Решение № 260285 от 21.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2025г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 8107 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на З.А.Б. солидарно срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и Б.Н.Б., за присъждане на сумата 269760,28лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби, изразяващи се в разликата между сумата вложена от ищцата по две депозитни сметки в лева и евро открити при „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/ и изплатеният от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ гарантиран депозит от 196000,00лв. и изплатените разпределени суми съгласно частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с приети вземания в размер на 40847,71лв. и 91676,78лв., както и на сумата 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковете – 17,06,2019г., до окончателното им изплащане, както и сумата 166443,25лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 269760,28лв. и сумата 4605,00лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10000,00лв., двете начислени за периода от 04,12,2014г., когато е изплатен гарантирания на ищцата депозит, до датата на предявяване на иска – 17,06,2019г., претърпени в резултат на нарушение правото на Европейският съюз.

В исковата молба ищцата твърди, че била вложител в „КТБ“ АД по две банкови сметки в лева и евро, при условията на безсрочен депозит. След обявяване на „КТБ“ АД под специален надзор на 20,06,2014 год. и впоследствие отнемането на лиценза на банката на 06,11,2014год., сумите по банковите и сметки станали „неналични“ като впоследствие и е изплатена от ФГВБ сума представляваща гарантиран депозит от 196000,00лв. и суми съгласно частични сметки за разпределение в размер на 40847,71лв. и 91676,78лв. Така неизплатена останала исковата сума от 269760,28лв.

Твърди, че са налице нарушения на правото на ЕС, за които е отговорна държавата, изразяващи се в следното:

- нарушение на чл. 63, б.

"в", вр. чл. 62, б.

"а" от Регламент /ЕС/№ 575/2013 поради допуснато от БНБ, чрез подуправителя на БНБ ръководещ управление "Банков надзор" нарушение с издаване на заповед № 43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между „КТБ“ АД и „ТЦ-ИМЕ“ АД със средства осигурени от самата банка по договори за кредит от 25,03,2014год;

- нарушение на Директива 2013/36/ЕС - нетранспонирането й в срок до 31,12,2013год., като съответните промени в националното законодателство са извършени едва към м. август 2015год., с което са нарушени изискванията на чл. 4, § 2, 3 и 4 за осигуряване на подходящи мерки, осигуряващи възможност на компетентните органи да получават необходимата информация за оценка на изпълнението на § 2, както и да разследват нарушения на изискванията;

- нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при възникване на условията по Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, компетентния орган за банков надзор да съблюдава ефективно изпълнение на пруденциалните изисквания на правото на ЕС, в резултат на което интересите на ищеца в качеството на възложител да са гарантирани;

- нарушения на чл. 17 от хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/-правото на собственост-нарушение на легитимното очакване на ищеца да получи вземането над гарантирания размер на депозитите.

Твърди, че са налице нарушения на правото на ЕС, за които е отговорна БНБ, изразяващи се в следното:

- допуснато нарушение, чрез подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", чрез издаване на заповед № 43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на „КТБ“ АД да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35000000евро по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между „КТБ“ АД и „ТЦ-ИМЕ“ АД със средства осигурени от самата банка по договори за кредит от 25, 03, 2014 год. с Д. АД, Т. П. Т. ЕАД, П. АД, Р. И. АД и О. И. АД;

- неизвършена проверка на източниците за погасяване на кредитите, липса на проверка за свързаност и за целево усвояване на кредитите, използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение на капитала от втори ред;

- непредприемане на мерки за преустановяване и санкциониране на нарушения на правото на ЕС.

В отговора на исковата молба НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ излага становище за неоснователност на исковете.

Възразява, че твърденията са за нарушения осъществени от страна на БНБ, за които законодателният орган не следва да носи отговорност. Дори да се приема да е налице нарушение, то не е съществено, тъй като забавяне при транспониране на Директивата в периода от 31,12,2013год. до 11,03,2014 од. не е значително, както и не е в основата на проблемите на „КТБ“ АД. В този смисъл нарушението не е явно и сериозно.

Оспорва и наличието на причинна връзка между нарушението и твърдените вреди. По претенцията за имуществени вреди излага, че ищецът е получил гарантиран размер на вложенията си от ФГВБ и суми по разпределение. Възразява и, че не е налице нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на чл. 17§ 1 от ХОПЕС.

Релевира възражение за изтекла давност по отношение претенцията за обезщетение за забава.

В отговора на исковата молба Б.Н.Б. излага становище за неоснователност на исковете.

Възразява, че не е налице нарушение на правото на ЕС, причинна вързка между действия и бездействия на ответника и твърдените вреди, и в евентуалност - последните по интензитет и проявление. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по исковете за обезщетение за забава.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Рамков договор за платежни услуги от 13,12,2011г. и Рамков договор за платежни услуги от 17,12,2011г., между ищцата, в качеството на потребител на платежни услуги и „КТБ“ АД - в несъстоятелност, е са налице облигационни връзки, които урежда изпълнението на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от потребителя, както и задълженията и условията за воденe от банката на платежни сметки, открити по искане на потребителя.

С Анекс № 75676 към

Рамков договор за платежни услуги от 13,12,2011г. и Анекс № 90853 към Рамков договор за платежни услуги от 17,12,2011г., на името на ищцата са открити две банкови сметки: с IBAN: *** – в лева и в евро - с IBAN: ***, при условията на преференциален безсрочен депозит.

Видно от банково удостоверение от 31,05,2017г. , издадено от „КТБ“ АД - в несъстоятелност, към датата на издаването му на името на ищцата са открити две банкови сметки: с IBAN: *** – в лева и в евро - с IBAN: ***, при условията на преференциален безсрочен депозит.

Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че в полза на ищцата са изплатени суми както следва: изплатеният от ФГВБ гарантиран депозит от 196000,00лв. и изплатени суми съгласно частични сметки за разпределение в размер на 40847,71лв. и 91676,78лв. Остатъкът или сумата 269760,28лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди в настоящото производство, представлява разликата между сумата внесена от ищцата по двете депозитни сметки в лева и евро, открити при „КТБ“ АД и изплатените суми – гарантиран депозит и по частични сметки за разпределение.

Прието е като доказателство Прессъобщение от 20,06,2014год. на БНБ за получено писмено уведомление от страна на ръководството на "КТБ" АД, в което информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции.

С решение № 73 по т.

1 от дневния ред по протокол № 11 от заседание на УС на БНБ от 20,06,2014 год., „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката за срок от три месеца, като дейността й е ограничена и й е наложена забрана да извършва всички дейности съгласно лиценза й за банкова дейност. С решението са отстранени членовете на управителния и надзорния съвет и са лишени от право на глас за срок от три месеца акционерите, притежаващи повече от 10 % от капитала на банката.

Прието е като доказателство съобщение на Европейската комисия от 25,09,2014год., с което се съобщава за откриване на процедура за нарушение срещу РБългария за неправилното транспониране на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от

Директива 94/19/ЕО (Директивата относно схемите за гарантиране на депозити), както и за неспазване на принципа за свободно движение на капитали съгласно чл. 63 от ДФЕС.

Представена е и препоръка на Съветът на надзорниците на Европейския банков орган към БНБ и ФГВБ относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО. Констатирани са нарушения на нормите на европейското законодателство, като не е спазен срокът по чл. 10, пар. 1 от директивата за изплащане на гарантираните вземания - 20 работни дни от установяване на неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3. Посочено е, че на практика влоговете са станали неналични от момента на поставяне на банката под специален надзор и е спряно изпълнението на всички задължения на банката за срок от три месеца на 20,06.2014год., като неналичността на депозитите не е била надлежно обявена от българските органи.

С решение от

06.11.2014г., на осн. чл. 36, вр. чл. 103, ал. 2, т.

25 и чл. 151 от ЗКИ, Управителният съвет на БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като е прието да бъде подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката.

На съда е служебно известно, че с решение № 664 от 22,04,2015г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, VI - 4 състав е обявена неплатежоспособността на банката, открито е производство по несъстоятелност и тя е обявена в несъстоятелност.

Приет е като доказателство Одитен доклад № 115 за извършен одит на изпълнението "Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българска Н.

Б. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014г.", приет с Решение № 171 от 28,10,2015год. на Сметната палата /. В т. 3. 8. на заключителната му част е констатирано, че липсата на проверка на източниците за погасяване на кредитите, наред с липсата или неадекватната проверка за свързаност и за целевото усвояване на кредитите, не позволява да бъдат установени допуснати нередности, в т. ч. използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение на капитала от втори ред на банката, което е изрично забранено с влизането в сила на Регламент 575/2013, като тези пропуски са индикатор за съществени слабости в контролния механизъм в управление "Банков надзор".

От показанията на свидетеля А.Т.Б.– съпруг на ищцата се установява, че е в брак със същата от 1971г. Ищцата имала две сметки в „КТБ“ АД – една в лева и една в евро, с обща сума по тях около 400000,00лв. Банката била по скандален начин съборена и след това ищцата не можела да разполага със средствата си. На много късен етап част от парите били възстановени. Ищцата научила от медиите за проблема с банката в присъствие на свидетеля. След това тя била в шок. Страхувала се, чувствала се объркана, чувствала ужас и притеснение. Получавала припадъци, вдигала кръвно и не можела да спи, имала световъртежи и пиела силни лекарства. Поведението и се променило коренно. Станала избухлива, затворена, изпадала в кризи, променила отношението си към децата. Имали планове с тези пари да построят къща. Това били спестяванията на ищцата за цяло живот, които спечелила, като работела в белгийска фирма като специалист конструктор, с много добра заплата При така установеното съдът формира следните правни изводи: