Решение № 345 от 20.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000400 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от името на А. С. Ж. срещу решение № 45/19.04.2024 г. (поправено с решение № 70/26.06.2024г.), постановени по електронно дело 20223200900181 (ТД 181/2022 г.) по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е била отхвърлена претенцията му за присъждане на отказаното от ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД (подпомаган от застрахования водач) застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за неимуществени вреди понесени от пешеходец, увреден при ПТП, причинено от застрахования В. Г. Х., поискано в размер на 25100лв., ведно със законна лихва от 23.06.2022г. до окончателно плащане и са били определени разноски по делото.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №534/22.08.2024, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът А. С. Ж., чрез адв. Д. се оплаква за неправилно интерпретиране на събраните доказателства за понесени болки и страдания от телесни увреждания и необоснования извод за недоказано причиняване на неимуществени щети от иначе правилно установени факти на застрахователното събитие и механизмът на причиняване на уврежданията при сблъсък на пешеходец и застраховано МПС. Счита, че конкретните увреждания, понесени от пострадалия пешеходец са доказани с медицинска 1 документация за проведено лечение на контузия на глава и мозъчно сътресение и счупване на кост на стъпало на десен крак, както и на показанията на свидетел, описал затрудненията в походката и промяната на начина на живот на пострадалия след инцидента. Тези факти са били изследвани и от експерт, който е потвърдил уврежданията като последици от блъскането на пешеходеца от неправомерно управляван автомобил. Оплаква се и за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и заложения в него принцип на справедливостта при определяне на неимуществените вреди от деликт, като счита, че не са обсъдени и отчетени всички обстоятелства, определящи паричния еквивалент на обезвредата, като продължителност на лечението на контузения крайник, обездвижването с гипс за повече от месец, интензивността на болките при счупване на кост и продължителните симптоми на последици от мозъчно сътресение до 6 м., остатъчни затруднения при продължително стоене, изключващи упражняване на професията на музикант. Сочи че не са оценени адекватно трайните последици от инцидента както по отношение на физическото състояние, така и на социалната му активност, самочувствие и психика на пострадалия, като не са отчетени икономическата и обществената конюнктура в страната, проявени в нива на работна заплата, инфлация и нормативно определени лимити на застрахователна отговорност.

По същество пълномощникът поддържа бланкетно доводи за доказано причинени вреди, ангажиращи отговорност на застрахователя и пледира за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на дължимото обезщетение в пълния претендиран размер.

Въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. И. оспорва в отговор оплакванията в тази въззивна жалба. Евентуално обосновава и насрещни доводи по посочените от въззивника като правилно установени обстоятелства, като сочи, че не са доказани факти на противоправно поведение на застрахования, а назначените експертизи опровергават описания от пострадалия механизъм на ПТП. Позовава се на установеното от вещо лице случайно деяние, резултат от противоправно поведение на самия пешеходец, участвал в движението в нетрезво състояние с тежка степен на алкохолно опиване, пресякъл пътно платно в опасна зона на правомерно управляван автомобил. Евентуално поддържа и възражение за съпричиняване поради поет значителен риск при движение по платното в състояние, което е препятствало адекватната му реакция при опасност на пътя, който е бил и реализиран в конкретната ситуация при приближаването на автомобила. Отделно оспорва доводите по размера на компенсацията за понесени вреди, като счита претенцията за значително завишена спрямо установени в практиката справедливи обезщетения за вреди до 5000лв., установени като резултат от леко сътресение, отшумяващо до 2-3 седмици, фрактура, чието пълно възстановяване изисква не повече от 1- 1,5м. лечение, без доказани остатъчни затруднения при движение или провеждани операции и без доказано влошаване на трудоспособност.

В писмено становище по същество, пълномощникът на застрахователя излага доводи за неубедително доказано неправомерно поведение на застрахования водач, опровергана от вещите лица версия на самия пострадал като индикация на опит за злоупотреба с право, както и обосновка на 2 случайно деяние, изключващо отговорност на застрахования водач, поради изначално създаване на опасността от самия пешеходец с неправомерно движение по платното в пияно състояние. Моли за отхвърляне на неоснователната претенция на виновния участник в предизвикано от ищеца ПТП.

Помагачът на въззиваемия В. Г. Х., чрез пълномощника си също излага насрещни оплаквания по възприетия от въззивника необоснован извод за противоправно поведение на водача на МПС, като счита, че не било проведено доказване нито на конкретното деяние, нито на конкретните телесни увреждания, нито на причинно-следствената връзката между тях.

Акцентира, че сам по себе фактът на травма поради контакт на пешеходец с МПС не обосновава автоматично, че увреждането е резултат от поведение на водача. Позовава се на установен с двете експертизи на първоначално назначени вещи лица механизъм на ПТП, изключващ описанието на събитието от пострадалия и обоснован с обективни следи и закони на физиката. Сочи, че експертите категорично изключват възможността автомобилиста да е можел да предотврати сблъсък при внезапно навлизане на пешеходеца в посока от дясно на ляво до удара в десния калник, докато пострадалия при спазване на изискванията за пешеходци е можел да осуети опасността. Излага съображения за необоснованост на заключението на другите експерти, отчели попътно движение на пешеходеца и следващия го автомобил, като сочи подробно противоречията на изводите за движението на тялото на пешеходеца със следите по МПС и физическите наранявания.

Евентуално помагачът също обосновава значителен принос (90%) на пострадалия пешеходец, който е поставил сам живота и здравето си в значителен риск при движение по платното в нетрезво състояние по начин, изключващ безопасно преминаване на автомобилите по дясно платно.

Оспорва и оплакванията по установяване на обема на вредите, като счита за доказано единствено счупването на костта на ходилото, чието лечение е приключило с пълно възстановяване за период от 1-1,5 месеца, като всички други увреждания не се потвърждават от вещото лице, а доказателства за остатъчни затруднения и други особени емоционални негативни изживявания не са били събирани.

В пледоарията си пред настоящия съд пълномощникът на помагача – застрахован водач поддържа доводите си за правилно отхвърляне на недоказана претенция, като моли за потвърждаване на решението, евентуално отчитане само на доказаните увреждания и намаляване на обезщетението с действителен процент съпричиняване.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като пълномощникът на въззивника е обявил безплатно предоставена адвокатска услуга(л.47). Размерът на разхода на въззиваемия застраховател, конкретизиран в списък по чл. 80 ГПК (л.38), е оспорен като прекомерен.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на цялостно отхвърляне на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени 3 щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 25 100 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически дискомфорт, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците. Ползващият се от застраховката пешеходец като участник в ПТП е основал претенцията си на твърдения за преживяно мозъчно сътресение без вътречерепна травма, фрактура на кост на дясно стъпало и натъртване на лява гръдна половина (болезненост по хода на 8 и 9 ребро в ляво), проведено първоначално болнично лечение, последвано от обездвижване на крайника в домашни условия и прием на обезболяващи медикаменти. Ищецът е посочил, че възстановяването продължило около месец, като движенията били затруднени, ползвал патерици и бил зависим от помощ на други хора, като ограничил и контактите си. Понастоящем продължавал да изпитва болки при натоварване на стъпалото с повече ходене или физически труд, както и страх от нови инциденти при излизане от дома му. Комплексът от телесни и психични страдания е посочен като пряк резултат от пътен инцидент предизвикан на 08.04.2022 г. в гр. Добрич, от водача В. Г. Х., управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“ с рег. № ***** по ул. „Агликина поляна“. Ищецът е описал, че докато се движил по дясното платно е бил застигнат и блъснат от попътно приближил се автомобил, като колелото е преминало през стъпалото му, а при падането ударил и главата си. Обезщетението за неимуществени вреди в обжалвания размер от 25100 лв. е било поискано на 23.06.2022г. от пострадалия и срокът за разглеждане на искането е изтекъл преди предявяване на претенцията в съда, и без да е било довършено разследването за вредоносно транспортно престъпление. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пешеходец да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви, считано от уведомяването на застрахователя.

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия, така и забавата си. Позовал се е на непълнота на доказателствата за причиняване на вредите от виновен автомобилист и несъответствие на твърденията за начина на увреждане и вида на нараняването, които не са позволили на застрахователя своевременно да вземе становище по претенцията. Заявил е възражение за съпричиняване, като е посочил и нарушения на самия пешеходец по чл. 108 ЗДвП(ползване на платното за попътно движение) представляващи съзнателно поставяне в риск без да е положил грижа за предотвратяване на удар от ползващи същото платно автомобили. Оспорена е адекватността на поискания размер за обезщетяване на три леки по степен увреждания над обичайната в подобни случаи сума от 5000 лв.

Защитата на ответника е допълнена и след посочване от привлечения 4 помагач на допълнителни факти относно поведението на пострадалия, които не са били удостоверени в представения протокол от ПТП. Затова въззвиният съд приема, че ответникът своевременно е упражнил защита (Решение №61/13.07.2022 по к.д. №237/2021 на ВКС I т.о.)., като е обосновал допълнително възражение за случайно деяние, провокирано от непредотвратима опасност, предизвикана от внезапната поява на пресичащ пешеходец, евентуално и възражение за съпричиняване на произшествието с неадекватно на пътната ситуация непредвидимо поведение на пешеходец, движещ се по платното в пияно състояние без да се съобразява с опасностите, които сам създава.