Решение № 127 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Гинка Големанска в присъствието на прокурора Димитър Ж. Пехл* като разгледа докладваното от Атанаска Анастасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600104 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.

С Присъда рег. № 27/07.10.2025г. по НОХД № 618/2024г. по описа на РС– *, IV н. с., подс. Н. Н. А. е признат за невинен в това, че на 20.12.2023г. в гр. *, обл. Пловдив, като водач на лек автомобил марка „БМВ“, с регистрационен номер *, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3413627147 от 11.01.2022 г., издадено на името на Н. А., ЕГН **********, издадено в Кралство Белгия, като го е представил на полицейските служители при РУ * – * и * при извършена от тях проверка, като от него за самото съставяне на може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 15 от НК е оправдан по предявеното обвинение в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Постановено е веществените доказателства - 1 брой свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3413627147 от 11.01.2022 г., издадено на името на Н. А., ЕГН **********, приложено по делото, както и 3 бр. СД от тел. 112 да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановено направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 142,95 лв., както и направените в хода на съдебното производство такива в размер на 40,00 лв., да 1 останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор в РП – Пловдив, ТО *, в който се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.

316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и да му бъде

След изготвяне на мотивите към присъдата са депозирани и мотиви към протеста, в които се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че изложените мотиви не са в съответствие със събраните по делото доказателства. Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнатото обвинение.

Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора при ОП Пловдив, който излага доводи, въз основа на които моли съда да отмени присъдата на районния съд и да постанови нова, с която да признае подс. А. за виновен.

Защитникът на подс. А. – адв. Д. К. по изложените в съдебно заседание съображения моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна и прави алтернативно искане - ако бъде прието, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние, да му бъде наложено наказание пробация в минимално предвидения от закона срок.

Подс. А. поддържа казаното от неговия защитник. Моли да бъде оправдан или ако бъде осъден да му бъде наложено наказание пробация за минимален срок.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните в протеста и в съдебно заседание, и служебно провери атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок от лице сред изброените в чл. 318 от НПК и срещу подлежащ на обжалване по реда на гл. ХХI от НПК съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Същият обаче не следва да се разглежда по същество, тъй като от състава на районния съд при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и се изразяват в следното:

В мотивите си относно фактите по делото първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, идентична с тази, приета от държавното обвинение и отразена в обвинителния акт. Така съдът е приел, че свидетелите * и * – полицейски служители в РУ на МВР – *, на 20.12.2023г. били на работа за времето от 07:00ч. до 19:00ч. като АП № 524. Около 12:00ч. те били изпратени от ОДЧ на МВР – * в района на магазин „БББ“ в гр. *, ул. „Цар Иван Асен Втори“ по сигнал, че водач на л. а. „БМВ“ с рег. № * е неправоспособен и най-вероятно е употребил алкохол. Те веднага се насочили 2 към посоченото място като на ул. „Цар Иван Асен Втори“ до * спрели за проверка горепосочения автомобил, при което установили самоличността на водача, а именно подс. А.. В хода на проверката последният представил белгийско свидетелство за управление на МПС. Полицейските служители * и * направили справка в ОДЧ при РУ на МВР – * и установили, че подсъдимият никога не е имал българско свидетелство за управление на МПС. Усъмнили се, че предоставеното им свидетелство за управление на МПС може да е неистинско и в тази връзка докладвали на ОДЧ и лицето било отведено в РУ на МВР – * за изясняване на случая. Там подсъдимият бил тестват за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като пробата била отрицателна.

Била направена справка в ГД „НП“, от която било установено, че подс. А. няма валидно белгийско свидетелство за управление на МПС. С Протокол за доброволно предаване от 20.12.2023г. подсъдимият предал 1 бр. свидетелство за управление на МПС № 3413627147 с дата на издаване 11.01.2022г. – белгийски образец, издадено на Н. А., и 2 бр. сертификати – белгийски образец. От заключението на съдебно-техническата експертиза на предаденото от подсъдимия свидетелство за управление на МПС № 3413627147, издадено в Белгия на името на Н. А., с отбелязана дата на раждане *г., гр. Пловдив, било установено, че същото е неистински документ.

След така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че подс. А. заедно с баща си – св. * работили в Германия. Тъй като шефът на фирмата, в която двамата работели имал нужда от шофьори предложил на подсъдимия да го наеме като такъв при по-високо заплащане.

Последният обаче нямал шофьорска книжка, поради което се съгласил с направеното му от началник-бригадира на фирмата предложение да го уреди да си изкара такава. В тази връзка подсъдимият, който имал завършен осми клас, и баща му били заведени в офис, намиращ се срещу полицейско управление, в който му взели документите и го записали на курс. Две седмици подсъдимият карал шофьорския курс и преминал успешно изпита. Не след дълго на адреса си в Германия получил шофьорската книжка и започнал работа като шофьор. Минавал граници, бил спиран за проверки както в Германия, така и в България, но нямал проблеми с шофьорската си книжка.

Едва след подадения сигнал от св. *, че кара с фалшива шофьорска книжка, подс. А. бил спрян за проверка, в хода на която било установено, че свидетелството му за управление на МПС е неистинско.

От мотивите не става ясно какво в крайна сметка първоинстанционният съд е приел за установено - фактическата обстановка, приета от прокурора и описана в обвинителния акт относно съзнателното ползване от подсъдимия на неистинско свидетелство за управление на МПС, или изложената след това от съда, респ. кои факти се установяват от доказателствата по делото. Безспорно е, че мотивите следва да съдържат описание на установеното във връзка със съставомерните признаци на престъплението и извършено ли е то или не от подсъдимия. Противоречиво изложената фактическа обстановка практически води до липса на съществена част от мотивите. И това е така, тъй като следва да е несъмнено ясно каква е волята на съда за установените фактически обстоятелства по делото. Тази част от мотивите е съществена, защото 3 материализира вътрешното убеждение на съда по съществените елементи на престъплението.

Отделно от горното, се констатира и нарушение на процесуалните правила, свързано с обсъждане на доказателствата, към което следва да се пристъпи след изложение на установените факти. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите *, *, *, * и * като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото и заключението на техническата експертиза. Като неопровергани от тези доказателства и подкрепени от посочените писмени такива са кредитирани показанията на св. * и обясненията на подс. А.. Съдът обаче не е направил подробен и задълбочен анализ на надлежно събраните и проверени доказателствени материали, какъвто се дължи при протичане на производството по общия ред. Единствено са пресъздадени показанията на св.

* и обясненията на подс. А., без обаче същите да са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Още повече, че между показанията на св.

* и обясненията на подс. А., от една страна, и от друга - показанията на св. *, както и приобщените към материалите по делото чрез протокол за доброволно предаване свидетелство за управление на МПС и два броя сертификати белгийски образец, са налице противоречия по съществени за делото обстоятелства. Съдът не е обсъдил противоречията на показанията на св. * и обясненията на подс. А. с предадените свидетелство за управление на МПС и два броя сертификати по съществени обстоятелства относно това в автошкола в Германия или в Белгия подсъдимият се е обучавал. Противоречията е следвало да бъдат фиксирани и анализирани, като съдът изрази съображения кои от доказателствата възприема за достоверни и кои отхвърля, едва след което да направи правните си изводи относно това извършено ли е или не от подсъдимия престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

На следващо място, налице е противоречие и между правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото е прието за безспорно доказано по делото, че подс. А. по време на извършената му на 20.12.2023г. в гр. * от полицейските служители * и * проверка се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на МПС с № 3413627147 от 11.01.2022г., издадено на негово име в Кралство Белгия, съзнателно, а след това, че подсъдимият не е имал съзнанието, че този документ е неистински, напротив, имал е съзнанието, че този документ е истински, доколкото в неговото съзнание липсвали представи за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението.

От друга страна, въпреки че съдът е приел, че подсъдимият не е формирал представи относно неистинността на използвания от него документ, е приел, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК. Т. нар. грешка като основание, водещо до изключване на виновното поведение, състоящо се в липса на представи или наличието на неверни /погрешни/ представи в съзнанието на дееца относно фактите, включени в обективния състав на определено престъпление, е уредена в чл. 14 от НК. В чл. 15 от НК е уредено т. нар. случайно деяние, при което деецът не е бил длъжен или не е могъл да 4 предвиди настъпването на общественоопасните последици, което също води до изключване на виновното поведение. Мотиви относно това, че в случая се касае за случайно деяние не са изложени и в този смисъл е основателно наведеното в протеста възражение.

Изложеното налага извод, че мотивите на първоинстанционния съд не покриват критериите на чл. 305, ал. 3 от НПК. От една страна мотивите са неясни, защото не може да се определи волята на съда по фактите, а от друга непълни, доколкото липсва оценка и анализ на доказателствата, поради което е налице основанието на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, защото всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви и е пречка за осъществяване на въззивна проверка върху атакувания съдебен акт. Това нарушение по естеството си е отстранимо, но не и от въззивната инстанция, а само чрез провеждане на ново производство пред районния съд, което от своя страна налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без да се обсъждат възраженията по същество на делото.

Разпечатката съдържа 32 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af66503c-3fb7-4dd6-bae1-a68d84d11885