Решение № 15042 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15042 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110105015 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. Й. Б. срещу ............. АД, с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за кредит № .../10.02.2026 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в него; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на неустоечната клауза на чл. 27, ал. 1 от договора поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит № .../10.02.2026 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 400 евро за срок от 30 дни, като той се задължил да върне сума в размер на 511 евро и по договора били уговорени ГПР в размер на 34.80 % и ГЛП в размер на 36 %. Сочи, че бил задължен да осигури обезпечение след сключването му, а при непредставянето му – да заплаща неустойка в размер на 0.9 % от размера на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, платима периодично с всяка погасителна вноска. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие със закона. Счита, че договорът е в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква, че не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, доколкото не става ясно дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Излага, че в договора липсва ясно разписана 1 методика на формиране на ГПР, поради което не става ясно кои компоненти са включени в него, включително дали неустойката при непредоставяне на обезпечение е включена и как точно годишната лихва се съотнася към ГПР. Счита, че с уговорката за заплащане на неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР, като посоченият ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните, защото неустойката на практика е добавък към възнаградителната лихва. Последното сочи като заблуждаваща търговска практика, обуславяща неравноправност на клаузите относно ГПР.

При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза. На първо място, счита че с нея се нарушава забраната по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. т. 5 и т. 19 ЗЗП. Възразява, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави. Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции, като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост. Изтъква, че е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение че е свързана с вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че приложеният към исковата молба договор не е бил сключен между страните и не е породил действие. Сочи, че ищецът е подал искане за сключването му онлайн, след което дружеството му е изпратило СЕФ и проект на договор, но впоследствие заявката за сключването му е отменена и договор не е сключен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с главен иск за прогласяване нищожност на договор за кредит поради противоречието му на закона /включително поради наличието на неравноправни клаузи в него/, а в условията на евентуалност – с иск за прогласяване нищожност на договорна клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречието й на закона и поради неравноправния й характер, а евентуално – поради накърняване на добрите нрави.

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за кредит № .../10.02.2026 г. и неговото съдържание; твърдените пороци на договора, евентуално – на неустоечната клауза.

Основният спорен между страните въпрос е дали процесният договор за кредит е бил сключен между страните. По този въпрос съдът намира следното:

Ищецът е представил Договор № .../10.02.2026 г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, според който ответникът в качеството на кредитор му е 2 предоставил паричен заем под формата на кредитна линия с максимален размер от 400 евро.

Сумата по първия транш е 400 евро и условията за нейното усвояване са подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на договор за кредит. За всеки следващ транш е необходимо пълно погасяване на задълженията по предходните траншове, отново подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на анекс. В договора е посочено, че лихвеният процент по кредита е 36 %, годишният процент на разходите е 34.80 %, а общата дължима от потребителя сума, изчислена към момента на сключване на договора, е 410.08 евро, която следва да бъде погасена от потребителя в срок от 30 дни.

Съгласно чл. 5 от договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключването му по избран от последния в заявлението за кредит начин – банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на „.......“.

Условие за предоставяне на кредита според чл. 1, т. 11 от договора е предоставянето на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В чл. 17, ал. 1 е посочено, че ако страните са договори обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договора да: в брой в търговските обекти на кредитора; осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други; предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 17, ал. 2 третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия, и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по негова преценка.

Според чл. 27, ал. 1 от договора, ако потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Съгласно чл. 27, ал. 2 страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна неустойка. В чл. 27, ал. 3 е посочено, че неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение, а ако той осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на 3 обезпечението, а ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение и потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

С чл. 29 страните се съгласяват, че размерите на неустойките, посочени в договора и общите условия, са договорени свободно от тях и не са прекомерни.

Съгласно чл. 30 договорът влиза в сила на датата на неговото сключване от страните, като той се счита за сключен с изразяване на съгласието от потребителя по реда, посочен в общите условия.

В чл. 2, ал. 1 от договора като неразделна част от него са посочени Приложение 1 – Заявление за кредит, Приложение 2 – Погасителен план, и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, но посочените документи не са представени по делото.

В договора е вписано, че екземпляр от него и приложенията към него са предоставени на потребителя в електронна форма в създадения от него профил в уебсайта на кредитора, намиращ се на адрес: ............

Ответникът възразява, че приложеният към исковата молба договор не е бил сключен между страните и не е породил действие, а представлява единствено проект на договор, тъй като заявката за сключването на договор е била отменена. В подкрепа на това свое твърдение представя на хартиен носител електронни документи, неоспорени от ищеца. От Лог файл, съдържащ история на кредита, е видно, че заявката за процесния кредит е постъпила при дружеството на 10.02.2026 г. в конкретен част от конкретен IP, но липсват данни договорът за кредит да е потвърден от клиента. Установява се от История на изпратените СМС съобщения на клиента, че непосредствено след получаване на заявката за кредит ответникът е изпратил на посочения от ищеца телефонен номер съобщение, че може да подпише своя договор в своя профил, като е посочен интернет линк за целта, а от История на изпратените и-мейл съобщения на клиента е видно, че веднага след това дружеството е изпратило на ищеца и-мейл с прикачени към него файлове – СЕФ и Общи условия от разстояние. Изяснява се от История на изпратените СМС съобщения на клиента, че след 3 минути дружеството е изпратило на същия телефонен номер съобщение, че искането за кредит е отказано.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 2 ДР ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

В случая при съвкупната оценка на представения от ищеца документ, наименован 4

Договор № .../10.02.2026 г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, и представените от ответника доказателства се налага извод, че договарянето е осъществено чрез СМС и и-мейл, които несъмнено представляват средства за комуникация от разстояние.

Ето защо въпросът дали договорът е бил сключен следва да бъде разрешен при съобразяване на разпоредбите на ЗПФУР.

Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да му предостави своевременно информацията по чл. 8, ал. 1 ЗПФУР. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. Чл. 11, ал. 1 ЗПФУР изисква информацията за договорните задължения, която се предоставя на потребителя преди сключването на договора, задължително да съответства на задълженията по договора, които биха възникнали съгласно приложимия към договора закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при условиe че договорът бъде сключен. Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис /понастоящем – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.