Заповед за изпълнение № 1463 от 16.07.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 16.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1850 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. С. Х., ЕГН: **********, адрес - с. ***, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление **********, сумите: 711,72 EUR (седемстотин и единадесет евро и 72 цента), представляваща главница за периода от 20.02.2025 г. до 14.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 10.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 14,23 EUR (четиринадесет евро и 23 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

132,94 EUR (сто тридесет и два евро и 94 цента), представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2025 г. до 14.10.2025 г., 94,73 EUR (деветдесет и четири евро и 73 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2025 г. до 10.07.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за държавна такса над 14,23 евро до претендирания размер от 15,97 EUR (петнадесет евро и 97 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 3064944 от дата 24.10.2024г.: Договор за потребителски кредит № 3064944 24/10/2024.

Уточнения относно цедирано вземане: На 16.10.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който вземането на "Ай Тръст“ ЕООД срещу Д. С. Х., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 3064944 от дата 24.10.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "Ай Тръст“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/3064944 от дата 21.10.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

1

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПГ съдът установи следното:

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Вземането за възнаграждението по договора за поръчителство е видно да е уговорено за това, че поръчителят се съгласява да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към кредитора по потребителски договор. Според чл. 4 от договора за кредит, ако длъжникът е посочил в заявлението си, че ще предостави обезпечение на кредита, то в зависимост от вида му следва до 10 дни от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или да сключи в срок до 48 часа договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице договор за поръчителства. В деня на сключване на договора за кредит, потребителят е сключил с „Ай тръст“ ЕООД /одобрено от кредитора ЮЛ/ договор за поръчителство, който влиза в действие, при неизпълнение задължения на кредитополучателя по договора. Съгласно чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство поръчителят има право на възнаграждение по договора. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически послабата страна по правоотношението. Чрез договора за поръчителство дефакто се постига прехвърляне риска от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния. Очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, предвиждайки възнаграждение по него за поръчителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя, но кредиторът е овластен да го получава, в т.ч. то е било включено в месечната вноска по погасителен план.

Следователно клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство, е в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП, респ. последният не дължи плащане възнаграждение по него. Липсващото основание за дължимост на възнаграждението обосновава недължимост и на претендираното обезщетение за забава върху него. Наред с горното, съдът съобрази и това, че именно посочените клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество- цедент, са били поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз, като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 15.03.2025г., по дело С-337/23. В т. 6 и т.7 от цитираното решение по категоричен начин е възприето, че чл. 3, б. ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Член 10, пар. 2, б. ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед така дадения отговор и доколкото възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено в годишния процент на разходите, следва да се приеме, че неравноправните клаузите влекат след себе си и нищожност н а договора за потребителски кредит поради противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/. Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор. На основание чл. 23 ЗПК и т. 7 от решението на СЕС следва 2 да бъде издадена заповед в полза на заявителя единствено за претендираната главница – чистата стойност на отпуснатия кредит, но не и за лихвите.

По отношение на разноските: ДТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на отхвърлителната част заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: ******, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Обединена Българска Банка АД.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

3

( Елица Юл. Орманова )

4