Решение № 3954 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3954 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100503328 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14842/31.07.2025 г., постановено по гр.д. № 9098/2024 г. на СРС, ГО, 171 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Л. С., ЕГН **********, дължи на ищеца Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в размер на 1386,14 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.№ 77048 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 251 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.09.2023 г., 53,13 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 56246/2023 г. по описа на СРС.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. Л. С.. Въззивникът твърди, че има две изравнителни сметки със служебно начислени количества топла вода – за 2019-2020 г. и за 2020-2021 г., които счита че са неверни. Сочи, че са 211 дни за периода на начисляване на топла вода на база, а не 214 дни, както е посочило вещото лице. Отделно се поддържа, че количеството топла 1 вода е начислявано на база с 341 л. на ден вместо 280 л. на ден. Сочи, че той и още един клиент са били с нередовни водомери, но само за част от годината, като първоначално им били начислени по 140 литра на ден, но впоследствие били добавени по 59 литра на ден за покриване на разликата с общия водомер.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, против М. Л. С. кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че М. Л. С. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1 386,14, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.№ 77048 за период от 2

01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 251 лева (двеста петдесет и един лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.09.2023 г., 53,13лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 56246/2023 г. по описа на СРС.

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е топлоснабден, като през исковия период ФДР е изготвила две изравнителни сметки за потребена ТЕ, като в имота е начислявана топлинна енергия за отопление на 4 радиатора съгласно показанията на монтирани индивидуални ИРРО, за една щранг лира, за подгряване на топла вода и за сградна инсталация на база пълен отопляем обем. Вещото лице е посочило, че топлата вода в процесния имот се отчита с водомер тип NWZ с номер на уреда 032969 и пломба 041118, като при извършен главен отчет за отчетен период 01.05.2019 г.-30.04.2020 г. на 19.06.2020 г. в забележка за топлия водомер е отбелязано „за смяна“ поради изтекла валидност на метрологична проверка. Посочено е, че водомерът е подменен с нов на 27.11.2020 г. с фабричен номер 65869248 и номер на пломбата 4165840. Експертизата установява, че за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. /период от 214 дни/ топлинната енергия е определена при норма на разход за потребление на гореща вода от 140 литра на един обитател на денонощие. Посочено е, че има разлика от 73,9 куб. метра между показанията на общия водомер и индивидуалните, която следва да се разпредели между абонатите без индивидуални водомери или с повредени, но не повече от 280 литра на денонощие., като на ищеца са начислени 280 литра на денонощие за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г., т.е. 59,92 куб.м., а за периода м.12.2020 г.

– м.05.2021 г. при реален отчет по новия водомер – 12,329 куб.м., или общо за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. 72,249 куб.м.

Съгласно чл.69,ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяване количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. Съгласно ал.3, б. „б“ от същата разпоредба разликата между отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода и начислените по ал. 2, т. 2 количества се разпределя пропорционално на начислените количества гореща вода само на клиентите, в 3 чиито имоти липсват индивидуални водомери за топла вода или същите са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но не повече от 280 л на обитател за едно денонощие, а останалата разлика пропорционално на всички останали клиенти. В случая нормативната уредба е спазена, като предвид липсата на водомер в метрологична годност за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г., на ответника е начислявана топлинна енергия за подгрев на топла вода на база един обитател. Доколкото обаче е имало остатък от 73,9 куб. метра между показанията на индивидуалните и общия водомер, същият е следвало да се разпредели между потребителите без монтиран водомер в метрологична годност, което е и направено, но до 280 литра на абонат. В периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. са точно 214 дни /а не 209, както твърди въззивникът/, за всеки от които са начислени по 280 литра топла вода на ответника, т.е. 59,92 куб.м. /214х280 литра/ заедно с 12,329 куб.м. за периода м.12.2020 г. – м.05.2021 г. при реален отчет по новия водомер, или общо 72,249 куб.м. Ето защо и начислената топла вода е изчислена математически правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 102,25 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14842/31.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 9098/2024 г. на СРС, ГО, 171 състав.

ОСЪЖДА М. Л. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 , разноски за въззивното производство в размер от 102,25 евро.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5