Определение № 277 от 26.05.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. В., 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500194 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадено от Б. Г. С. , ЕГН :

**********, с постоянен адрес-гр.В., ул.“* *** II“ № *** , възражение по чл.

423, ал. 1 ГПК във връзка с издадена против него заповед за изпълнение на парично задължение № 291/19.02.2016 по гр.д.№ 380/2016г. по описа на Районен съд – В., съгласно която следва да плати на „ *** „ООД , ЕИК :

****** сумата 24.90 лв.-главница, сумата 166 лв –неустойка за периода 01.03.2013 до 21.09.2013, сумата 7.58 лв. – лихва върху главницата за периода 17.02.2013 до 15.02.2016 и законната лихва върху главницата ,считано от подаване на заявлението -17.02.2016г. до изплащане на задължението, както и разноски в размер на 25 лв. Д.т и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от задължение по фактура

№

60000296487/01.02.2013г по договор № DE14601210912008 от 21.09.2012г, сключен между Б. Г. С. и „*** „ ООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.12.2014г на кредитора „*** „ ООД.

Във възражението се твърди, че ВРс е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.414 ал.2 ГПк като не му е връчил заповедта за изпълнение.

С оглед на това са нарушени правата му по чл.414 ГПК –невъзможност да подаде възражение в срок.

Подържа, че са налице условията на чл.423 ГПК, като следва да се спре изпълнението на издадената Заповед, делото да се върне на ВРс за 1 администриране и прилагане на чл.415 ал.1 ГПК по отношение на жалбоподателя.

В.ски окръжен съд, въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, намира от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 291/19.02.2016 по гр.д.№ 380/2016г. по описа на Районен съд – В., е разпоредено Б. Г. С. , ЕГН :

**********, с постоянен адрес-гр.В., ул.“* *** II“ № *** , да плати на „ *** „ООД , ЕИК : ****** сумата 24.90 лв.-главница, сумата 166 лв –неустойка за периода 01.03.2013 до 21.09.2013, сумата 7.58 лв. – лихва върху главницата за периода 17.02.2013 до 15.02.2016 и законната лихва върху главницата ,считано от подаване на заявлението -17.02.2016г. до изплащане на задължението, както и разноски в размер на 25 лв. Д.т и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от задължение по фактура № 60000296487/01.02.2013г по договор № DE14601210912008 от 21.09.2012г, сключен между Б. Г. С. и „*** „ ООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.12.2014г на кредитора „*** „ ООД.

На 07.04.2026 г. на длъжника е връчено Съобщение Изх. №

2305/07.04.2026 г. на ЧСИ В.Т., per. № 724, с район на действие ОС В., по изп. д. № 20187240400758, чрез упълномощен от него представител Г.С.Б.. Към съобщението е приложен и

Изпълнителен лист от

29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 380/2016 г. по описа В.ски районен съд, III с-в.

От това съобщение жалбоподателят е узнал, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20187240400758 по описа на ЧСИ В.Т.. Това е момента , в който С. узнава , че е бил осъден да заплати сума в размер на над 523,48 лева, ведно с лихва за забава и разноски по делото, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 19.02.2016 г. по ч.гр.д. № 380/2016 г. по описа В.ски районен съд, която заповед не е била довеждана до знанието му.

От данните по ч.гр.д. № 380/2016 г. по описа В.ски районен съд, се установява че книжата по същото не са били връчени на жалбоподателя, а действията по връчването са извършени при несъблюдаване на законовите изисквания.

В.ският окръжен съд приема, че е налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК, 2 във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от същата разпоредба, съдът следва да приеме възражението и разглеждането на делото от първоинстанционния съд да продължи с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Едномесечният срок за депозиране на възражение по чл. 423 от ГПК не е изтекъл към датата на подаване на настоящото възражение -07.04.2026 г., тъй като както е видно от Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ В.Т., С. е получил Съобщение Изх. № 2305/07.04.2026 г. на ЧСИ В.Т., per. № 724 на 07.04.2026г.

По ч.гр.д. № 380/2016 г. по описа В.ски районен съд, няма информация за връчване на заповедта за изпълнение на С.. Дори няма изготвени съобщения до него.

По делото е установено, че постоянният и настоящ адрес на същия е гр. В., ул. ***. Видно от всички покани за доброволно изпълнение, издадени от ЧСИ В.Т., адреса на който е търсен Б. С., за да се връчат съобщенията е гр. В., *** от което се установява, че адрес за връчване на съдебните книжа и съобщения е сгрешен и длъжника не е бил своевременно информиран за воденото срещу него заповедно производство.

След 03.08.2023 г, длъжникът е сменил постоянния си адрес гр. В., ул.

“***“, ***, където също не е бил информиран по никакъв начин, въпреки че на адрес гр. В., ул. *** живее неговия упълномощен представител и баща Г.С.Б. който също не е получавал съобщението за заповедта за изпълнение.

Съдът обаче не е връчил съдебните книжа на този адрес, а вместо това е издал изпълнителен лист и е приел че заповедта за изпълнение е влязла в сила без длъжника да е уведомен за това.

При така установените обстоятелства, В.ски окръжен съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 423, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението 3 си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Следва да се приеме, че предвиденият в чл. 423, ал.1 ГПК едномесечен срок за подаване на възражение по този ред е спазен, доколкото Б. Г. С. твърди, че е узнал за издадената против него заповед за изпълнение след получаване на Съобщение Изх. № 2305/07.04.2026 г. на ЧСИ В.Т., per. № 724 на 07.04.2026г.

От разпоредбите на чл. 423, ал.4 във връзка с ал.3 ГПК следва, че при основателност на подадено от длъжника възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, благоприятният за него резултат е продължаване на заповедното производство пред първоинстанционния съд с указания по чл. 415, ал.1 ГПК – до заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. Тъй като тази процесуална последица е предвидена като непосредствена цел при упражняване правото на възражение по чл. 423, ал.1 ГПК, съдът намира, че направеното с възражението изявление /заповедта за изпълнение да бъде отменена поради това, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, за което е издадена/ следва да бъде подложено на тълкуване и действителната воля на длъжника е чрез доказване на обстоятелствата, поради които не е могъл да упражни правото си на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, да постигне процесуалната последица от подаване на това възражение, а именно – разглеждане на заявеното за изпълнение от Кредитора вземане по общия исков ред.

В тази връзка изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК следва да бъде спряно, а делото следва да се изпрати на ВРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.

По тези съображения, В.ски окръжен съд на основание чл.423, ал.3 и ал.4 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА депозираното от Б. Г. С. , ЕГН : **********, с постоянен адрес-гр.В., ул.“* *** II“ № *** , възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК във връзка 4 с издадена против него заповед за изпълнение на парично задължение № 291/19.02.2016 по гр.д.№ 380/2016г. по описа на Районен съд – В., като основателно.

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по заповед за изпълнение на парично задължение № 291/19.02.2016 по гр.д.№ 380/2016г. по описа на Районен съд – В..

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – В. за приложение на чл.415 ГПК като на заявителя се укаже, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. На заявителя следва да се укаже също, че ако не изпълни указанията в срок ще се приложи разпоредбата на чл.415,ал.2 ГПК и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5