Решение № 2191 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100501378 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Н. Я. Н. срещу решение № 20067916/20.11.2022 г. по гр.д. № 64700/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 67 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 339,29 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2019 г., до погасяването.

Жалбоподателят – Н. Я. Н. (представляван от особен представител – адв. З. Е.), твърди, че решението е неправилно. Счита, че по делото не е доказано ответникът Н. да е бил виновен за ПТП, както и да е управлявал автомобила под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Ответникът по жалбата – ЗД „Б.И.“ АД, оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „Б.И.“ АД с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата в размер на 339,29 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2019 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи за определянето му по застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2016 г., причинено от ответника, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Ищецът – ЗД „Б.И.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил за реализирано на 11.01.2016 г. ПТП сумата в общ размер на 309,39 лв., представляваща застрахователно обезщетения и ликвидационни разходи, за вреди, нанесени по отношение на стена на къща и циментова ограда в село Горник, ул. „*******. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил – Н. Я. Н., управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение е възникнало регресно вземане за платената сума, тъй като ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Ето защо, претендира от съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 339,29 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2019 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователни обезщетения и ликвидационни разходи за определянето им по застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2016 г., причинено от ответника, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

С обжалваното решение № 20067916/20.11.2022 г. по гр.д. № 64700/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 67 състав, искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между страните, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по 2 смисъла на чл. 45 от ЗЗД), че в изпълнение на задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за вредите, които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, че причинените вреди, ведно с лихвите и разноските възлизат на претендиратата сума.

Не е спорно по делото, че ищецът е бил застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******* - Н. Я. Н., че в това качество ищецът е заплатил застрахователни обезщетения в общ размер на 309,29 лв. за застрахователно събитие, реализирано на 11.01.2016 г. от ответника при управление на посочения автомобил.

Видно от протокол за ПТП № 1546204/11.01.2016 г., съставен от служител на МВР след посещение на мястото на ПТП, на 11.01.2016 г. около 02:00 часа, лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, управляван от ответника Н. Я. Н., се е движил в село Горник по ул. „Петко Христов Петков“, като в резултат на движение с несъобразена скорост водачът е загубил контрол върху автомобила, отклонил се е вляво по посока на движението си и е реализирал ПТП в стена на къща и циментова ограда в село Горник, ул. „*******. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно – местоположението на автомобилите и видимите щети по отношение на автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част – местоположението на моторното превозно средство след ПТП и причинените материални щети от ПТП, документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Протоколът за ПТП е подписан от ответника Н. Я.

Н. без възражения. Следователно, с подписването на протокола ответникът Н. се е съгласил с описания в същия механизъм на ПТП. В посочената част протоколът представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника, имащ случаен за настоящия процес характер и съдържащ признание на неизгодни за ответника факти относно описания в протокола механизъм ПТП.

От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, се установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с видимите увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на стената на къщата и циментовата ограда се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 11.01.2016 г. ПТП.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването на ПТП е 3 водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, тъй като същият се е движил с управлявания от него автомобил с несъобразена скорост, в резултат на което е загубил контрол спрямо автомобила и е реализирано ПТП.

Съгласно протокола за ПТП, ответникът Н. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като в протокола е отбелязано, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е над 1,2 промила. Както беше посочено, протоколът за ПТП е подписан от ответника Н. Я. Н. без възражения, поради което в частта, в която е констатирано, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, документът се ползва с материална доказателствена сила. Ето защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платените от него обезщетения, ведно с ликвидационните разходи.

Страните не спорят по отношение на размера на вредите и ликвидационните разходи, направени от ищеца за определяне на размера на дължимите обезщетения, поради което искът се явява изцяло основателен.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 400 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20067916/20.11.2022 г. по гр.д. № 64700/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 67 състав.

ОСЪЖДА Н. Я. Н., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5