Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 26.06.2024, Районен съд - Етрополе

Съд
Районен съд - Етрополе
Дело
Гражданско дело 120/2023
Вид
Решение № 68
Подписан
26.06.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Цветомир Цаков Цветанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Етрополе, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20231830100120 по описа за 2023 година

Производство по предявени искове с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал.

1 пр.2 и пр.3 ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.

М. И. Ю., чрез адв. Б. З. е предявил искова молба против „Ф Б“ ЕООД, като моли да бъде признато за установено, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №4608913 е нищожен, както и на основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на 10.00 лева, частичен иск от 100.00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №4608913, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. По реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на втория иск, като същия е увеличен със сумата от 82.76 лева, като се счита предявен за сумата от 92.76 лева.

Твърди се, че ищецът на 05.10.2022 година е сключил договор за паричен заем №4608913 с „И А М“ АД, като страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 300.00 лева, като видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Твърди се, че на датата на сключване на договора между „И А М“ АД и ищеца, последният и „Ф Б“ ЕООД, сключили договор за предоставяне на гаранция №4608913, по силата на който ответникът поел задълженията да обезпечи пред „И А М“ АД, задълженията на ищеца. Съгласно този договор, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични суми на „И А М“ АД, който от своя страна е следвало да ги превежда в полза на ответника „Ф Б“ ЕООД. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло процесния кредит. Твърди се, че между ищецът и „И А М“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставяне на паричен заем в размер на 300 лева. Сключеният договор представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност приложение намира ЗПК. Твърди се, че с характеристики на потребителски договор е и този за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника „Ф Б“ ЕООД. Твърди се, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че клаузата на чл.4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду избраните 1 обезпечения : двама поръчители или банкова гаранция в размер на сумата по процесния договор, ивли одобрено от заемодателя дружество-поръчител. Кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля чл.19 ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърнавяне на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Счита договора за паричен заем за нищожен, поради което предявява настоящите кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД за претендирани при изначална липса на основание суми по договор за поръчителство.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от „Ф Б“ ЕООД, като предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. С отговора на исковата молба е представена и справка за получено възнаграждение по договор за поръчителство за извършени общо пет плащания в размер на 92.76 лева общо.

Постъпил е отговор и от третото лице помагач „И А М“ АД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Етрополе е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.

124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона и добрите нрави и при заобикаляне на закона на договор за поръчителство, както и осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на сумите, платени по нищожната клауза за поръчителство.

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 вр. чл. 26 ЗЗД.

Не се спори, а от представените доказателства се установяват твърденията на ищеца за възникване на описаните в исковата молба облигационни правоотношения. Видно от копието на Договор за паричен заем № 4608913/05.10.2022 г., на същата дата „И А М“ АД като кредитодател – чрез служителя М В. В, и М. И. Ю. като кредитополучател са сключили договор за паричен заем, по силата на който на заемополучателя е отпусната сумата 300 лв., която следва да се върне на 12 равни седмични вноски, по 26.27 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, лихвен процент на ден при отказ от договора 0,11%, и ГПР 49.23 %, като по този начин общата сума, подлежаща на връчване, възлиза на 315.24 лв. Заемната сума е предадена на заемополучателя в брой, видно от удостоверяването в чл. 3, от Договора, което обстоятелство не се оспорва от страните.

С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му–алтернативно: 1/ две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемателя или 3/ одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

От представения Договор № 4608913/05.10.2022 г., сключен между М. И. Ю. като потребител и „Ф Б“ ЕООД като поръчител – отново чрез служителя М В. В, се установява, че потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „И А М“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца М. Ю. като 2 заемополучател по договор за кредит № 4608913. С чл. 3 от Договора за поръчителство страните са уговорили възнаграждение за поръчителя в размер на 92,76 лева, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 7,73 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по начина, установен с договора за паричен заем, а кредиторът „И А М“ АД е овластен да приема вместо поръчителя задължението за плащане на възнаграждение. По този начин цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 408,00 лева, като от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че същата е била погасена изцяло.

При действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство може да съществува само за действително задължение. Договор за поръчителство, сключен между кредитора „И А М“ АД и ответника „Ф Б“ не се представя, поради което на основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема недоказания факт за неосъществил се.

От заключението по ССчЕ се установява, че при положение, че договорите за паричен заем и този за поръчителство са обединени в един договор, с размер на отпуснатия кредит 300.00 лева и обединение на останалите условия от двата договора /12 броя вноски по 34.00 лева/, то тогава ГПР би бил 1 224.52%, което изчисление е направено съгласно Приложение №1 от ЗПК. Заключението на вещото лице е на базата на отпуснатия размер на кредита от 300.00 лева и върната сума от кредитополучателя в общ размер от 408.00 лева.

Соченото обстоятелство обаче не обуславя нищожност на целия договор за кредит, по арг. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, които предвиждат нищожност единствено на клаузите, които надвишават над пет пъти размера на законната лихва, но не водят до недействителност на цялото правоотношение.

Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и 6 ЗПК, тълкувани във връзка с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, начислените такси няма да се дължат в частта, която надвишава посочената сума, тъй като законодателят въвежда забрана за уговаряне на кредити с потребители при общи разходи за потребителя, по-големи от предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПКр размер, равен на петкратния размер на законната лихва за забава, и забранява събирането на други възнаграждения по договора над посочения размер. В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 ЗПК, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В конкретния случай договорите за кредит и поръчителство са сключени чрез едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „И А М“ АД. Същевременно от извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител – „Ф Б" ЕООД, е „И А М“ АД. Обсъдената съвкупност от обстоятелства води до извод, че се касае за 3

„скрито“ възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „И А М“ АД и е платимо също на последния. В този смисъл, от съвкупната преценка на тези данни, чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК, като се преследва забранена от закона цел – неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „И А М“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Насочването към учредяване на обезпечение от свързано дружество финансовгарант, което не събира възнаграждението си предварително, а го добавя към погасителната вноска към заема, води до извода, че възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит. На практика ищецът се е задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „И А М“ АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител "Ф Б" ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, още повече, че не се представя договор за поръчителство, сключен между кредитора и дружеството гарант. Със сключването на договора с „Ф Б“ се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.

19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на оспореното правоотношение, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо съдът счита, че в процесния случай договорът между ищеца и „Ф Б“ е сключен при заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е основание същият да бъде прогласен за нищожен, а искът да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от 92.76 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника. Ответникът не доказа наличието на правно основание /годен юридически факт/ за задържане на сумата.