Определение № 3292 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3292 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502960 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане от 14.10.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8 657/14.10.2024 г. по ч.гр.д. № 16 604/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 98 368/ 27.09.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник З. Л. М., ЕГН ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40012961044 от 26.10.2022 г. и Общите условия към него както следва: Главница в размер на 2 518, 05 лв. / разликата над присъдената главница 899,92 лв. до претендираната такава 3 417, 97 лева /; Договорна / възнаградителна / лихва в размер на 1 333,34 лв. за период 15.07.2023 г. – 05.08.2024 г.; Възнаграждение за допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 1 200, 04 лв.; Възнаграждение за допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на 2 099,98 лева; 500 лв. - Такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава над 90 дни; Лихва за забава в размер на 92,92 лв. за период на забава 16.11.2022 г.

– 05.08.2024 г. / когато се твърди да е обявен кредита за предсрочно изискуем поради допуснато просрочие на погасителните вноски и Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасена главница от 2 518, 05 лв., което обезщетение в размер на сумата 158, 67 лв., за периода 05.08.2022 г. – 26.09.2024 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания. Претендират се разноски.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Процесните вземаиня се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит № 40012961044 от 26.10.2022 г. и Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към него – представени към заявлението.

1

Видно от договора на длъжника М. е предоставен кредит в размер на 4 000 лв., подлежащ на връщане чрез 36 месечни погасителни вноски, при ГПР 49, 18 % и ГЛП 41%.

Твърди се от заявителя да е обявил кредита за предсрочно изискуем на 05.08.2024 г., но няма представени за това доказателства. Поради което и тъй като към датата на подаване на заявлението крайният падеж / 15.10.2025 г. / не е настъпил, то горното е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.

Видно от договора е, че потребителят е задължен за разходи по кредита, съставляващи допълнителна услуга Фаст / право на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита / и допълнителната услуга Флекси / право да иска промяна в погасителния план относно издължаването на кредита и сключване на анекс към договора в тази насока /, които разходи са в общ размер 4 000 лв. / 1 600 лв. и 1 800 лв. / - тоест разходите са в размера на предоставените заемни средства и се издължат по начина, по който и последните – разсрочено с 36 вноски по погасителния план, като са включени в общия размер на всяка от тези вноски наред с главницата и възнагр. лихва.

При обжалване на отказ за издаване на заповед въз основа на заявление по чл. 410 ГПК и /или чл. 417 от ГПК, въззивният съд и сам следи служебно налице ли са предпоставките за издаване на заповед по заявлението във вр. с императивните норми на чл.

411 ал. ал. 2 и 3 от ГПК и в тази насока не е обвързан от доводите на районния съд за отказа, съответно от поддържаните в частната жалба оплаквания за неговата неправилност.

Така в случая, въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ГПК.

Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „ фаст“ и „флекси“ са в размера на предоставените на кредит парични средства, и така и без необходимост от специални знания е видно, че ГПР е над пет пъти законната лихва към датата на сключването му, съответно че посочения в договора ГПР от 49,18 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 1 4 5 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита / чл. 23 от ЗПК /.В случая е безспорно – заявителят сам е посочил престираните от длъжника М. погашения по кредита, които са в общ размер от 3 100, 88 лв., съответно правилно заповедният съд е приел, че тази сума следва да се отнесе изцяло за погасяване на предоставените в заем 4 000 лв., съответно, че остатъчната непогасена главница е в размер на присъдената сума от 899, 92 лева, ведно със законната лихва върху нея.

Отделно, клаузите, с които са договорени възнагражденията за услугите Фаст и Флекси и таксите за извънсъдебно събиране на вземанията са на самостоятелни основания нищожни.

Клаузата относно такси за извънсъдебно събиране на вземането е в противоречие със 2 закона – чл. 33 ал. ал. 1 и 2 от ЗПК, съгласно който при забава на потребител той дължи обезщетение за забава, което не може да надвишава законната лихва.

Именуваните от заявителя и настоящ жалбоподател допълнителни услуги Фаст и Флекси не съставляват – противно на поддържаното от него, допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Същите са несъмнено такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира предвид императивната забрана на чл.

10а ал. 2 от ЗПК.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното производство съдът да няма правомощия да се произнася по действителността на договора за кредит като цяло или досежно отделни негови клаузи, извършвайки преценка за тяхното противоречие със закона или морала. Това правомощие е изрично вменено на съда, в т.ч. и на заповедния – чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, като същото е не само право, но и задължение на съда.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане от 14.10.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8 657/14.10.2024 г. по ч.гр.д. № 16 604/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 98 368/ 27.09.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник З. Л. М., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40012961044 от 26.10.2022 г. и Общите условия към него както следва: Главница в размер на 2 518, 05 лв. / разликата над присъдената главница 899,92 лв. до претендираната такава 3 417, 97 лева /; Договорна / възнаградителна / лихва в размер на 1 333,34 лв. за период 15.07.2023 г. – 05.08.2024 г.; Възнаграждение за допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 1 200, 04 лв.; Възнаграждение за допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на 2 099,98 лева; 500 лв. - Такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава над 90 дни; Лихва за забава в размер на 92,92 лв. за период на забава 16.11.2022 г. – 05.08.2024 г. / когато се твърди да е обявен кредита за предсрочно изискуем поради допуснато просрочие на погасителните вноски и Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасена главница от 2 518, 05 лв., което обезщетение в размер на сумата 158, 67 лв., за периода 05.08.2022 г. – 26.09.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3