Решение № 200 от 29.07.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. М., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №389/13.12.2023година постановено по гр.д.

№2182/2022година по описа на Районен съд гр.Л. е признато за установено по отношение на Г. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Л., че И. П. М., ЕГН ********** от гр. Б. и К. П. И., ЕГН **********, от гр. С., са собственици по наследство на по 1/6 ид.ч., или общо 2/6 ид.ч. за двамата от СГРАДА с идентификатор ***.376.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Л., ул. К. № 16, разположена в ПИ с идентификатор ***.376, застроена площ: 78,00 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и е осъден основание чл. 108 ЗС, Г. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Л. да предаде на И. П. М., ЕГН ********** от гр. Б. и К. П. И., ЕГН **********, от гр. С., владението на имота.

Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника: С. П. М., ЕГН ********** и Д. П. М., ЕГН **********, двете от гр. С..

1

Със същото решение са присъдени и направените в процеса съдебни разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от Г. Н. Г. от гр.Л. чрез адв.Н.

А. като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и да се произнесе по същество на спора като отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна, като се присъдят направените в процеса съдебни разноски..

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И. П. М. и К. П. И. чрез адв.Н. К. с изложени доводи за нейната неоснователност.Молят съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

По делото е постъпила жалба и от С. П. М. в качеството на трето лицепомагач чрез адв.Д. Я. от САК.В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.Моли съда да отмени същото като незаконосъобразно и отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна с произтичащите от това последици, като й се присъдят направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на така подадената жалба от въззиваемата страна И. П. М. и К. П. И. чрез адв.Н. К. с изложени доводи за нейната неоснователност.Молят съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуалните си представители подържат така подадените жалби и молят съда да ги уважи по изложените в тях събражения.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбите оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадена от надлежни в производството страни в срока по чл.259,ал.1 ГПК и са процесуално допустими.Разгледани по 2 същество са неоснователни.Съображенията на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.108 от ЗС за установяване по отношение на Г. Н. Г., че ищците са собственици на 2/6 ид.ч. за двамата от СГРАДА с идентификатор ***.376.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Л., ул. К. № 16, разположена в ПИ с идентификатор ***.376, застроена площ: 78,00 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и да бъде осъден ответникът да им предаде владението върху владяните без правно основание 2/6 идеални части от описания по горе недвижим имот.

За да постанови атакуваното съдебно решение първоинстанционният съд подробно е изследвал и описал в мотивите си как е възникнала по отношение на страните съсобствеността върху процесния недвижим имот и как се владее към настоящия момент. В заключение съдът е приел, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на така предявения иск, тъй като бездяловата съпружеска съсобственост се е прекратила със смъртта на съпругата К.И. на 21.0.2016 год., когато е открито наследството й. От полагащите й се ид.ч. от постройката преживелият съпруг Д. И. и двамата ищци - нейни низходящи от първия й брак са наследили равни части.

Към датата на открИ.е на наследството на Д. М. И. е притежавал 2/3 ид.ч. от процесната сграда (1/2 на собствено основание и 1/6 като преживял съпруг на К.И.).Единствени наследници по закон на Д. И. са третите лица- помагачи на страната на ответника Д. П. М. и С. П. М., които са наследили равни дялове, или по 1/3 ид.ч. от имота за всяка от тях.

Чрез разпоредителната сделка на 09.08.2022 год. те са продали на ответника Г. Н. Г. целия имот, но вещно-транслативен ефект е могъл да настъпи само по отношение на притежаваните от продавачите общо 2/3 ид.ч., но не и по отношение на притежаваните от всеки от двамата ищци по 1/6 ид.ч., които се владеят от него без правно основание.Имайки предвид горното ЛРС е постановил своето решение.Така направените изводи от първоинстанционния съд напълно се споделят и от настоящата инстанция и при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях.В допълнение МОС излага следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.

РС-Л. е събрал всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районен съд Л..Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на имота, същият да се владее от ответника и това владение да е без правно основание.При липса на някоя от предпоставките искът по чл.108 от ЗС не може да бъде уважен.

По делото безспорно е установено, че Д. М. И. - правдодател на третите лица в процеса, е бил собственик на дворно място находящо се в гр. Л. област М. с административен адрес ул. „К.“ Хе 9, което сега по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Л. представлява ПИ с идентификатор ***.376.Също, така че с К.И. - продателка на ищците е бил в граждански брак от 14.04.1967 г. до смъртта й през 2016 година. Установено е, също така че през 1964 година майката на Д. М. И.- Ц.В. с нотариално заверена декларация, му е отстъпила право на строеж върху този поземлен имот. Установено по делото, че в този поземлен имот наистина има изградена двуетажна жилищна сграда сега с идентификатор ***.376.2.

Установено, е че Д. М. И. е декларирал на 27.09.1973 година в Община- Л., че притежава въпросните дворно място и жилищна сграда в него и през 1996 година Д. М. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за този двор и сграда, но не само по давност, а на първо място по 4 наследство и завещание. Установено е също така, че това дворно място и постройките в него по надлежния ред са продадени на ответника по делото Г.

Г. от третите лица в процеса, които са законните наследници на Д. М. И..по тази фактическа обстановка не се спори.

Спорен по делото остава въпроса, така както правилно е констатирал в мотивите си решаващия съд, кога, как, и от кого е построена двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***.376.2.

Наистина по делото няма събрани писмени доказателства, от които да се направи извода кога е изградена въпросната жилищна сграда и най-вече по въпроса дали това е станало по време на брака на Д. М. И. и К.И..

Затова в случая спорният въпрос е дали Д. М. И. е бил едноличен собственик на сградата или тя е придобита (в случая изградена) в режим на СИО с наследодателката на ищците К.И..

За да е налице бездялова съсобственост по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК (отм.), респ. чл. 21, ал. 2 СК по отношение на изграденото по време на брака е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: сградата или постройката да е реализирана в „груб строеж“ по време на брака, да е изградена въз основа на учредено право на строеж в полза на единия от съпрузите, да е налице съвместен принос и по отношение на изграденото да възниква вещно право.

Моментът, в който се поражда общността върху постройката или сградата е моментът на реализирането й в „груб строеж“, стига сградата или постройката да представлява самостоятелен обект - да има вещноправна обособеност и самостоятелно функционално предназначение.

Съгласно указанията, дадени в т. IV от ППВС № 5/1972 г., изграждането на сграда или постройка през време на брака върху терен, лична собственост на единия съпруг, води до възникване на СИО върху сградата или постройката, като съпругът-несобственик на терена придобива съответна част от правото на строеж върху терена.

В обсъжданата хипотеза изграждането на сградата, ако отговаря на горепосочените четири кумулативно необходими предпоставки за възникване на СИО върху нея, построеното попада под имуществения режим на общност и с това елиминира приращението, инкорпорирано с нормата на чл. 92 ЗС, т.е. съпругът-едноличен собственик на земята няма да бъде изключителен собственик и на постройката, изградена по време на брака, а същата попада в режим на СИО. Коментираното разрешение следва да се разглежда като изключение от принципа, въведен от законодателя с нормата на чл. 92 ЗС, уреждаща приращението като правен институт. Разрешенията, възприети в ППВС № 5/1972 г. и ТР № 44/1971 г., запазват своята актуалност и продължават да се прилагат и при действието на СК от 2009 год.

Построената в дворно място на единия съпруг жилищна сграда ще е обща, само ако е построена по време на брака при общ принос на съпрузите, 5 като правнозначим за придобИ.е правото на собственост е момента на построяването на сградата по етап на груб строеж, а не момента на декларирането.

Именно този елемент от фактическия състав е спорен по делото.

Установява се от ангажираните писмени доказателства, че на 13.05.1964 год. Ц.В., майка на наследодателя Д. М. И. е декларирала, че е съгласна нейният син да си построи къща в нейното дворно място, съгласно одобреният архитектурен план и разрешение от техническите власти, със свои средства и материали.

Бракът между Д. М. И. и К.И. е сключен близо три години по-късно - на 14.04.1967 год.

На 27.09.1973 год. Д. И. е декларирал в Община Л. дворно място и процесната двуетажна жилищна сграда.

Това означава, че сградата е построена между м. Май, 1964 год. и м.

Септември, 1973 год.

При липсата на категорични писмени доказателства, следва да се анализират гласните такива, от които се установява:

От показанията на Свид. Л.Д., род. ХХХ год., първа братовчедка на ищците се установявав, че когато през 1972 год. дошла в гр. Л., за да учи в хранителния техникум и живяла е при сем. Д. И. и К.И. къщата била построена на фаза „груб строеж“, но не била измазана отвътре, нито обзаведена. Същата не е сигурна дали е бил изграден покрива. През първата й година в техникума (учебната 1972/1973) все още живели в „старата къща“, която била от три стаи. Майката на Д. вече била починала. През втората година (учебната 1973/1974) била измазана една от стаите, и така до 1975 год., всичко правели двамата съпрузи. И двамата работели, той бил мозайкаджия, разбирал от строителство. Тя се грижела за домакинството, вършела „женската работа“ - пране, чистене, готвене.