Определение № 284 от 06.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500341 по описа за 2024 година Образувано е по частна жалба на В. В. П. против Определение № 1457/ 04.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 322/ 2024 г. на ОС – Пловдив, с което е оставено без разглеждане Възражение вх. № 117406/21.12.2023 г. против Заповед за изпълнение на парично задължение № **/ 12.07.2023 г. по ч. гр. д. № 10044/ 2023 г. на РС - Пловдив и е прекратено производството по делото.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на определението, като се оспорва извода на окръжния съд за просрочие на възражението предвид постъпилото от електронната поща на жалбоподателката съобщение на 29.8.2023 г. Излагат се доводи в насока, че възражението е подадено в законния едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, с оглед на които се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане на възражението по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф. И.“ ЕАД, който чрез пълномощника си я оспорва като неоснователна.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по в. ч. гр. д. № 322/ 2024 г. на ОС – Пловдив е образувано по подадено по реда на чл. 423 ГПК възражение от В. В. П. против 1

Заповед № **/ 12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10044/ 2023 г. на РС – Пловдив в полза на „Ф. И.“ ЕАД общо за сумата от 6832. 82 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата В. В. П. на 11.08.2023 г. чрез нейния син И. А. П. със задължението да й я предаде.

На 29.08.2023 г. на електронната поща на кредитора „Ф. И.“ ЕАД е постъпило съобщение от ****@abv.bg със следното съдържание: „Името ми е В. П. с ЕГН- ********** П.. Имам парични задължения сума 6800 лева по договор за потребителски кредит с номер ****.“

В подкрепа на твърденията във възражението, че към датата на връчване на заповедта за изпълнение В. П. не е имала обичайно местопребиваване в страната, е представено Потвърждение за работа, от което е видно, че В. В. П. работи във филиал на „*“ АД в Ш. от 23.06.2014 г.; Разрешително за престой на В. В. П. в Ш., валидно до 25.01.2025 г.;Здравна застрахователна полица, валидна от 01.01.2023г.; Удостоверение за пенсия, валидно от 30.06.2021г.

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че длъжницата В.

В. П. е узнала за издадената заповед за изпълнение на най – късно на 29.08.2023 г., когато е изпратила електронно съобщение на електронната поща на кредитора „Ф. И.“ ЕАД, въз основа на което е заключил, че възражението е подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, с оглед на което е оставил същото без разглеждане и е прекратил производството по делото.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Възражението по чл. 423 ГПК е средство за защита на длъжника срещу вземането, предмет на заповедта за изпълнение, когато поради наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 4 е бил лишен от възможността да оспори същото. Предвиден е едномесечен срок за подаване на възражението, чийто начален момент е узнаването на заповедта от длъжника. За да се приеме, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение, е достатъчно да е научил, че е издадена заповед за изпълнение за търсеното вземане, без да е необходимо да се е запознал с нейното съдържание.

В настоящия случая събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност, сочат по категоричен начин, че жалбоподателката 2 длъжницата В. В. П. е узнала за заповедта за изпълнение най – късно на 29.08.2023 г., когато е изпратила съобщение на електронна поща на кредитора за намерението да плати задължението си. Твърденията в частната, че посоченото съобщение до кредитора „Ф. И.“ ЕАД не изхожда от В. П., се опровергават както от обстоятелството, че съобщението е изпратено след връчване на заповедта за изпълнение на 11.08.2023 г. на сина на В. П. – И. А.

П. със задължението на последния да я предаде, както и от съдържанието на същото, в което изрично е посочено, че негов автор е В. П., която се е индивидуализирала с ЕГН – **********, а задължението – с неговия размер от 6800 лв., който е съвсем близък до размера по заповедта за изпълнение от 6832. 82 лв., както и с номера на договора за кредит (*****), от който произтича, т. е. касае се за факти, които могат да бъдат известни единствено на длъжницата В. П. и които по несъмнен начин установяват връзката й с въпросното съобщение. Наред с това прави впечатление, че в пълномощното, въз основа на което адв. А. Д. е извършил справката за наличието или липсата на образувани срещу В. П. дела, изрично е записано, че се предоставя за процесуално представителство по гр. д. № 10044/ 2023 г. на РС – Пловдив (да извършва всички необходими съдопроизводствени действия), от което следва, че тя е имала предварителна информация за издадената по това дело заповед за изпълнение. В този смисъл следва да се съобрази и обстоятелството, че съобщението е адресирано до цесионера „Ф. И.“ ЕАД вместо до първоначалния кредитор „Б.“ ЕАД, както и че в същото В. П. изрично е посочила, че разполага с банковата сметка на кредитора, по която да плати задължението си, за която може да има информация само след запознаване със заповедта за изпълнение, в която сметката е отразена. Изложеното по категоричен начин сочи, че към 29.08.2023 г., когато е изпратила съобщението до кредитора, В. П. е знаела за издадената срещу нея заповед за изпълнение.

Показанията на св. И. П. – син на длъжницата В. П., че е уведомил майка си за полученото съобщение едва след връщането й в България през м. декември 2023 г., правилно не са кредитирани от окръжния съд с оглед явната му заинтересованост от изхода на делото, както и поради противоречието им с останалия доказателствен материал, който обективно сочи, че тя е знаела за издадената заповед за изпълнение още към 29.08.2023 г. По тези съображения, като е приел подаденото от В. П. възражение по чл. 423 ГПК за просрочено, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, 3 поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателката В. П. следва да заплати на въззиваемият „Ф. И.“ ЕАД разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1457/ 04.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 322/ 2024 г. на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА В. П. да заплати на „Ф. И.“ ЕАД разноски по делото за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4