Решение № 180 от 20.10.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Ихтиман, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20231840200546 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Община *, ЕИК:*, представлявана от кмета * срещу Наказателно постановление № НЯСС-70 от 09.06.2023г., издадено от Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община * на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление с аргумента, че същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди, че административно наказващият орган не е взел предвид обстоятелството, че съгласно договор за наем от 13.05.2022г. община * е отдала под наем язовир „* 2“ като наемателят се е задължил да бъде оператор на язовирната стена и да стопанисва, поддържа и експлоатира язовира, и оттам – той е следвало да изпълни предписанията на комисията от Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор. Прави възражение, че не е спазен срока по чл. 34 ЗАНН за образуване на административно наказателното производство. Алтернативно посочва, че се касае за маловажен случай.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощник, с което се поддържа жалбата, не са направени доказателствени искания. По 1 същество се иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие.

Постъпило е писмено становище, в което са изложени подробни съображения по същество на спора. Иска се от съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност за разноски за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна.

Районният съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна, следното:

От представения по делото констативен протокол № 02-0223/07.04.2022 г. от проверка на язовирна стена и съоръженията към нея, изготвен от представители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ се установява, че на 07.04.2022г. в присъствието на представител на община * бил извършен оглед на язовир „* 2“, (* 2), находящ се в землището на село * и собственост на община *. След извършване на проверката са дадени задължителни предписания на собственика на язовира, включително да се актуализира инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол, със срок на изпълнение - 30.09.2022.

О т представен и приет като доказателство по делото констативен протокол № 02-02-89/18.10.2022г. за проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация, се установява, че представители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), ГД „Надзор на язовирните съоръжения“ в присъствието на представител на община *- инж. Радослав Стоилков – главен инженер в община *, са извършили на 18.10.2022г. контролна проверка на язовир „* 2 (* 2) дали са изпълнени предписанията, дадени с констативен протокол № 02-0223/07.04.2022 г. от проверка на язовирна стена и съоръженията към нея, изготвен от представители на ДАМТН. Проверката е констатирала, че не е изпълнено даденото предписание да се актуализира инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол.

Съставен е АУАН № 02-0 20/12.12.2022г., в който е посочено, че на 01.10.2022 г. община *, в качеството си на собственик на язовир „* 2(*2)“, не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите задължително предписание да актуализира инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол, което е със срок за изпълнение – 30.09.2022г. – нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното НП № НЯСС-70/09.06.2023 г., с което на община * на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл.

2

190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Видно от акт за публична общинска собственост № 1100/30.05.2000г. язовир „* 2“, находящ се в парцел 00463, местност „*а“, землището на село *, е собственост на община *.

От Заповед № ОА-210/10.11.2020г. на Областен управител – София област се установява, че язовир „* 2“ е определен като такъв от първа висока степен на потенциална опасност.

По делото е представен, вписан в Служба по вписванията към РС Ихтиман, договор от 13.05.2022г. за отдаване под наем и избор на оператор на язовирна стена за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовир – публична общинска собственост, съгласно който община * е отдала под наем на „*“ ЕООД стопанисването на процесния явозир „* 2“.

Съгласно чл. 1 от договора за наем наемодателят предоставя на наемателя временно и възмездно стопанисване, поддръжка и експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния язовир, като наемателят ще изпълнява функциите на „оператор на язовирната стена“ по смисъла на § 1, т. 95 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите.

Видно от писмо изх. № 92-00-338 от 07.06.2022г. на община * дружеството наемател чрез законния си представител е било уведомено за извършената проверка и даденото от комисията предписание в срок до 30.09.2022г. да се актуализират инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол на язовир „* 2“.

Горната фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите – К. К. – актосъставител и И. С. - свидетел по съставянето на АУАН двамата са извършили проверката, при която е установено процесното нарушение.

Свидетелят К. - актосъставител, посочва, че при извършване на проверка на 18.10.2022г. на процесния язовир при прегледа на документацията е установил, че не е актуализирана инструкцията за експлоатация. Посочва, че в инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол следва да бъдат описани точните параметри на съоръженията, които са база за преценка дали да се предприемат определени действия, а установените несъответствия и разлики в тези документи, препятстват възможността да се вземе правилна преценка.

Горното е потвърдено и от показанията на свидетеля С., който допълва, че тъй като се касае за специфична дейност, то обичайно собственика на язовира е наел „оператор“ – хидроспециалист, който да му предостави нужната информация и документация за съответното съоръжение, но посочва, че задължението да приведе техническата документация в съответствие с реалните параметри на язовира остава на собственика на съоръжението, поради това извършили проверката на община *.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен 3 служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон.

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната материална компетентност, видно от приложената към административно наказателната преписка Заповед № А-776/22.12.2021г., т. 1. и Заповед № А-577/23.08.2022г. на Председателя на ДАМТН.

Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, административните органи са очертали времето, мястото, начина на извършване на административно нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение поради неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е издаден на 12.12.2022г., а нарушителят е установен на 18.10.2023г., тоест не са изтекли повече от три месеца от открИ.ето на нарушителя, нито пък една година от извършването на нарушението, тъй като то е извършено на 01.10.2022г., първият ден следващ крайния срок за изпълнение на предписанията.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Видно от акта за публична общинска собственост община * е собственик на язовир „* 2“.

На 07.04.2022г. язовирът е бил проверен от комисия от служители от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“в присъствие на представител на общината – * на длъжност „служител по сигурност и информация“. За проверката е съставен констативен протокол № 02-02-23/07.04.2022г., в който са описани констатациите от проверката, дадено е предписание да се актуализират инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол. Представителят на община * е запознат със съдържанието на констативния протокол, което обстоятелство е декларирал изрично в протокола и е положил подпис. Няма твърдения и доказателства по делото предписанието да е било обжалвано по предвидения в закона ред, следователно същото е следвало да се изпълни.

Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него 4 длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. При проверка на 18.10.2022 г. е установено, че не са актуализиран инструкцията за експлоатация и програмата за технически контрол на язовир „* 2“, следователно общината не е изпълнила даденото на 07.04.2022г. предписание на комисията, оправомощена от Председателя на ДАМТН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че задължението за изпълнение на предписанията е на дружеството наемател по сключения договор за наем, тъй като съгласно чл. 1 от договора същото имало задълженията на „оператор“ на язовирната стена по смисъла на §1, т. 95 от ДР на Закона за водите.

Действително, между собственика на язовира и „*“ ЕООД е сключен договор за отдаване под наем и избор на оператор. Подобна възможност е регламентирана и в текста на чл. 138в, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите .

Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал. 1 от ДР на Закона за водите. оператор на язовирна стена е физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика. В чл. 138в, ал. 3 от Закона за водите е посочено, обаче, че определеният оператор на язовирна стена и на съоръженията към нея е длъжен да оказва необходимото съдействие на собственика за изпълнение на задълженията му по чл. 138а, ал. 3, т. 5, чл. 141, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, както и да изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните изисквания и с грижата на добър стопанин. От гореизложеното следва извода, че операторът само оказва съдействие на собственика за изпълнение на дадените предписания, но не операторът е лицето, което задължително трябва да изпълни същите. Дали има неизпълнение от дружеството, на което са възложени функциите на оператор на язовирната стена е въпрос, който касае вътрешните отношения между общината и това дружество по сключения договор за наем и не е относим към преценката на въпроса дали общината е надлежен субект на административно наказателната отговорност.