена лихва за забава, която, страните са уговорили в размер на 65,88 лв. Така общо дължимата сума по кредита, се определя съгласно погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит № ****/**** г., в размер 1032 лв. - точно 6 месечни вноски, всяка в размер на 172 лева, тоест иска се присъждане на главница по кредита заедно с лихва за забава.

Осъдителните искове са с правно основание по чл. чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите , доколкото е физическо лице и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които не е настъпила падежна дата.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора падежите на всяка вноска, брой на вноските, сумата на кредита, като е представена и разписка, че сумата е предоставена на ответната страна по договора. В погасителния план се съдържа информация какъв размер от лихвата съответно главницата се погасява с всяка вноска.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК , според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 172 лева, а броят и падежът на вноските също са посочени т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК . В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК , както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК .

4

В погасителния план е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, като както договорът, така и погасителният план, а и общите условия са подписани от ответника – чл. 11, ал. 2 от ЗПК.

Налице е настъпила редовна изискуемост на сумите по кредита – падежът на последната вноска е на 26.12.2023г., дата предхождаща предявяването на иска, като съдът намира, че следователно исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, в нейната цялост, като доказана е и претенцията за лихва за забава за сумата в размер на 65.88 лева, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от деня следващ деня на падежа на първата вноска, а именно от 27.07.2023 г. до 26.12.2023г. падежът на последната вноска.

Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2024г. до окончателното погасяване на главницата.

По разноските.

При този изход на спора, право на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, възниква за ищеца, като същият по делото е бил представляван от адв. К.

Т. представила надлежен списък по чл. 80 от ГПК за претендирани разноски – стр. 80 от делото, видно от който същата претендира разноски, както следва: адвокатски хонорар - 400 лева /като са представени доказателства за заплащане на същия/, държавна такса и такса за преписи - 103, 60 лева.

Относно заявената претенция, допусната от съда по обезпечение на бъдещ иск се претендират разноски, както следва- адв хонорар- 400 лева, държавна такса в обезпечително производство- 40 лева, фактури към ЧСИ- 129 лева и адв. хонорар за образуване и водене на ид- 400 лева или се претендират разноски общо в производството в размер на сумата от 1472,60 лева, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищцовата страна по делото.