Решение № 177 от 22.10.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Балчик, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20243210100401 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ****, чрез пълномощника си адв. Д. М. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, с адрес на упражняване на дейността: ****, Представлявано от Д. М. М.

– Управител, против **** със седалище и адрес на управление **** .

Ищецът твърди, че на 16.06.2021 г. е сключила договор за паричен заем **** с „****.

Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600 лева, видът на вноската е месечна, без да е посочен размерът на месечния лихвен процент.

Било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гаранция-две физически лица, поръчители или байкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

С датата на сключване на договора бил сключен и договор за предоставяне на гаранция ****. по силата на който **** е поело задълженията да обезпечи пред **** задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията па кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, Г. С.

1 се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 300,00 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, Г. С. е следвало да предоставя дължимите парични думи на ****, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от **** да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза па поръчителя ****, като **** било единствено овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Твърди се, че Г. С. е погасила изцяло процесния кредит.

Твърди се, че кредиторът **** е едноличен собственик на капитала па **** и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица.

Клаузата па чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. На това основание се твърди, че по същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и па практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то, като с оглед характера, размера и срока за който се иска отпускането на кредита, кредиторът целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя **** дружество, което било свързано лице с кредитора по договора за заем. Твърди се, че договорът за кредит и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Твърди се, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин се целяло да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В ГПР не били описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, като с това кредитополучателя бивал поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В противен случай то би имал възможността да направи информиран избор дали да сключи договора.

2

На следващо място ищецът твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство **** е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяло услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора ****, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя, като срещу заплащането па възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не бил получил каквато и да било услуга, а единствено задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, които дружества били свързани.

Твърди се, че договора за поръчителство се цели да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на **** а представлява, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на близо 50% от сумата по отпуснатия заем, т. к. е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави, като търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се бил възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

Това е породило правния интерес от предявяване на иска, като моли съдът да постанови недействителност, обуславяща нищожността на договор за потребителски кредит ****, сключен между ищцата и "**** АД на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК, която бъде прогласена.

Моли съдът да се произнесе с Решение, по силата на което, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът "**** АД с **** да заплати на Г. К.

С. с ЕГН: ********** сума в размер на 1 лев представляваща частичен иск от общо 100 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит ****, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране па исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

3

Направени са доказателствени искания.

Претендират се и съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор.

Считат, че е налице нередовност на исковата молба, поради неплащане на ДТ и липса на представителна власт за подаване на исковата молба.

Считат, че иска е неоснователен, тъй като аргументите на ищеца не се основават на действителното фактическо и правно положение.

С Решение ****, постановено по гр.д. **** г. по описа на Районен съдБалчик, договор за предоставяне на гаранция **** е признат за нищожен и **** е осъдено да възстанови заплатеното от Г. К. С. възнаграждение по този договор.

С оглед на това решение, аргументите на ищеца за недействителност на договора за паричен заем не се основават на действителното правно и фактическо положение, тъй като договорът за поръчителство е прогласен за нищожен и заплатеното от ищеца по този договор му е възстановено.

Изискването за поръчителство било допустимо съгласно действащото законодателство и с него се целяло от страна на заемодателя да се диверсифицира риска от неизпълнение на задължението за погасяване в срок на задълженията по сключения договор за заем. Липсата на предоставена банкова гаранция или поръчителство по заемното правоотношение, водят до висока степен на риск от непогасяване на задълженията по процесния договор за заем.

Независимо от това което се твърди в исковата молба, ответника е посочил, че при скл. на договора, ищецът бил запознат с условията на кредита е решил да сключи договор за кредит при тези условия и е поел задължението да представи избрано от него обезпечение по кредита.

По отношение на твърдението за наличие на неравноправни клаузи в договора ,ответника излага становище, че съгласно чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Действителността или недействителността на 4 клауза 4 от договора за паричен заем не се отразява на действителността на договора за паричен заем, тъй като оспорваната клауза не засяга основните права и задължения на страните по договора за паричен заем относно размера на кредита, размера на лихвата, начина и срока за погасяване, на твърденията че ГПР, надвишава на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите е посочено, че същото не води до нищожност на договора за кредита съгл.чл.19, ал. 5 от ЗПК, само до недействителност само на договорните клаузи, които предизвикват оскъпяването. Твърди се, че ГПР бил изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр. договор.

Молят съдът, да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове.

Претендират се сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78 от ГПК.

Ищецът редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирано е становище от адв. М. за уважаване на исковата молба и присъждане на разноски на осн. чл. 38 от ЗАдв.

Представя списък с разноски.

Редовно призовано, дружеството ответник, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмени становища. В тях изразява становище, че поддържа писмения отговор по исковата молба. Оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли изцяло.

Претендира направени деловодни разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена фактическа обстановка и прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установи сключване на договор за паричен заем както и договор за поръчителство с ответника, обезпечаващ договора за заем.

С процесния договор за поръчителство ищецът, в качеството й на потребител се задължавала да заплати на гаранта сумата в размер на 300,00 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

5

Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите суми на **** което от своя страна съгласно договора е упълномощило **** да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Единствено **** е било овластено да получава възнаграждението договора, съгл. чл. 3, ал. 1 от последния, което на следващо основание следвало да предаде на поръчителя.

По делото е безспорно установено, че между кредитора и кредитополучателя е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер на 600,00 лева.

Процесните договори са потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

В настоящото производство липсва каквато и да е индиция сумата по предоставения паричен заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на ищцата, с оглед, на което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за паричен заем са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК тоест процесиите договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147Б ЗЗП.

Доколкото скл. между страните договор за кредит/заем е с характеристики на потребителски то следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство скл. между ищцата и **** също се явява такъв доколкото е акцесорен на основния договор.