Решение № 579 от 14.06.2022, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Добрич, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230102279 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. Д. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.” № ***, представляван от адвокат Д.П. от Адвокатска колегия - гр. Варна, с която срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от управителя Г. Д. Р., е предявен иск за заплащане на сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляващи обезщетение за еднолично ползване от 17.10.2017 г. до 06.11.2020 г. на недвижим имот, находящ се в с. О., община Б., област Д., представляващ дворно място от 430 кв.м. – имот с кадастрален идентификатор *****, с площ от 526 кв.м., ведно с построените в поземления имот пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв.м.

Според изложените в исковата молба твърдения, страните са били съсобственици при равни части по ½ идеална част от описания по-горе недвижим имот.

С. твърди, че от 2007 г. до 06. 11. 2020 г. имотът се е ползвал само от ответника „Б.“ ЕООД, но същият не е заплащал на ищеца обезщетение за ползване. Сочи се, че имотът е изнесен на публична продан, като също така се 1 сочи, че с нотариална покана рег. № ***, том: *, акт: № *****, ищецът е поканил отново ответника да му заплаща обезщетение за ползване на собствената му ½ идеална част в размер на 500.00 лв. месечно. Нотариалната покана е връчена на ответника на 20.12.2018г. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 50 от ГПК и след връчването на нотариалната покана обаче ответникът не е заплащал на съсобственика си обезщетение за ползване. Сочи се, че с постановление от 08.09.2020г. по посоченото изпълнително дело имотът е бил възложен в дял на съсобственика „Б.“ ЕООД и, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 06.11.2020г., от която дата на основание чл. 496, ал. 2 от ГПК купувачът на публичната продан е станал изключителен собственик на имота. Предвид изложеното СТ. Д. СТ. претендира обезщетение в размер на 7 000 лв. за ползване на имота през периода от 17.10.2017г. до 06.11.2020г. Предвид неплащането от страна на ответника, ищецът счита, че е налице правен интерес от самата искова защита.

В срока по чл. 131 от ГПК „Б.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат П.А. от АК гр. Добрич, е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства.

Ответникът оспорва редовността на исковата молба, по съществото на спора се излагат твърдения, опровергаващи основателността на заявената искова претенция. Обръща се внимание за допусната техническа грешка, по отношение на датата на влизане в сила на постановление за възлагане на недвижим имот, като вместо 06.11.2020г., същата да бъде 06.10.2020г.

Оспорва се изложените от ищеца твърдения, че същия е бил лишен от възможността да ползва полагащата му се част от част от процесния имот.

Ответникът отрича да е получил покана за заплащане обезщетение за ползване на имота, в тази връзка се оспорва изложеното от Нотариус с рег. № *** с район на действие – гр. Д. 20. 12. 2018 г., като в тази връзка в днешно съдебно заседание беше направено изявление от пълномощника на ответната страна адвокат П. А., , който внесе уточнение и разяснение във връзка с изложеното от нотариус Ю. Д. Категорично се заявява, че служител на нотариус Ю. Д. не е посещавал адреса на ответника на посочените дати и часове. Отрича се твърдението изложено от нотариуса, че служител е посещавал адреса на управление на ответника в описаните дати и часове. На 2 следващо място, ответникът отрича правото на ищеца да получи търсеното обезщетение за ползване на процесните имоти, по съображение, че ищецът не е бил лишен от възможността да осъществява такова ползване. В подкрепа на изложеното се сочи, че след влизане в сила на постановеното за възлагане, съдебния изпълнител е извършил принудително въвеждане във владението на ответната страна, спрямо ищеца, с което действие в подкрепа на твърденията на ответника, че ищецът не само е бил лишен, но е използвал имотите.

На следващо място исковата претенция се оспорва по размер.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания, възникнали от 17. 10. 2017г. до 10. 03. 2018 година.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че същите са били съсобственици на процесните имоти, съсобствеността е прекратена с постановление за възлагане на ответното дружество, установено е, че постановлението е влязло в сила на 06.10. 2020 г.

С решение № 151 от 30.11.2015 г. по гр. дело № 515/2010 г. Балчишкият районен съд е допуснал до делба между СТ. Д. СТ. и „Б.“ ЕООД следните недвижими имоти: дворно място от 430 кв.м., УПИ № *** в кв. 2 по ПУП на с. О., общ. Б., представляващо имот с кадастрален идентификатор ***, с площ от 526 кв.м., ведно с построените в поземления имот пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв.м.

Така постановено решение е потвърдено от Добричкия окръжен съд с решение № 194 от 0507.2016 г. по в. гр. дело № 309/2016 г.

Балчишкият районен съд във втората фаза на делбеното производство с решение № 113/13.07.2018 г. е постановил допуснатите до делба недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан като получената от публичната продажба сума да се разпредели поравно между съделителите.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Б.“ ЕООД срещу СТ.

Д. СТ. за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща половината от стойността на направените разходи за изградените в имота басейн и барбекю.

БРС е осъдил СТ. Д. СТ. да заплати на „Б.“ ЕООД сумата от 11 193,50 3 лв., представляваща увеличената стойност на съсобствения им имот /предмет на делбеното производство/, в резултат на извършените подобрения: изграждането на подобрения – басейн и барбекю.

БРС е осъдил СТ. Д. СТ. да заплати на „Б.“ ЕООД сумата от 4 460,40 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от допуснатите до делба имоти: пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв.м., като е отхвърлил иска в останалата му част за периода от 14.07.2010 г. до 16.10.2014 г. и за размера до 500 лв., представляващо ежемесечно обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. на посочените по-горе имоти – жилищна постройка и гараж.

С решение № 286 от 18.12.2018 г. по в. гр. дело № 479/2018 г.

Добричкият окръжен съд е обезсилил решение № 113/13.07.2018 г. н РС Балчик в частта, с която е отхвърлен искът по сметки на СТ. Д. СТ. срещу „Б.“ ЕООД за обезщетение за лишаване от ползването на допуснатите до делба имоти, в размер на 500 лв. месечно изцяло за периода от 17.10.2012 г. до 16.10.2014 г. и частично за сума в размер на горницата над 4 460,40 лв. до 7 216,96 лв. за периода от 17.10.2014 г. до 17.10.2017 г., като въззивният съд е прекратил производството по делото по заявеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

ДОС е отменил решение № 113/13.07.2018 г. на БРС, в частта, с която по иска по сметки СТ. Д. СТ. е осъден да заплати на „Б.“ ЕООД сумата в размер на 5 446,75 лв., съставляваща горницата над 5 746,75 лв. до 11 193,50 лв. – увеличената стойност на допуснатия до делба УПИ № *** в кв. 2 по ПУП на с. О., общ. Б., в резултат на извършените през м. май 2013 г. подобрения – басейн и барбекю, като вместо това ДОС е отхвърлил предявения от „Б.“ ЕООД срещу СТ. Д. СТ. иск по сметки в частта за осъждането му за сумата от 5 446,75 лв., съставляваща горницата над 5 746,75 лв. до 11 193,50 лв. - увеличената стойност на допуснатия до делба УПИ № **** в кв. 2 по ПУП на с. О., общ. Б., в резултат на извършените през м. май 2013 г. подобрения – басейн и барбекю, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.

Не се спори между страните по делото, че с постановление от 08.09.2020г. по изпълнително дело № 20208100400012 по описа на ЧСИ с рег.

№ ****, влязло в законна сила на 06.10 .2020 г., процесните имоти са били възложени в дял на ответника „Б.“ ЕООД, от която дата на основание чл. 496, 4 ал. 2 от ГПК купувачът на публичната продан е станал изключителен собственик на имота. Предвид изложеното ищецът претендира обезщетение в размер на 7 000 лв. за ползване на имота през периода от 17.10.2017г. до 06.11.2020г.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебнооценъчна експертиза вещото лице, по която докладва, че размерът на пазарния наем за периода от 17.10.2017 г. до 06.11.2020 г. е в размер на 3 596 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея на текста, когато общата вещ се ползва само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писмената покана. Обезщетение на посоченото основание се дължи при положение, че общата вещ се ползва лично от един или няколко съсобственици, съобразно нейното предназначение, а не се добиват ползи /добиви в натура или граждански плодове/ от вещта. Анализът на разпоредбата сочи, че законодателят свързва възникването на вземането за обезщетение за лишаване от ползите от общата вещ с наличието на отправена писмена покана до ползващите лично за себе си вещта съсобственици.

Следователно, за да възникне задължението на съсобственика, който ползва вещта, за обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползва, да му отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика и получено от него, от което се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. В това писмено искане не е необходимо да се посочи точно сумата, която той желае. Тя може допълнително да бъде определена.

В настоящия случай ищецът е приложил към исковата молба Нотариална покана от С.Д. С. до „Б.” ЕООД, изготвена от нотариус с № *** в Нотариалната камара, с рег. № ***г., том * акт ***. адресирана до ответното дружество като негово седалище и адрес на управление е посочено: гр. Д., бул. „*** На следващо място е посочен и „съдебен адрес“: гр. Д., ул. „***, 5 чрез адвокат П.А. от АК гр. Д.

На 20.12.2018 г. нотариус Ю. Д., с рег. № ***на Нотариалната камара и с район на действие в района на Добричкия районен съд, е удостоверил връчването на екземпляр от тази нотариална покана на адресата „Б.“ ЕООД, като е посочено, че Н. С. – служител на нотариалната кантора е посетила адреса на управление на дружеството, който е вписан в Търговския регистър, а именно: гр. Д., ул. „***, на следните дати: на 15.11.2018 г. в 14,00 часа, на 26.11.2018 г. в 15,30 часа и на 05.12.2018 г. в 09,00 часа, като и при трите посещения служителят не е открил индикации за присъствието на посоченото търговско дружество на указания адрес – табела, офис или служител, който да получи поканата.

В резултат на това Н. С. залепила уведомление и при трите посещения на посочения адрес до входната врата на офис *, като е посочено, че на 09.11.2018г. е проведен телефонен разговор с адвокат П.А., в качеството му на съдебен адресат на „Б.“ ЕООД, като същият е уведомен за наличието на нотариална покана. На следващо място е отбелязано, че адвокат П. А. на следващия ден – 10.11.2018 г. е позвънил по телефона в нотариалната кантора като е заявил, че поради служебни ангажименти и отсъствието му извън града не може да получи поканата.

Събева е посетила и адреса, посочен като адрес на управление на „Б.

ЕООД, а именно: гр. Д., бул. „***, ап.*, на следните дати: на 15.11.2018 г. в 14,30 часа, на 26.11.2018 г. в 17,00 часа и на 05.12.2018 г. в 10,00 часа, като и при трите посещения служителят е залепвал уведомление на заключената входна врата на сградата, поради липсата на достъп до посочения по-горе апартамент.