Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 202 от 18.09.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 291/2025
Вид
Решение № 202
Подписан
18.09.2025
В сила
18.09.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, изр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Враца, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500291 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1774/17.03.2025 г. на ответницата М. К. Л., чрез пълномощника й адв.И. Н., против Решение № 49/11.02.2025 г. по гр.д.№ 1785/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че по делото липсват доказателства, че същата е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имота. Твърди се, че тя живее от 5 години в с.***, общ.Бяла Слатина, поради което не е потребител на енергия в процесния имот.

На следващо място се посочва, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, нито по друг начин е установил изпадането в забава на ответницата, поради което неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва. В тази насока се излагат аргументи, основани на разпоредби от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр.София.

Въззивницата намира, че не е налице и основание за присъждане на сумите за дялово разпределение и лихвите върху тях в полза на ищеца, като изтъква, че в тежест на ищеца е било да докаже възникването на такова задължение и изпадането в забава, но такива доказателства не са ангажирани.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се 1 присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор вх.№ 3002/05.05.2025 г. от ищеца "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ***, представляван от юрисконсулт Е. Д., с който се оспорва основателността на въззивната жалба.

Въззиваемият счита, че районният съд е постановил мотивирано и обосновано решение, съобразено с константната съдебна практика.

Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.Претендира се присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

Първоначално въз основа на подадената въззивна жалба е образувано в.гр.д.№ 209/2025 г. по описа на ОС-Враца, но с Определение № 291/28.05.2025 г. въззивното производство е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за връчване на препис от жалбата на третото лицепомагач.

След извършена размяна на книжата, не е постъпил отговор на жалбата от третото лице-помагач "Директ" ЕООД.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдбен акт.

При извършената по реда на чл.269 ГПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав констатира следното:

Съдът е сезиран с подадено на 03.06.2024 г. от „Топлофикация-София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.

К. Л. за следните суми: 3 721,08 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия през периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***; 542,55 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 15.09.2022 г. – 22.05.2024 г.; 44,55 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.; 10,47 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.

Заявлението първоначално е подадено в СРС и е образувано ч.гр.д. № 33354/2024 г. по описа на същия съд, което е прекратено с Определение № 24926/17.06.2024 г. и делото е изпратено по подсъдност на РС- Бяла Слатина, където е образувано ч.гр.д.№ 1418/2024 г. По това дело съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 863/26.08.2024 г., с която длъжникът М. К. Л., ЕГН **********, е осъдена да заплати на заявителя следните суми: 3 765,63 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до 01.04.2023 г.; 553,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.; законната лихва върху главницата за периода от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 86,37 лева разноски за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. Л. на адреса на топлоснабдения имот в гр.София на 18.09.2024 г. и на адрес в с.*** на 28.08.2024 г. и в предвидения едномесечен срок същ ата, чрез пълномощника си адв.И. Н., е подала възражение по реда на чл.414 ГПК. След дадени от заповедния съд указания, в предвидения в чл.415, ал.4 ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията 2 по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че ответницата М. К. Л., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, е клиент на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Посочва, че ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал. 3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение о т 2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор" , в сила от 10.07.2016 г. Поддържа, че съгласно чл.33 от ОУ ответницата е била длъжна да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Изтъква, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към момента на подаване на исковата молба не е погасила задълженията си.

Твърди също, че съгласно разпоредбата на чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ, като съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – "Директ" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).

Ищецът иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноски както за заповедното, така и за исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. К. Л., чрез процесуалния й представител адв. И. Н., с който е оспорила исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Поискала е отхвърляне на исковите претенции като изцяло неоснователни.

Третото лице-помагач на ищеца „Директ” ЕООД, ЕИК ***, не е ангажирало становище.

С обжалваното Решение № 49/11.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 1785/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина е осъдена М. К. Л., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: с.***, ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца да заплати на „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер, както следва: 3721,08 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 542,55 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г.; 44,55 лв. – главница за 3 извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м.

04.2023 г.; 10,47 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г., за които суми е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 863/26.08.2024г. по ч.гр.дело № 1418/2024г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1785/2024г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер от 1162,47 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1418/2024г. по описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 136,37 лв.

При тези констатации, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В случая, от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум следва, че от страна на ищеца е предприета защита чрез иск, предявен по предвидения ред в специалната процесуална норма на чл.422 ГПК, който по своята правна същност е установителен иск - вж ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В исковата молба е формулиран петитум, сочещ именно на претенция за признаване на установено съществуването на паричните вземания, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1418/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина. По делото липсват данни за изменение на иска от установителен в осъдителен. С оглед диспозитивното начало в процеса, установено изрично в разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, съдът дължи произнасяне по очертания чрез изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум правен спор, като постановеното по непредявен иск решение е недопустимо. В случая, с оглед очертания с исковата молба правен спор първоинстанционният съд е следвало с решението си да се произнесе по предявения иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, а не по осъдителен иск за присъждане на тези вземания, както е сторено с обжалваното решение.

Разглеждането на непредявен иск обуславя извод за недопустимост на решението, за която съдът следи служебно съгласно чл.269, изр.1 ГПК, поради което същото следва да бъде обезсилено изцяло, а делото - да бъде върнато на РС-Бяла Слатина за ново разглеждане от друг състав.

По разноските:

Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 ГПК относно разноските. При новото разглеждане на делото пред РС-Бяла Слатина съдът следва да се произнесе и по разноските, направени по настоящото въззивно производство.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 49/11.02.2025 г. по гр.д.№ 1785/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина като недопустимо, поради произнасяне по 4 непредявен иск.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла Слатина за ново разглеждане на предявения иск от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5