Решение № 1168 от 07.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. В., 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110111670 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. К." ******, чрез процесуалния й представител – адв. М. Д., срещу Т. У. - В., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул. „С." № 2, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 3442.76 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в резултат на оставането й без работа поради незаконното й уволнение, извършено със заповед № ЛС693/14.04.2020 г. на ректора на ТУ - В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 782.33 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендирания размер на обезщетението за периода 02.06.2020 г. – 28.08.2022г.

В исковата си молба ищцата С. Д. Д. излага, че е заемала длъжността „асистент“ по силата на сключено с ответника трудово правоотношение, което било прекратено, считано от 19.04.2020 г. Твърди, че с влязло в сила решение уволнението било признато за незаконно и отменено. Поддържа, че в резултат от незаконното й уволнение е останала без работа за период от 2 месеца и 1 ден, поради което ответното дружество й дължи съответно обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочва, че брутното й трудово възнаграждение за м. март 2020 г., служещо за база за определяне на обезщетението, е в размер на 1681.35 лв. Твърди, че ответникът й дължи и съответно обезщетение за забава върху размера на претендираното обезщетение за периода 02.06.2020 г. – 28.08.2022 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

1

Ответникът Т. У. - В., е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Не оспорва обстоятелствата, че ищцата е изпълнявала длъжността „асистент“, като трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, съответно, че с влязло в сила решение уволнението е признато за незаконно и е отменено.

Оспорва предявените искове по размер. Твърди, че ищцата неправилно сочи, че размерът на брутното й трудово възнаграждение за м. март 2020 г. е 1681.35 лв. Излага, че във фиша за получено възнаграждение за посочения месец са начислени суми, представляващи изплатен еднократен хонорар, нямащи постоянен характер, за което са издадени и съответни заповеди. Поддържа, че тези възнаграждения не са начислявани и изплащани на ищцата през предходните месеци на 2020 г. Признава, че дължи на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2161 лв., поради което моли предявеният иск за разликата над тази сума да бъде отхвърлен като неоснователен. Не оспорва периода на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но счита, че същата е в размер на 491.29 лв. С допълнителна молба от 18.10.2022г. представя доказателства за плащане на сумата 491.29 лв. в полза на ищцата, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 08.03.2023 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител – адв. М. Д., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответникът се представлява от адв. В. Т., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на предявените искове е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице сключен между страните валиден трудов договор, че същият е прекратен, че извършеното уволнение е признато за незаконно и отменено, че е останала без работа в процесния период, да установи размера на брутното си трудово възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението, да установи момента на забавата за плащане на дължимото обезщетение, съответно размера на обезщетението за забава.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов договор на 15.04.2016 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „асистент“ при ответника; че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 19.04.2020 г.; че с влязло в сила решение № 445/01.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3769/2020 г. по описа на ВОС, с което е потвърдено решение № 260801/21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 6447/2020 г. по 2 описа на ВРС, уволнението е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ; че ищцата е останала без работа в периода 19.04.2020 г. – 19.06.2020г., както и че ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от 02.06.2020 г.

В проведеното на 30.11.2022 г. първо открито съдебно заседание е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелството, че ищцата е получила две плащания от страна на ответника – сумата 491.29 лв., представляваща обезщетение за забава и сумата 1944.90 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което е видно и от представените от страните доказателства в тази връзка, в това число и справки за получени на 10.10.2022 г. по сметка на ищцата суми /л. 51 и 52 от делото/.

Предвид извършените плащания, исковете за главница и за лихва са частично оттеглени от процесуалния представител на ищцата, поради което с влязло в сила протоколно определение от 30.11.2022 г. производството по делото е прекратено в частите му по предявените от ищцата срещу ответника искове, както следва: по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за главницата в размер на 1944.90 лв. и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение за забава в размер на 491.29 лв., на основание чл. 232 ГПК.

В посоченото протоколно определение изрично е отбелязано, че производството по делото продължава по предявените искове за заплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 1944.90 лв. до претендираните 3442.76 лв., както и за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 491.29 лв. до претендираните 782.33 лв.

Основният спорен момент в производството е какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата, който се явява основа за определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 вр. чл. 228 КТ.

Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по реда на чл. 228 КТ, освен основната заплата, се включват и: възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда /т. 2/, както и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер /т. 3/.

Не е спорно между страните, че последният пълен отработен месец от страна на ищцата е м. март 2020 г. Представен е фиш за работна заплата на ищцата /л. 32 от делото/, в който освен основната заплата и клас прослужено време има начислени още следните суми:

„хонорари магистри“ в размер на 575.75 лв. и „допл. еднократно“ в размер на 50 лв.

По отношение на последното не е спорно, че същото е заплатено във връзка с великденските празници, което се установява и от представената заповед № 569ПФ/25.03.2020 г. на ректора на ТУ – В. /л. 31 от делото/. В този смисъл съдът намира, че действително тази добавка по случай празника Великден има еднократен характер, а не 3 постоянен такъв, както поддържа процесуалният представител на ищцата. И това е така, доколкото плащането се дължи във връзка с конкретния предстоящ празник /който е само веднъж в годината/. Обстоятелството, че добавката по случай официалния празник е предвидена за включване в средствата за работни заплати, съгласно чл. 6, т. 6 от Вътрешните правила за организация на работната заплата на ТУ – В., не прави плащането с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Що се отнася до начислената сума „хонорари магистри“, съдът намира следното:

Със заповед № 437-ПФ/02.03.2020 г. /л. 30 от делото/ на ректора на ТУ – В. е наредено изплащането на хонорари във връзка с проведената учебна дейност в ОКС „Магистър“, спец. ИМ и КМ редовно и задочно обучение, отчетена за учебната 2019/2020 г. зимен семестър, отчетена до 01.02.2020 г. Конкретно в полза на ищцата е определено заплащане на сумите 335.67 лв. /КМ ред./ и 240.08 лв. /ИМ и КМ зад./ или общо сумата 575.75 лв. Същата е начислена във фиша за работна заплата за м. март 2020 г.

В чл. 24, ал. 6 от Наредба за определяне на академичната заетост на преподавателите от ТУ-В. за учебната 2019/2020 г. е предвидено заплащането на часовете от ОКС „Магистър“ и АЕО да се извършва два пъти годишно: след приключване на поправителна сесия за зимен семестър и след приключване на поправителна сесия за летен семестър.

Посоченото дава основание съдът да заключи, че заплащането на тези суми представлява по своя характер възнаграждение над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда по смисъла на чл. 17, т. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото критерий за получаването на такива хонорари е извършената работа /проведена учебна дейност, брой лекторски часове/, а не само времето, през което служителят е предоставил работната си сила. Именно по тази причина за всеки преподавател в университета е определено различно възнаграждение, което е видно от горецитираната заповед от 02.03.2020 г. Плащането на тези хонорари няма постоянен характер, както поддържа процесуалният представител на ищцата, а зависи от извършената работа /от изработеното/.

Специфичното в случая е, че процесното плащане е във връзка с проведената вече учебна дейност – за зимния семестър на 2019/2020 г., отчетена до 01.02.2020 г. В този смисъл съдът намира, че доколкото сумата е начислена и платена през последния отработен месец /м. март 2020 г./, но е дължима като възнаграждение за труд, положен преди този месец, то същата не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В същия смисъл са разрешенията на ВКС, дадени по отношение на възнагражденията за клинични пътеки /настоящото плащане „хонорари магистри“ съдът счита, че е идентично по характера си с тези възнаграждения/, обективирани в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 538/2010 г., IV г. о.; решение № 174/01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2010 г., III г. о.; решение № 142/05.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6067/2013 г., III г. о. и др.

4

Предвид изложеното съдът приема, че в случая следва да бъде възприет втория вариант на т. 2 от заключението на вещото лице А. М. по приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, съгласно който БТВ на ищцата за м. март 2020 г., изключвайки начисленията „хонорари магистри“ в размер на 575.75 лв. и „допл. еднократно“ в размер на 50 лв., при отработени 21 дни, възлиза на 1055.60 лв. За периода 19.04.2020 г. – 19.06.2020 г. общият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се равнява на сумата 2161.47 лв.