Решение № 36 от 19.05.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Тополовград, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20222320100178 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 във вр.чл.225 от КТ.Ищцата моли да бъде признато уволнението й за незаконно и да бъде отменена Заповед № 3-1268 от 30.05.2022 г. на Началника на РУО – Хасково при Министерството на образованието и науката, наказание „дисциплинарно уволнение“, ведно със законните последици от отмяната; да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „директор“ на ОУ“Х.Б.“ – с.Х., общ.Т. и да й бъде присъдено обезщетение за времето, в което е останала без работа, поради уволнението за срок до шест месеца и да бъде осъден ответника ОУ“Х.Б.“ – село Х. да й заплати направените разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че считано от 31.08.2021 г. ищцата е била назначена на длъжността „Директор“ на ОУ“Х.Б.“ – с.Х., общ.Т. до провеждане на конкурс за заемане на тази длъжност.

Твърди се, че за времето, в което ищцата е била на посочената длъжност не са й били налагани каквито и да било наказания за нарушение на трудовата дисциплина от страна на контролните органи, разполагащи с правомощия по констатиране на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни 1 наказания.

Ищцата твърди в исковата молба, че със Заповед № 3-1268/30.05.2022 г. на Началника на РУО – Хасково и е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в Кодекса на труда, а именно – дисциплинарно уволнение. Счита, че посочената заповед е незаконосъобразна и необоснована, което прави незаконно и наложеното й дисциплинарно наказание“уволнение“, и заповедта е постановена при неправилна преценка на фактическата обстановка, относно наличието на извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, при пълна липса на състоятелни мотиви на и на каквато и да било обосновка на крайните изводи, направени от страна на наложилия наказанието орган.

Ищцата твърди още, че заповедта е издадена в нарушение на чл.193 ал.1 от КТ, тъй като в мотивите не е вложена достатъчна конкретика, относно деянията квалифицирани като нарушения и пропуски, и техните проявления, както и относно периода за извършването им и мястото. Счита, че следва да се има предвид чистото й дисциплинарно минало, което не е било отчетено и обсъдено никъде при индивидуализацията на дисциплинарното наказание.

Поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени наложеното със Заповед № 3-1268/30.05.2022 г. на Началника на РУО – Хасково наказание „дисциплинарно уволнение“, ведно със законните последици от отмяната; да бъде възстановена на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност“директор“ в ОУ“Х.Б.“ – с.Х., общ.Т., както и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, за срок от шест месеца Претендират се и направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във вр.чл.225 от КТ.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 05.08.2022 г. В законоустановения срок е постъпил отговор по чл. 131 ал. 1 от ГПК, в който ответникът твърди, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Становището на ответника в отговора, относно претенцията на ищцата по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е, че работодателят е провел законосъобразно процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и искът е 2 неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Сочи, че макар и да е надлежен ответник по делото, констатациите за допуснатите дисциплинарни нарушения и последвалата дисциплинарна процедура са извършени от горестоящия на работодателя орган – РУО – Хасково. Сочи се в отговора, че неоснователността на претенцията по чл.344 ал.1 т.1 от КТ предпоставя неоснователност и на заявените претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и изрично оспорва същите. По отношение заявената претенция с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ ответникът счита, че същата неправилно е посочена като такава с основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ . Сочи, че не е посочен размер на иска, а само общо формулирано искане за присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, без да е конкретизиран размер на претенцията. Поради което моли да се приеме, че исковата молба следва да бъде оставена без движение за отстраняване на нередностите.

Съдът с Определение № 226 от 16.09.2022 г. е оставил без движение исковата молба и е дал на ищцата срок да отстрани нередовностите в нея.

Ищцата в указания от съда срок е отстранила нередовностите с допълнение към исковата молба, в която сочи, че искът предявен за обезщетение по реда на чл.225 КТ е в размер на 11 586 лв. /6 месеца по 1931 лв. месечно – последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено от лицето преди уволнението/. Моли съда да осъди ответника да й заплати парична сума в размер на 11 586 лв., съставляваща обезщетение за времето, в което е останала без работа, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 239 от 28.09.2022 г. съдът е приел допълнението към исковата молба и препис от нея е била връчена на ответника на 03.10.2022 г. В указания срок ответникът е подал молба, с която счита че са отстранени твърдяните от тях нередности в исковата молба и поддържа направените направените от тях доказателствени искания с отговора.

Съдът като прецени събраните доказателства и взе предвид становищата на страните намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Ищцата е работила в ответното училище като считано от 31.08.2021 г. е била назначена на длъжността „директор“ на ОУ „Х.Б.“ – село Х., общ.Т..

3

Установи се, че за времето през което е била на посочената длъжност не са й били налагани наказания за нарушение на трудовата дисциплина, разполагаше с правомощия за констатиране на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Видно от констативен протокол № 127 от 26.04.2022 г. за резултатите от извършена проверка в ОУ“Х.Б.“ – с.Х., във връзка с постъпила жалба в РУО – Хасково се установява следното: била е назначена комисия в състав Председател – П.И. – началник на отдел“АПФСИО“ и член: Й. Кабова – гл.юрисконсулт в РУО – Хасково, да извърши проверка в училището. Заповедта за проверката е била регистрирана в дневника за входяща кореспонденция на училището под № 267 от 01.04.2022 г. Целта на проверката е била да се проверят твърденията, посочена в жалбата на учители в ОУ“Х.Б.“ – Хлябово, постъпила в РУО – Хасково на 30.04.2022 г. относно неправомерни действия на директора на училището. В жалбата се сочи, че директорката е започнала да разединява колектива и да настройва колегите един срещу друг, същата не идвала редовно на работа и не е издавала заповед кой да я замества, не обсъждала с учителите важни неща и заявявала, че тя е директор и не била длъжна да дава обяснения. Държала се надменно с учителите. Твърди се, че в училището не се плащали предвидените възнаграждения за лекторски, извършила е ремонт на тоалетните по време на учебния процес, което криело риск за здравето на учениците. Сменяла неправомерно учители. Връчила предизвестие на дългогодишна учителка по френски език, която била принудена да напусне, като на нейно място назначила друга медиаторка, която изпълнявала и функциите по френски език. В жалбата се твърди, че в училището има назначени счетоводител и касиер, но въпреки това директорката е възложила финансовите въпроси да се движат от външна счетоводна фирма, на учители не се осигуряват заместници, прави разместване на часовете.

Видно от протокола за проверката е бил проведен разговор с ищцата, в качеството и на ВРИД на училището и са били проверени документи, свързани с факти изложени в жалбата. Проверката е констатирала следното: ищцата Д. П. е била назначена на длъжността „директор“ на училището считано от 30.08.2021 г.на основание чл.68, ал.1 т.4 от КТ, във вр.чл.70 ал.1 от КТ до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Същата е ползвала платен годишен отпуск от 21.12.2021 г. до 23.12.2021 г., който е бил разрешен със заповед № З-2618/15.12.2021 г., като от същата не е била издадена заповед 4 кой ще я замества за посочения период, но в заявлението й за платен отпуск до Началника на РУО – Хасково е посочено лице, което ще я замества.

Ползвала е отпуск от 29.12.2021 г. до 31.12.2021 г., който е бил разрешен със Заповед и същата пак не е издала заповед за заместник, въпреки че в заявлението е било посочено такова лице. Също така е ползвала отпуск от 04.04.2022 г. до 29.04.2022 г., който също е бил разрешен и в заявлението си за отпуск ищцата е посочила, че ще бъде замествана от г-жа К.В., но към момента на проверката няма издадена заповед кой ще я замества. Ищцата е дала обяснение пред комисията, че през този период ще бъде замествана от К.В., но до 04.04.2022 г. има време да го направи. Комисията констатирала също, че за периода от 01.04.2022 г. до 08.04.2022 г. посочената за заместник на директора К.В. също е била в разрешен отпуск от директора на училището със заповед № 114 от 30.03.2022 г. За същият период от 01.04.2022 г. до 08.04.2022 г. всички други учители в училището, общи работници и образователен медиатор също са били в разрешен отпуск от директора на училището и за периода от 04.04.2022 до 08.04.2022 г. в училището е нямало лице, което да замества директора и на практика училището не е работила.

На 27.04.2022 г. комисията е изискала от посочената за заместник на директора – К.В. да представи заповедта за заместване но същата не е имала такава заповед и не е била връчвана такава, въпреки че е била посочена като име в заявлението за отпуск. По този начин ищцата не е изпълнила задълженията си съгласно чл.261 ал.1 от ЗПУО при отсъствие на директора на държавно и общинско училище, за срок по-малък от 60 календарни дни, той да бъде заместван от определен със заповед заместник-директор, а при невъзможност – от определен със заповед педагогически специалист от институцията. Проверката още е установила, че книгата за регистриране на заповеди на директора на ОУ“Х.Б.“ е била започната на 15.09.2021 г., същата не е прошнурована и номерирана и за периода от 15.09.2021 г. до датата на проверката – 01.04.20022 г. не се води съгласно изискванията на чл.41 ал.1 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование/за номериране на страниците/; на т.2 от Приложение № 2 на наредбата /за попълване на реквизитите в книгата/ и на чл.43 ал.1 и ал.2 от Наредбата за отстраняване на допуснати грешки, а именно:

Колона номер по ред не се попълва

5

Колоната подпис на директора – не се попълва, няма подпис на директора

Има прескочени редове

Има по цели празни страници между поредни заповеди

На някои места колоната – дата на заповедта не е попълнена Между поредните номера на заповедите има вмъкнати номера на заповеди с добавена буква

Между заповеди № 91 и № 98 има правени корекции с коректор несъгласно изискванията на чл.43 ал.1 и 2 от Наредбата С един и същи номер № 112 от 30.03.2022 г. има две различни заповеди, а именно: заповед за отпуск на Т.Я., а втората заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на Т.Я.

Към момента на проверката – 01.04.2022 г. последната регистрирана заповед в книгата е № 122 от 30.03.2022 г. като заповед на директорката ищцата Д. П. е определено длъжностно лице, което отговаря за воденето на заповедната книга – директорът на училището.

Пред комисията ищцата е потвърдила че за периода от 15.09.2021 г. до момента на проверката при отсъствието на учител през учебно време тя не им осигурявала заместник, който да вземе часовете му, а се е правило различно седмично разписание на учебните часове в учения ден на останалите учители, за да нямат учениците свободни часове. Това не е ставало с изрична заповед, а се е правило устно и се правило от учителите с нейно знание.