Определение № 68 от 24.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 18.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел В. Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500029 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№17359/07.11.2022г. от страна на „Класик 95”ЕООД с ЕИК:104623434, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.“Гео Милев”№56, представлявано от Управител Н Н(чрез адв.Св.М. от ВТАК) по гр.дело№2311/2022г. на ВТРС против Определение№1717/18.10.2022г., с което е оставен без разглеждане предявения от „Класик 95”ЕООД с ЕИК:104623434 иск против ЕТ”Идеал-Хасан Юсеинов” с ЕИК:104027005, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.”Елин Пелин”№24, за сумата 20000.00лв., поради това, че искът е процесуално недопустим като предявен против физическо лице едноличен търговец, починал преди завеждане на делото. Счита обжалваното определение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. ВТРС се бил позовал на тълкуването и указанията за приложението на закона, дадени в Тълкувателно решение от 09.07.2019г. по тълк.дело№1/2017г. - ОСГТК ВКС. Приел е, че физическото лице е починало преди завеждането на иска, съобразено с указанията, дадени в посочения тълкувателен акт, като се позовал на това, че със смъртта на физическото лице-ответник се прекратява неговата правоспособност, поради което то не може да бъде страна по процесуално отношение. Счита обаче, че съдът не бил съобразил това, че тези указания са дадени изрично за случаите, когато ответник по делото е физическо лице и само физическо лице. В случая ответник е ЕТ, чиято правоспособност не се прекратявала със смъртта на физическото лице. В ТЗ било уредено подробно какво става във времето след смъртта на физическото лице-ЕТ. След тази смърт, ЕТ не се прекратявал по право, напротив, той оставал носител на правата, задълженията, на правните и фактически отношения за времето, докато наследниците не решат дали някой от тях ще поеме търговското предприятие на ЕТ, представляващо съвкупност от права, задължения, правни и фактически отношения.

Следователно правосубектността на ЕТ продължавала да съществува и след смъртта на физическото лице, докато не се изпълнела предвидената в ТЗ процедура по поемането на предприятието или заличаване на търговеца. Затова и в ТР, ЕТ продължавал да бъде вписан независимо от смъртта на физическото лице(фингиране на правосубектност). ВТРС не бил обсъдил изключенията от общото правило, прието с тълкувателното решение, щеше да стигне до други изводи - а именно, че искът е допустим поради фингираната правоспособност на едноличния търговец след смъртта на физическото лице, уредена в търговския закон. В мотивите на 1

Тълкувателно решение от 09.07.2019г. по тълк.дело№1/2017г. - ОСГТК ВКС е прието, че „нормата на чл.1 от ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува(заченатият при откриване на наследството - чл.2 от ЗН; работодател по смисъла на §.1 т.1 от ДР от КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава специална такава по силата на приложимия материален закон“. Счита, че в тази хипотеза попада и правосубектността на ЕТ за времето след смъртта на физическото лице до уреждане на поемането или прекратяването му, през което време той може да е страна по процесуални отношения. Това се обяснява и със запазване на възможността кредиторите му да обезпечат вземанията си, да предприемат действия по прекъсване на давността и др. Това изключение е разбираемо поради това, че действията по делбата между наследниците и поемането на търговското предприятие могат да продължат неопределено време. Моли да бъде отменено обжалваното определение. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По описа на ВТРС е образувано гр.дело№2311/2022г. по предявени от страна на „Класик 95”ЕООД с ЕИК:104623434, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.“Гео Милев”№56, представлявано от Управител

Н Н, против ЕТ”Идеал-Хасан Юсеинов”

ЕИК:104027005, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул.”Елин Пелин”№24, представляван от Х И Ю, искoве по: чл.286 от ТЗ ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е констатирал, че п ри връчване на книжата по делото до ответника, съобщението с разпореждането по чл.131 от ГПК се е върнало в цялост с отбелязване, че „управителят е починал“. Съдът извършил служебно справка в НБД„Население“, видно от която, физическото лице Х И Ю е починал на 17.08.2022г. в Р.Турция. С Определение№117/18.10.2022г. по гр.дело№2311/2022г. ВТРС е: -оставил без разглеждане предявените от „Класик 95”ЕООД срещу ЕТ”Идеал-Хасан Юсеинов”, представляван от Х И Ю, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20000.00лв. по Договор от 18.01.2021г. за изготвяне, доставка, остъкляване и монтаж на дограма, поради това, че искът е процесуално недопустим, като предявен срещу физическо лице-едноличен търговец, починал преди завеждане на делото; -прекратил производството по гр.дело№2311/2022г. на ВТРС, като процесуално недопустимо.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр.чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от ГПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника, т.е. предопределя кои са надлежните страни по делото. Процесуалната легитимация се обуславя от правното твърдение на ищеца. Тя следва не от обективните факти, а единствено от това твърдение относно спорното право, индивидуализирано в петитума на исковата молба. Материалноправната 2 легитимация от своя страна предпоставя съществуващо правоотношение, при което едната страна(ищецът) е носител на субективното право, а другата страна(ответникът) - носител на правното задължение, за което той отговаря. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната легитимация - неговата основателност. В конкретния случай е предявен иск против лице-ЕТ, за което се установи, че е починало преди завеждане на исковата молба.

Съгласно чл.56 от ТЗ, като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Обстоятелството, че с признаване качеството на търговец на физическото лице се разширява неговата правоспособност, открива се възможност да бъде страна по търговско-правни отношения, не означава, че възниква нов правен субект. Субект на гражданското право може да бъде физическо или юридическо лице. С регистрирането си като ЕТ физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице(т.е. няма различен правен субект), за разлика от това, при учредяване на еднолично дружество възниква втори правен субект. Едно физическо лице може да регистрира само една фирма като ЕТ, за разлика от това, че може да създаде много дружества.

Правосубектността обхваща правните свойства(качества) на субектите на правото(фундаментални и особени). Общата правосубектност в случаите, когато става дума за индивидуални субекти на правото, включва три качества, които са съставни елементи на правосубектността: правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. Правоспособността е призната и гарантирана възможност едно лице да бъде носител на права и задължения – независимо дали се касае за субективни материални права и задължения или за процесуални такива.

Според чл.27 ал.1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Съобразно материалното право трябва да се направят отграничения по отношение на физически лица и по отношение на юридическите лица. Принципна е позицията, че надлежно възникналото процесуално правоотношение не може да поддържа правосубектността на страна(физическо или юридическо лице), освен в хипотезата, че е предвидено изрично правило в този смисъл, респ. от правната уредба може да се направи извод в тази насока.

В чл.1 ЗЛС е предвидено, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Така, физическите лица са правоспособни от момента на раждането си, ако са родени живи и жизнеспособни - чл.2 от ЗН. В тази насока, следва да се изясни, че правилото Nasciturus pro iam nato habetur quotiens of commodis eius agitur , което е предвидено в чл.2 ал.1 б.„а“ от ЗН, намира приложение единствено за целите на наследственото право. В този смисъл, възможността заченатият, но нероден, да наследи е предпоставена от възникването му като правен субект – т.е. последният да бъде роден жив и жизнеспособен. С други думи, чл.2 ал.1 б.„а“ от ЗН не фингира правосубектност, а единствено временно ограничава развитието на наследственото правоприемство. Така или иначе, правоспособността на физическото лице се прекратява с неговата физическа или обявена смърт, след който момент, лицето не може да бъде носител на материални и процесуални права и задължения.

При юридическите лица моментът на възникване на юридическото лице е и моментът, в който възниква неговата правосубектност. Правосубектността на юридическите лица в българското право възниква от момента на вписването в съответен регистър, което вписване има конститутивно действие(чл.67 от ТЗ; чл.6 ал.1 от ЗЮЛНЦ; чл.4 от ЗК; чл.8 ал.1 от ЗЖСК и др).

3

Правосубектността на юридическото лице се загубва, след като по силата на определен юридически факт юридическото лице бъде прекратено без да е налице правоприемство(респ. ликвидация, или след приключването и), съответно при някои хипотези на преобразуване и/или е заличено.

В мотивите на цитираното Тълкувателно решение от 09.07.2019г. по тълк.дело№1/2017г. ОСГТК ВКС е прието, че „нормата на чл.1 от ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува(заченатият при откриване на наследството - чл.2 от ЗН; работодател по смисъла на §.1 т.1 от ДР от КТ, който не е юридическо лице и др.)“. Тук може да се посочат и други примери на „фингирана правосубектност“, но при всички положения тази фикция е изградена за целите на съответния закон - чл.9 ал.2 от ДОПК(относно неперсонифицираните дружества и осигурителните каси – приравнени на юридически лица), което правило, обаче е само за данъчни цели, уточнено изрично в ДОПК; гражданското дружество, което не може да бъде страна в гражданския процес(страна в процеса са съдружниците и др.). Що се отнася до едноличния търговец/ЕТ/, не е налице такова фингиране(следва да бъде уредено за целите на материален закон), като нелогично е да се търси в процесуален закон.

При смърт на физическото лице-ЕТ се открива наследство, включващо, както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятието на ЕТ няма специална уредба в българското законодателство и тъй като се намира в патримониума на физическото лиценаследодател, то следва да бъде включено в наследствената маса, като част от личното имущество на физическото лице и за него да се приложат разпоредбите на ЗН. От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството(чл.1 от ЗН), неговото предприятие се поема от наследник, който ако желае може да продължи търговската дейност на наследодателя. В случай, че не желае, следва да се предприемат съответните действия по заличаване на предприятието, но горното не означава, че това заличаване настъпва автоматично със смъртта на лицето-ЕТ. При това, не може да се подведе нормата на чл.227 от ГПК, предвиждаща последици при смърт на страна или несъществуване на юридическото лице, и по отношение на физическо лице, регистрирано като ЕТ, който несъмнено не е юридическо лице.