Решение № 64 от 25.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Панагюрище, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100928 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Л. И. Н. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с искане да се прогласи за нищожен договор за потребителски кредит стандарт № 40023791967 от 22.06.2024 г, поради неточно посочен в него ГПР, под евентуалност да се приеме за установено, че клауза уреждаща закупена допълнителна услуга “Фаст” от договора е нищожна, под евентуалност да се приеме за установено, че клaуза уреждаща закупена допълнителна услуга “Флекси” от договора е нищожна,

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит стандарт № 40023791967 от 22.06.2024 с ответника като му е предоставена в заем сума от 5 000 лв. Сочи се, че е уговорен ГПР 49,05% и годишен лихвен процент 41,00%, със срок на кредита 36 погасителни вноски, с обща стойност на всички плащания 8736,36 лева, в договора като допълнителни услуги е включена услуга “фаст” предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер 2,250.00 лв. и “Флекси” - предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което кредиторът е начисил допълнително сума в размер 2,950.00 лв. Твърди се, че в договорът за заем е пояснено, че сумите ще бъдат разсрочени в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва. По този начин, общата сума на заема не е обявената в Договора за заем 8,336.36 лв., а значително по- висока - 13,936.36 лв. Излагат се доводи,че клаузите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, а договорът недействителен поради неточно посочено ГПР, както и поради противоречие на императивна правна норма, неравноправни и нищожни поради накърняване на добрите нрави, Твърди се, че услугите, които се добаявят със сочените 1 клуази представляват по своята същност действия по усвояването и управлението на кредита в тотално противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това същите са сключени във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно пог. план длъжникът следва да заплаща 30 месеца по 147.00 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на доп. услуги настъпва от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит. Въвежда се задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона. Сочи се, че заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Твърди се, че клаузите за доп. услуги са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, доколкото размерът на възнаграждението надхвърля размер на отпуснатата сума, като по този начин се се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това се сочи, че клаузите не са индивидуално уговорени клаузи по см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Видно от договора, същият е предоставен при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе.

Възнаграждението за допълнителни услуги е било предвидено в самия ДПК, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е. длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи договора за потребителски кредит без да закупи предоставяне на доп. услуги. Освен това се твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като я уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 2,250.00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2,950.00 лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл.

19, ал. 5 ЗПК. В случая възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49.05%, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Процесния договор за кредит е в размер на 5,000.00 лв., а възнаграждението за допълнителни услуги - 5,200.00 лв., т. е. повече от главницата. Твърди се, че невключването на разхода за услуги „Фаст" и „Флекси“ в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Твърди се, че в процесния договор не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти са взети предвид при определянето му. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва 2 валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК в който смисъл се излага обилна съдебна практика, както на национални съдилища, така и на СЕС. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се излага, че действително между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40011886575, по сила на на който на ищеца е отпуснат кредит сума в размер 4000 лева, а ищецът се е задължил да я върне ведно с възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга “фаст” и “флекси”, като условията по договора са предварително уговорени между страните. Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора - ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен, като в конкретния случай, договорът не се явява недействителен. Твърди се, че в процесния договор годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност 48.50%. Фиксиран е и уговореният лихвен процент - 41.00 %. В такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.05%, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. Разликата идва от начина на изчисляване на ГПР съгласно законовите изисквания. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към последиците, предвидени в чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Сочи се, че са неоснователи доводите, че с допълнителните услуги „Фаст" и „Флекси" се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф Директива 2008/48 , като разходите по уговорки за допълнителни услуги Фаст и Флекси не следва да са включени в ГПР, като са развити подробни доводи, по отношение правилото на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като в заключение се сочи, че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Таксата за процесната допълнителна услуга би представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не е така в случая, като същите са предоставени по искане на ищеца. Твърди се, че дори и да се приеме, че има неправилно посочване на ГПР не следва да се приема, че 3 такова посочване липсва и респ. да се приложи най-тежката санкция- нищожност на целия договор за кредит. Твърди се, че щом има яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителните услуги, а също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупените допълнителни услуги, няма как да се приеме, че липсва яснота за потребителя и оттам, че годишният процент на разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва. Излага се, че разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД предвижда възможност в случаите, в които една клауза в договора е нищожна, независимо от естеството й, да може да бъде обявена само тя за недействителна, като се запази останалата част от договора, който да е действителен сам по себе си, без тази клауза , което кореспондира с практиката на Съда - напр. дело В - 126/17, решение C-126/17, пар.

37, поради което се сочи, че дори и да се приеме, че клаузите за допълнителни услуги, които не са предпоставка за сключване на договора за кредит се приемат за недействителни, то не следва целият договор за кредит да се приема за недействителен. Сочи се, че конкретния случай незадължителните клаузи “Фаст” и “Флекси” не са такива по чл. 10 а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни услуги са ясно и точно описани. Кредиторът не би могъл да откаже заявената от потребител допълнителна услуга, ако са спазени предварително договорените условия. Възнаграждението, което се дължи за поисканите и закупените от ищецът допълнителни услуги, по никакъв начин не може да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищецът, му дават възможности да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита. Излага се, че в договора за потребителски кредит отделно е посочен и общият размер на сумата, която следва да бъде платена от кредитополучателите по договора, в т.ч. с включеното възнаграждение за допълнителни услуги. В приложимите към процесния договор за потребителски кредит общи условия (ОУ) се посочва, че кредитополучателя може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги. Твърди се, че размерът на уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент е 41.00% и не противоречи нито закона, нито на добрите нрави. Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от 2143.38 лв., която е следвало да бъде върната в срок от 30 месеца и съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за кредит, предоставен от финансова институция, която се издържа само и единствено от това, размерът на годишния лихвен процент от 41.00 % при потребителски заем със срок на ползване от 30 месеца не противоречи на добрите нрави, тъй като е обясним с разходите, които прави заемодателя, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. В случая няма противоречие с добрите нрави, тъй като максималният размер по чл.