Определение № 14563 от 31.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14563 гр. София, 31.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506695 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Е. Д. чрез процесуален представител адв. М.М. срещу Определение №15003/31.03.2025 г., постановено по гр. д. №3568/2023 г. По описа на Софийски районен съд, 24 св. С обжалвания съдебен акт е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на Решение №17794/03.10.2024 г., постановено по гр. д. №13568/2023 г. в частта за разноските, с която съдът е определил и присъдил в полза на адв. М.М.- ПАК, процесуален представител на ищеца в производството, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 120 лв. с ДДС.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно, поради което моли настоящият съдебен състав да го отмени и да уважи направеното пред първата инстанция искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като на адв. М. му бъде присъдена допълнително сумата от 360 лв. с ДДС до първоначално претендираните 480 лв. с ДДС. В частната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Поддържа, че при определяне на дължимото от ответната страна адвокатско възнаграждение, съдът не е отчел извършените от процесуалния представител действия и по този начин е присъдил хонорар в занижен и несъответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото размер. Излага, че съдът е бил сезиран с подробна искова молба, в която процесуалният представител е извършил задълбочен правен анализ на приложимата към казуса казуална и задължителна съдебна практика както на националните съдилища, така и на Съда на Европейския съюз. Сочи, че материалният интерес по делото, определен съобразно цената на иска е от 2220,34 лв. Счита, 1 че следва да бъде взето под внимание и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение, което се присъжда от съда, не представлява нетен доход, тъй като адвокатите като самоосигуряващи се лица понасят немалко разходи в изпълнение на професионалните си задължения. В подкрепа на позицията си за наличие на предпоставки за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на хонорар в размер общо от 480 лв. с ДДС цитира казуална практика на Върховния касационен съд и на окръжни съдилища в страната.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата- “Сити Кеш” ООД, с който се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба, респ. за правилност на обжалваното определение, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Излага, че поисканите на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв не просто е следвало да бъдат редуцирани, а и са подлежали на цялостно отхвърляне, доколкото представляваното лице не е материално затруднено и поведението му попада под хипотезиса на дефиницията на злоупотребата с право. По делото се опровергавало обстоятелството, че Е. Д. е материално затруднена. Сочи, че между нея и дружеството са били висящи и други дела с идентичен предмет, макар касаещи спорове за различни договори, поради което намира, че е налице злоупотреба с процесуални права, водеща до увеличаване размера на адвокатски хонорар, дължим за едни и същи по своето съдържание действия.

Освен вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност и процесуално поведение на страните, следвало да се съобразят и допълнителните критерии, а именно, че по отношение на спорните въпроси съществува значителна по обем съдебна практика, вмененото от закона задължение съдът да следи служебно за неравноправност на клаузите в потребителските договори, нарушението на правилото за добросъвестно упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния етап. Моли да бъде изискана информация относно водените между страните съдебни производства, за да може въз основа общия материален интерес по всички еднакви дела да бъде определено едно общо адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено еднократно. В заключение излага, че така определения от районния съд хонорар е съобразено с критериите, които подлежат на съобразяване- материалния интерес по делото, действителната му фактическа и правна сложност, така и извършените процесуални действия. При тези съображения моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид становищата на страните в производството, събраните по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира следното.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лицето, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

2

Разгледана по същество намира същата за основателна по следните съображения.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба на Е. Д. Д., която е предявен иск за прогласяване нищожността на неустоечна клауза, уредена в чл. 3 от Договор за паричен заем №638587/23.03.2022 г., сключен между ищцата и “СИТИ КЕШ” ООД.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “СИТИ КЕШ” ООД е признал така предявения иск по реда на чл. 237 ГПК

В хода на първоинстанционното производство са проведени две открити съдебни заседание, участие в които не е взел нито представител на ищеца, нито представител на ответника.

С представения списък по чл. 80 от ГПК същият е претендирал адвокатско възнаграждение в общ размер от 626,40 лв. с ДДС, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Първоинстанционният е определил възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 100,00 лв. или 120 лв. с ДДС като е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и този хонорар се явява съответен.

При така установеното развитие на производството пред първата инстанция, се налагат следните изводи.

По отношение на въведените оплаквания с отговора на частната жалба, че възнаграждение по претендирания ред, не се трябвало да бъде присъдено предвид обстоятелството, че представляваното лице не е материално затруднено, следва да бъде посочено следното. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв са налице три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1) на лица, които имат право на издръжка, 2) материално затруднени лица и 3) роднини, близки или на друг юрист. В разпоредбата липсва изискване предварително клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, в процесния случай- че е материално затруднено лице, поради което оказването на безплатна помощ се извършва единствено по преценка на самия адвокат на база заявеното от доверителя му.

В подкрепа на изложеното е и предвиденото в ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Респективно на адвоката се следва присъждане на възнаграждение единствено в благоприятен за неговия доверител изход на спора. В този смисъл преценката дали да предостави „pro bono“ правна помощ при съществуващ риск да не получи никакво възнаграждение е само негова. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не може да бъде обсъдено от съда при произнасяне по отговорността за разноските, като предпоставките за присъждането им са: 1) да има доказателства за извършване на безплатна правна помощ; 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. При кумулативното наличие на двете условия съдът е длъжен да присъди 3 адвокатското възнаграждение, платимо на процесуалния представител, като при определяне конкретния размер се изхожда от действителната фактическа и правна сложност на спора. В случай, че страната, която следва да заплати направените по делото разноски, оспори наличието на предпоставки по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв за предоставяне на правна помощ не са налице, тя следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставянето на адвокатска помощ по различни от посочените в разпоредбата причини, както и че не е налице сочената в договора предпоставка.

По отношение на дължимия размер на адвокатското възнаграждение, настоящият състав намира следното. С оглед даденото с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 разрешение, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 о т ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. В актуалната практика на ВКС се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. В този смисъл са: определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на IV г.о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г. на IV г.о.; определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о. и др. Съобразявайки посочената практика, въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение на пълномощника на ответника адв. М. за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство в размер на 120 лв. с ДДС не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на извършените от адвоката процесуални действия и материалния интерес.

Производството пред районния съд е приключило в две съдебни заседания, а материалният интерес е 2220,34 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, която съдът използва като ориентир при определяне на параметрите на справедливо възмездяване на адвокатския труд възлиза на 522,03 лв. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че адвокат М. е изготвил исковата молба, инциирала производството и писмено становище поради невъзможността му да участва в откритото съдебно заседание по разглеждане на делото. Изброените документи, обективиращи процесуалните действия, не са бланкетни, а съдържат анализ както на действащата национална и международна уредба на правоотношенията, предмет на спора, така и актуалната съдебна практика. По отношение на 4 действителната фактическа и правна сложност съдът намира, че макар делото да не се отличава с фактическа сложност, то за изграждане на позицията за основателност на претенцията от правна страна, е изследван и анализиран голям обем от актуална практика на български съдилища, така и на СЕС, което изисква познаване на националната, така и на международната правна рамка.

С оглед на това настоящият състав намира, че жалба се явява основателна, като на адв. М. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер от 480 лв. с ДДС, респ. обжалваното определение следвад бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново, с което решение № да бъде изменено, така щото “СИТИ КЕШ” ООД бъде осъдено да заплати допълнително сумата от 360 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15003/31.03.2025 г., постановено по гр. д.

№3568/2023 г. и вместо това постановява

ИЗМЕНЯ Решение №17794/03.10.2024 г., постановено по гр. д.