Решение № 220 от 12.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000204 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Т.А.Т.” ЕООД, ЕИК 118550419, със седалище гр.Тутракан, представлявано от управителя П Н срещу решение №14/21.02.2024 г. по т.д.6/20 23 г. по описа на ОС – Силистра, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на ОБЩИНА ТУТРАКАН, ЕИК 000565626, със седалище гр. Тутракан, представлявана от кмета Д С сумата от 56 530 лв., представляваща неоснователно изплатени субсидии за периода януари - декември 2020 г. по Договор №00-07-621/23.07.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.03.2023 г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и сумата от 789.03 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 56 530 лв. за периода 16.01.2023 г. до 28.02.2023 г., на основание чл.86 ЗЗД и направените по делото разноски в размер на 9758.58 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.

Твърди се, че получените субсидии са парични вземания част от държавния бюджет, по които длъжник е държавата, поради което Община Тутракан, не е легитимирана да претендира връщането им в своя патримониум.

Насрещната страна ОБЩИНА ТУТРАКАН , със седалище гр. Тутракан е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

При преценка редовността на жалбата настоящата инстанция констатира, че същата е подадена в преклузивен срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Ищецът излага, че е сключил с ответното дружество договор №00-07-619/23.07.2019 г., договор №00-07-620/23.07.2019 г. и договор №00-07-621/23.07.2019 г., с предмет, 1 извършване на превоз на пътници по автобусна линия от републиканската пътна мрежа с утвърдено маршрутно разписание и специализиран превоз на деца и ученици на територията на Община Тутракан, за съответните учебни години. Твърди, че във връзка с изпълнение на договорите, ответникът е получавал от Община Тутракан компенсации и субсидии, съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерантабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС №163 от 2015 г. /Наредбата/. Твърди, че съгласно чл.7, ал.1 от договорите, възложителят се е задължил да компенсира изпълнителя за извършени разходи за превоз на лицата, ползващи безплатни и по намалени цени пътувания, съгласно Наредбата. За целта изпълнителят е поел задължение да предоставя в общината справка – декларация за действително извършения пробег по междуселищни превози в слабо населените райони с автобусен превоз, на основание чл.13, т.24, като заплащането е следвало да се извършва съобразно фактически предоставените транспортни услуги. Излага, че в периода 18.07.2022 г. – 07.10.2022 г., в изпълнение на Заповед № ФК-10-600/12.07.2022 г. на Директора на АДФИ е била извършена финансова инспекция, в резултат на която е констатирано допуснато нецелево разходване на целеви средства в размер на 71 167.80 лв., изплатени на превозвача „Т.А.Т.” ООД, от които компенсации за пътувания по вътрешноградския и междуселищния автомобилен транспорт, по категории пътници, подлежащи на възстановени средства – 14 637.80 лв. в резултат на получени в повече средства с отчетените документи – регистри за издадени карти и превозни документи към 31.12.2020 г. и неправомерно платени средства в размер на 56 530 лв. за субсидиране на превоз на пътници по нерантабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, във връзка с несъответствие в предоставената справка за финансови резултати на общината към 31.12.2020 г. При финансовата инспекция е установено, че до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от Община Тутракан е изпратена справка по образец – приложения № 3 към чл. 12 от Наредбата за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства на централния бюджет за периода 1.01.-30.09.2020 г.. Според проверяващите, изпратената справка съдържала неверни данни, доколкото се установило от изискана от ответното дружество справка приложение № 3, че има разминаване между предоставените ежемесечни протоколи и справката за финансовите резултати към 31.12.2020 г.. Обобщава, че превозвачът е подал неверни данни към общината, като това е причината за изплащане на по-голям размер субсидии отколкото полагащите се за 2020 г. „Т.А.Т.” ЕООД е възстановил в общинския бюджет 13 864.14 лв. компенсации, а общината от своя страна на 22.11.2022 г. е възстановила с два превода 56 530 лв. – субсидии и 14 637.80лв. – компенсации към централния бюджет.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Конкретно излага, че твърденията на ищеца са за неточно изпълнение на договорно задължение и получени във връзка с това 773.66 лв. компенсации и 56 530 лв. субсидии, но Община Тутракан не е предоставила свои парични средства, доколкото са част от държавния бюджет. Счита, че ищецът няма правен интерес от търсената съдебна защита на нарушено материално право, чието принудително осъществяване е обезпечено с много по-бърз административен процес.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

2

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Като предмет на въззивно обжалване е въведен въпроса за основателното получаване на субсидии. Решението в неговата отхвърлителна част, относно исканите надвнесени компенсации, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Безспорно в отношенията между страните е налице договорно правоотношение съдържащо се в Договор № 00-07-619/23.07.2019 г., Договор № 00-07-620/23.07.2019 г., Договор №00-07-621/23.07.2019 г., сключени на основание чл.112 ЗОП. Също като безспорно следва да се посочи, че ответната страна е извършвала превоз по линиите, предмет на договорите, както и че на основание договорите и Наредбата, приета с ПМС № 163 от 2015 г. ищецът му е изплатил компенсации в общ размер от 50 966 лв. и субсидии в общ размер от 118 948 лв..

В исковата молба ищецът е навел твърдения, че по тези договорни правоотношения е заплатил на дружеството изпълнител по-големи от дължимите средства за компенсации от отчетените с документи – регистри за издадени карти и превозни документи към 31.12.2020 г. и по-големи средства за субсидиране във връзка с несъответствие в предоставената справка за финансови резултати на общината към 31.12.2020 г.. Същите се смятат за неправомерно платени, като така обосновава липсата на основание за получаване на процесните суми, поради това претендира връщането им. Начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е налице и когато се касае за плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви. В случая страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение (възникнало след проведена обществена поръчка) с определена стойност на предоставяне на услугата за превоз, като възложителят на услугата счита, че е заплатил по-висока цена, каквато не е била договорена и за която не са представени доказателства от изпълнителя. Затова по отношение на платената над уговорената сума следва да се приеме, че исковата сума се претендира като платена при начална липса на основание.

В случая макар и в правоотношението между страните, едната от тях да е община, то същата не участва в правоотношението с властнически акт, отношенията са между равнопоставени субекти. Спорът между страните е търговски, породил се е от посочените договори. Определящо за тази преценка е обстоятелството, че недължимото плащане на процесните суми като компенсации и субсидии е извършено във връзка със сключени търговски сделки по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 ТЗ във вр. чл.286, ал.2 ТЗ и чл.286, ал.1 ТЗ.

Отношенията възникнали чрез възлагане по обществена поръчка имат своя сложен фактически състав. Но действията извършени след процедурата по избор на изпълнител и съответно сключването на договори по чл. 112 ЗОП нямат административен характер.

Настоящите отношения са се развили и съществуват след процедурата по избор на изпълнител и не са в нейната административна фаза, която има като особеност отношенията на власт и подчинение между субектите на правоотношението. Волеизявленията на възложителя (общината) и изпълнителя (дружеството) следва да се разгледат като субекти на частното право по три договора, с които е възложена определена дейност, а защитата по породилите се от тях въпроси е от компетентността на гражданския съд. Страните отговарят по сключените между тях договори и нямат отношение към начините на финансиране на проектите. Отношенията между страните са търговски, произтичащи от или явяващи се последица от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие, именно като настоящата хипотеза. Предвид това, че се твърди, че по силата на договорно правоотношение между страните по делото, Община Тутракан е възложила и надплатила извършените от изпълнителя /ответника/ дейности, то именно ищецът е правно легитимиран да предяви настоящия иск, независимо, че първоначално средствата в общинския бюджет са предоставени под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/ по заложени лимити /чл. 3 вр. чл. 16 от Наредбата/.

3

На следващо място следва да се разгледа плащането на субсидиите и доколко то е неоснователно. Съгласно чл. 56 от Наредбата субсидии се предоставят само на превозвачи, с които съответната община има сключени договори, отговарящи на изискванията на Регламент №1370/2007г., като с договорите страните регламентират задължително условията за параметрите, въз основа на които се изчислява субсидията, механизмите за определяне на разходите, които са пряко и непряко свързани с предоставянето на услугите и др. Анализът на разпоредбата подкрепя извода относно действията на кмета на общината като страна по договори, по които в резултат на представени от страна на изпълнителя приходни и разходни документи се предоставят съответните компенсации. Предоставените средства по договорите, като насрещна престация по извършените превози от изпълнителя, не са обвързани с процедура по тяхното обжалване, защото те имат благоприятни последици за изпълнителя. В чл. 58, ал. 1 от Наредбата са посочени изискванията при определяне на размера на средствата за субсидии, от текста на разпоредбата не може да се направи извод, че кмета има роля при разрешаване и отказа на субсидии. С разплащането на средства, кметът не създава права и задължения чрез свой индивидуален административен акт, а изпълнява задълженията си по договора между страните, който ги обвързва.