Определение № 4891 от 28.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4891 гр. София, 28.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Ерик Василев Частно касационно гражданско дело № 20258003103845 по описа за 2025 година

Производство по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на Н. М. Н., чрез адвокат Н. М., срещу протоколно определение от 19.03.2024 г. по в.гр.д.№ 3503/2022 г. на Апелативен съд София в частта, в която се оставят без уважение молбите на жалбоподателя с вх.№ 25762 и 25763/14.11.2023г. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по частните жалби с вх.№ 14434 и 14433/20.06.2023 г. Изложените са съображения за нарушение на закона, без да е проведена процедурата по чл.64-66 ГПК, в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, без постановен надлежен съдебен акт, който да съдържа законоустановените реквизити в чл.254, ал.2 ГПК и в нарушение задължението на съда в публично съдебно заседание да събере ангажираните от ищцовата страна доказателства, което нарушава правата на жалбоподателя по чл.6 ЕКПЧ и чл.47 ХОПЕС.

От насрещните страни по жалбата не е подаден писмен отговор.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба за редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения: От данните по преписката е видно, че обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен състав, след автоматично разпределение за случаен подбор, за което е съставен и съответния протокол за избор на съдия-докладчик. Липсват данни за нарушения, освен твърденията на жалбоподателя за предубеденост и заинтересованост на съдебния състав. Не се констатират процесуални нарушения на съда, доколкото действията му са съобразени със съдопроизводствените правила и съдебна практика на ВКС. В случая, искането на жалбоподателя за възстановяване на изтекли преклузивни срокове по отстраняване на нередовности, във връзка с подадените от него жалби са разгледани в открито съдебно 1 заседание, с участието на страната, на която е предоставена възможност да представи доказателства за наличието на извинителна причина. Видно от съдебния протокол, молителят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията, че са налице „особени непредвидени обстоятелства“, вкл. липсата на документи, които са били приложени към частните жалби. Жалбоподателят лично е присъствал на проведеното открито съдебно заседание и е изразил становището си ред съдебния състав, поради което оплакванията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и ограничаване правото му на защита са изцяло несъстоятелни. Възраженията за липса на постановен надлежен съдебен акт и опорочаване на процедурата по неговото връчване също не могат да бъдат споделени.

Както е изяснено в съдебната практика на ВКС - напр. ППВС № 1/1985 г., т.8, ТР № 1 от 10.02.2012 г. по тьлк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 355/03.10.2012 г. по гр.д.№ 35/2012 г., I г.о., решение № 73/18.05.2015 г. по гр.д.№ 5113/2014 г., III г.о., решение № 318/29.11.2013 г. по гр.д.№ 2009/2013 г., III г.о., решение № 15/26.01.2015 г. по гр.д.№ 3298/2014 г., I г.о., решение № 60138/26.01.2022 г. по гр.д.№ 723/2021 г., I г.о. и др., нищожно по смисъла на чл.270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване. Посоченото разрешение следва да се приеме за приложимо и по отношение на съдебните определения. В практиката на съдилищата е трайно установена възможността за постановяване на крайния съдебен акт в съдебното заседание, чрез обективирането му в съдебния протокол, както в случая. След като са спазени всички законови изисквания по смисъла на чл.254 ГПК – в него са посочени дата и мястото на постановяване, членовете на съдебния състав и на страните, номерът на делото и какво е постановено от съда, а протоколът е изготвен в писмена форма, подписан е от съдебния състав и секретаря, следва да се приеме, че е налице валиден съдебен акт. Съгласно чл.275 ал.1 изр.2 ГПК, срокът за обжалване на определението, за страната, която е присъствала, тече от деня на заседанието. Ето защо са изцяло неоснователни доводите в частната жалба за нарушаване и ограничаване правото на обжалване поради нарушаване на реда за връчване на съдебния акт по чл.64 ГПК.

Обжалваното определение на апелативния съд по същество е съобразено с изискванията на процесуалния закон поради което следва да бъде потвърдено. В практиката си Върховният касационен съд приема, че „особени непредвидени обстоятелства“ са тези, които обективно препятстват страната и процесуалния й представител да извърши процесуални действия, въпреки проявената от тях добросъвестност. От материалите по делото, обаче, е видно, че страната и процесуалният й представител са подавали множество жалби, молби и заявления, вкл. неподписани, не в цялост и с идентично съдържание, по което са образувани съдебни производства /това е удостоверено и в настоящото дело по частните жалби вх. № 14434 и 14433 от 14.11.2023 г., които са изпратени недовършени и неподписани, какъвто извод е 2 възприет и в постановеното определение № 4119 от 15.12.2023 г. по ч.гр.д. № 5113/2023 г. по описа на ВКС, I г.о., потвърдил разпореждането за връщането им/.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя за злоумишлени действия на служителите и магистратите, които са довели до „мистериозно изчезване“ на представени от по делото книжа и основание за уважаване на молбите му по чл.64 ГПК. Заинтересованата страна не е установила наличието на извинителни причини за пропускане на процесуалните срокове, поради което исканията за тяхното възстановяване правилно е била оставена без уважение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.03.2024 г. по в.гр.д. № 3503/2022 г. на Апелативен съд София в частта, , в която се оставят без уважение молбите на жалбоподателя с вх.№ 25762 и 25763 от 14.11.2023г. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по частните жалби с вх.№ 14434 и 14433 от 20.06.2023 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3