Решение № 5487 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5487 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100510915 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20024280/23.03.2022 г. СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 61963/2020 г. е признал за установено по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че К. Р. Е. и К. Г. К. в качеството си на съсобственици на имот с адрес: гр.София, жк **** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно сумите, както следва: общо 1 278,04 лв. или всеки от ответниците по 639,02 лв., представляваща цена на доставената през периода 03.07.2017 г. до 31.03.2018 г. топлинна енергия до топлоснабден имот-апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк ****, аб.№ 300452 със законната лихва, считано от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д.№ 28271/20 г. по описа на СРС, 164 с-в на 10.07.2020 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 2 029,53 лв. или за сумата от 751,49 лв., като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност; 23,55 лв. или всеки от тях по 11,78 лв., представляваща дължими такси за услугата дялово разпределение, извършена в периода от м.06.2017 г. до м.03.2018 г., като е 1 отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 30,39 лв. или за сумата от 6,48 лв. и за периода м.03.2017 г.-м.05.2017 г. вкл., като неоснователен поради погасяване на вземането по давност; общо 228,27 лв. или всеки от ответниците по 114,14 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата за топлинна енергия от 1 278,04 лв., дължима за периода от 15.09.2018 г. до 18.06.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 422,30 лв. или за сумата от 194,03 лв. и периода от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г., е отхвърлил иска като неоснователен; 7,98 лв. ли всеки от тях по 3,54 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата за ДР от 23,55 лв., дължимо за периода от 01.07.2017 г. до 18.06.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 8,19 лв. или за сумата от 1,11 лв. и периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г., е отхвърлил иска като неоснователен.Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на ищеца.

С влязло в сила разпореждане № 20046201/05.07.2022 г. СРС е върнал въззивната жалба на К. Г. К..

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Топлофикация София” ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дължимите суми са погасени по давност.Твърди, че съгласно чл.32, ал.1 от р-л VII от Общите условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период и едва след това се начислява обезщетение за забава.Клиентите не заплащат обезщетение за забава съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на отчетния период.Въззивникът излага твърдения, че издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода погрешно са възприети от 2 първоинстанционния съд като изискуеми задължения по фактури, като поддържа становище, че задължението става изискуемо в посочения в ОУ срок след издаване на общата фактура.Поддържа становище, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК дължимите суми не са погасени по давност.Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказал изпадането на ответниците в забава, като се позовава на клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ в сила от 11.07.2016 г.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба- К. Р. Е. оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано.Твърди, че съгласно ОУ в сила от 2016 г. давността на задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия започва да тече 45 дни след изтичането на конкретния месец, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че за периода от 10.05.2016 г. до 03.07.2017 г. вкл. същите са погасени по давност и че в ОУ не се предвижда, че задълженията за определен отчетен период стават изискуеми едва 45 дни след издаването на общата фактура.Твърди, че цитираната от въззивника обща фактура, издадена на 31.07.2018 г., не е приета като доказателство по делото.Излага доводи, че издаването на общата фактура не променя падежа на задълженията за месечно изплащане на дължимите суми за топлинна енергия, нито размера на месечните задължения.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-К. Г. К. оспорва въззивната жалба и прави искане да се потвърди обжалваното решение кат оправилно и законосъобразно.

Третото лице-помагач-„Нелбо“ АД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 03.07.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 3 срещу К. Р. Е. и К. Г. К. при условията на разделна отговорност /по 1/2/ от следните суми: 2029,53 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.03.2018 г. за топлоснабден имот-апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк ****; 422,30 лв.- мораторна за периода от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г. със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното плащане; 30,39 лв.-сума за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.03.2018 г. и 8,19 лв.-мораторна лихва за периода 01.09.2017 г.-18.06.2020 г.С разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 28721/2020 г. по описа на СРС, 164 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците.Със съобщение, получено на 26.11.2020 г. на ищеца е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок.Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за посочения имот по смисъла на &1, т. 42 от ДР от ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ.Съгласно чл.32, ал.1, р-л VII от ОУ от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.Сградата-ЕС, в която се намира процесния имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо инженеринг“ ООД.Ответниците са ползвали доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат при условията на разделна отговорност /по 1/2/ от сумата от 2029,53 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.03.2018 г. за топлоснабден имот-апартамент № 42, находящ се в гр.София, ул. ****; 422,30 лв.- мораторна за периода от 15.09.2017 г. до 4

18.06.2020 г. със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното плащане; 30,39 лв.-сума за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.03.2018 г. и 8,19 лв.-мораторна лихва за периода 01.09.2017 г.-18.06.2020 г.

С отговора на исковата молба ответницата К. Р. Е. е оспорила предявените срещу нея искове, като се е позовала на изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД за част периода от м.05.2016 г. до м.07.2017 г. вкл.Не оспорва размера на претендираните суми.

Ответникът К. Г. К. е оспорил само размера на предявените искове с твърдения, че за периода 01.05.2016 г.-02.07.2017 г. претендираните суми са погасени по давност.

Със заявление вх.№ 3033036/03.07.2020 г. „Топлофикация-София” ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Р. Е. и К. Г. К. за процесните суми.На 10.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 28721/2020 г. на СРС, 164 с-в.Длъжницинте са подали възражение по чл.414 ГПК.На 26.11.2020 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 10.12.2020 г. / в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от протокол от ОС, проведено на 13.09.2002 г. етажните собственици на ЕС с адрес: гр.София, жк **** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с ТАЕС „Нелбо инженеринг” ООД.

Представен е и договор от 26.09.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение между ЕС с адрес: гр.София, жк **** и ТАЕС „Нелбо инженеринг” ООД.

С нотариален акт № 81/2005 г. по н.д.№ 1873/2005 г. е оформен договор, по силата на който Ф.И.Й. е продала на К. Г. К. апартамент № 66 в гр.София, жк ****.

С нотариален акт № 039 по н.д.№ 439/2006 г. К. Г. К. е продал на К. Р. Е.

½ ид.част от описания по-горе апартамент.

Със заявление-декларация вх.№ 18/03.01.2006 г. К. Г. К. е поискал да му бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент.

С постановление за възлагане на недвижим имото т 26.02.2018 г. ЧСИ И.

Ч. по изп.д.№ 20177830400411 е възложил на Б.П.В. ап.№ 66 в гр.София, жк ****.Постановлението е влязло в сила на 16.03.2018 г.

5

Със заявление-декларация вх.№ Г-11316/14.06.2018 Г. Б.П.В. е поискал открИ.е на партида за процесния имот.

Със заявление вх.№ Г-9904/23.05.2018 г. К. Г. К. е поискал закрИ.е на партидата на посочения адрес поради извършена публична продан на имота.

Представени са и индивидуални детайлни справки от изравнителна сметка за сезони 2016/2017 г., 2017/2018 г. на аб.№ 300452, талон за главен отчет на уредите за сезон 2016-2017 г., подписани от ответника като абонат, констативен протокол от 14.05.2018 г. за неосигурен достъп до процесния имот и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.

С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и потребители на топлинна енергия за процесния период, както и че до имота има доставяна топлинна енергия на претендираната стойност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са отхвърлени.В останалата част решението е влязло в сила.