Разпореждане № 121166 от 08.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 121166 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110128513 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 308518/07.10.2026 г., от Г. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л*, срещу „К*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Б*, представлявано от В* с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да бъде признато за установено, че ответникът „К*“ ООД, ЕИК *, дължи на ищеца Г. Т. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 459.65 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г., ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (21.08.2026г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1608/24.08.2026 г. по ч. гр. д. № 3382/2026 г. по описа на РС – Стара Загора, VI-ти граждански състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Твърди, че има такси, неустойки, с които се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-20 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и 1 закона. Твърди, че ищецът е погасил изцяло заема, а заплатеното от него по недействителния договор подлежи на връщане като платено без основание.

По изложените доводи поддържа, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума като платена без основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.

Моли съдът да уважи исковете. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN: * при „У*“ АД, с титуляр Г. Т. Т..

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г.; 2. Погасителен план към договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г.; 3. Общи условия по договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г.; 4. Платежни нареждания по договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г.

Моли бъде допуснато изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, както и допълнително събере необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на усвоената/преведена сума от „К*“ ООД, с ЕИК * на ищеца по договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г.?; 2. Какви компоненти включва ГПР по договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г.?; 3. Включена ли е дължимата такса за експресно разглеждане на документи при изчисляването на ГПР?; 4. Включена ли е таксата за фиксиран лихвен процент при изчисляването на ГПР?; 5. Какъв е процентът на ГПР по договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г., ако в него бъде включена сумата за таксата за експресно разглеждане на документи и таксата за фиксиран лихвен процент?; 6.

Заплащани ли са на „К*“ ООД, с ЕИК * и други такси, съгласно договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г. и ако да в какъв размер и включени ли са при изчисляването на ГПР?; 7. Какъв е размерът на плащанията, които ищецът е извършил по договор за потребителски паричен заем № 179948925 от 05.08.2025 г.? Вещото лице да направи разбивка на всяка отделна заплатена сума за главница, лихви, неустойка, такси, такси за просрочие, наказателни такси и други скрити такси и други.

Моли, на основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ответника да предостави цялото кредитно досие по договор за потребителски паричен заем № 179948925 2 от 05.08.2025 г., включително, но не само, предоставената преддоговорна информация, попълнени формуляри, общи условия, договор за кредит, попълненото заявление и попълнените декларации за съгласие, платежни нареждания и разписки за платени погасителни вноски и други.

Моля съдът да изиска и приложи по делото ч.гр.д. № 3382/2026 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адвокат Т*, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„П* 3, с представителна власт, която важи за всички инстанции (л..... от делото)

Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за исковото производство е 25.56 евро.

3

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 10.86 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство. Следователно дължимата такса по това дело е 14.70 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Не съдържа документ по чл.128, т.2 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро 4 за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 308518/07.10.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 14.70 евро.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на 5 медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.