Решение № 70 от 18.05.2021, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Нова Загора , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100155 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Ж. Ж. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Р. Р. Д. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“ бл.2, вх.„В“, ап.37, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв.М.П. М. от АК - Сливен, със служебен адрес: гр.Нова Загора, ***, офис 2 против Р. Д. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Питово, общ.Нова Загора, с адрес за призоваване по месторабота: гр.Нова Загора, кв.„Индустриален“ № 1, „СИНТЕРАМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК, съгласно който при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

В исковата молба се посочва, че с влязло в законна сила на 24.08.2017 г. Решение № 147/ 24.08.2017 г. по Гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Pайоненсъд - Нова Загора, гражданският брак на страните по делото бил прекратен с развод, упражняването на родителските права върху малолетното дете Р. било предоставено на майката, а за ответника бил определен режим на контакти с детето и бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 140.00лв., чрез неговата майка и законен представител, считано от 01.07.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Сочи се, че ответникът заплащал в срок така определената от съда издръжка, но извън нея не предоставял никакви средства на сина си и не му купувал необходими вещи, рядко вземал детето при себе си, дори в определените му от съда дни за контакти и никога извън тях и още, че не го водел на почивки /с малки изключения - за по 2-3 дни годишно/, не му 1 осигурявал каквито и да било развлечения, не му купувал подаръци за рождения ден и/или други празници, съответно нямал разходи за детето от такъв характер. Ответникът не участвал в покриване на инцидентни разходи за сина си, пък било то и свързани с лечение и закупуване на лекарства.

С исковата молба се поддържа, че от определянето на издръжката били изминали повече от 3 години, през които настъпили множество промени в обстоятелствата, въз основа на които съдът определил издръжката тогава. Детето Р. било ученик в 4-ти клас на СУ„Христо Ботев“, гр.Нова Загора. За него били необходими средства за храна, облекло, обувки, развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, за покриване на разходите в ежедневието му на учащ. Твърди се, че всичко това изисквало значителни средства, които единствено и само майката осигурявала. Детето било обгрижвано адекватно от майка си и растяло физически и психически здраво, като затова тя била подпомагана от лица от разширения си кръг семейство, но не и от бащата на детето.

Посочва се, че майката работи на постоянен трудов договор в „Синтерама България“ ЕООД, гр.Нова Загора и получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а към момента тя е в платен отпуск /майчинство/ за отглеждане на второто си дете Ж.Я.М., родена на 11.10.2019 г. и получава месечно обезщетение в размер на 380 лв.

Твърди се също, че тя изцяло била поела непосредствените грижи за сина си Р., като имала алиментни задължения и по отношение на второто си дете.

За ответника сочи, че той също работи на постоянен трудов договор в „Синтерама България“ ЕООД, гр.Нова Загора, но на мениджърска позиция и получавал месечно възнаграждение, значително по-високо от това на майката, както и по-високо от възнаграждението, което получавал при предишното определяне на издръжката. Имал финансовата възможност да участва адекватно в издръжката на сина си, но доброволно не желаел да го прави, въпреки че нямал други низходящи, за които да се грижи и издържа.

Навежда, че освен посоченото по-горе, към момента на подаване на настоящата искова молба минималният размер на издръжките на непълнолетни лица, равняващ се на 1/4 от МРЗ, е в размер на 162.50 лв. и определената с Решение № 147/ 24.08.2017 г. по Гр.д. № 1051/ 2017 г. издръжка на детето Р. била значително под законовия минимум, което не съответствало нито на нуждите на детето, нито на възможностите на ответника да му предоставя такава.

Предвид гореизложеното и отчитайки промяната в обстоятелствата - увеличените нужди на детето от издръжка и увеличените възможности на ответника да дава такава, ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 147/24.08.2017 г. по Гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора издръжка, като я увеличи от 140.00 лв. на 300.00 лв. и да осъди ответника, да заплаща на малолетното си дете Р. Р. Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, месечна 2 издръжка в размер на 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването ѝ, както и да заплати направените разноски в настоящото производство.

С исковата молба са представени писмени доказателства по опис, които ищцовата страна моли съдът да приеме. Отправени са доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане, относно твърденията в исковата молба, за задължаване на ответника да представи удостоверение за доходи и декларация за семейно и имотно състояние, както и да се приложи към настоящото производство гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Р. Д. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Питово, общ.Нова Загора и настоящ адрес: гр.Нова Загора, пл.„Свобода“ № 11, чрез процесуалния си представител адв.Е.А. Д. е депозирал отговор на исковата молба по делото.

В него се твърди, че предявения иск е допустим, но частично основателен до размера 200.00 лв. месечна издръжка за детето Р. Р. Д., като за разликата до до претендирания размер от 300.00 лв., искът бил завишен и неоснователен, като излага следните съображения:

По силата на чл.143, ал.2 от СК двамата родители дължали издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете, която се определяла съобразно възрастта и нуждите на детето, както и съобразно доходите на двамата родители. За да се иска изменение на присъдената издръжка, следвало да има изменение на обстоятелствата, които били налице при предходното ѝ присъждане през м.август 2017 г. Счита, че не били налице нови обстоятелства, освен законовите такива, свързани с определяне на размера на минималната месечна издръжка от родител, които да водят до определяне на издръжка в размер повече от 1/2 по-висок от определената такава със съдебно решение № 147/24.08.2017 г., постановено по гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора.

Относно фактите и обстоятелствата свързани с твърденията в исковата молба, а именно нарасналите нужди на детето, счита същите за неоснователни. Детето е на единадесет години и неговите нужди били нормалните и обичайните за тази възраст, която сама по себе не представлявала убедително основание за увеличаване размера на месечната издръжка още повече, че в настоящия случай при определянето ѝ през месец август 2017 г. издръжката била определена в размер, относително висок за стандартите на страната ни и в настоящия момент, при липса на промяна в нуждите на детето, задоволявала месечните му потребности от издръжка.

Визира критериите, заложени в чл.50 от ППЗЗакрД, вр. с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, според които необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14-годишна възраст били в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход в размер на 75 лева, или 262.50 лв.

3

Отчитайки индивидуалните нужди на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната и императивният минимум на издръжката, предвиден в чл.142, ал.2 от СК /от 01.01.2021 г. - 162.50 лв./ счита, че необходимата месечна издръжка изплащана от него за детето е в размер на 200.00 лв., доколкото не били налице доказателства за извънредни нужди на същото, да има някакви заболявания, които да са хронични и да налагат допълнително лечение, което да е скъпо, нито такива да посещава някакви извънкласни форми, за които се налагат допълнителни средства.

Счита, че размера на исканата издръжка от 300.00 лева месечно е значително завишен и не е във възможностите му да я плаща. Твърди, че винаги когато контактува с детето, се е интересувал от нуждите му и е купувал необходими му вещи, а за празниците винаги се е старал да получи желания подарък, дори и да не е имал необходимата финансова възможност.

Твърди също, че не се е дезинтересирал от сина си. Не отговаряло на истината, че рядко взема детето, както и че не представя никакви средства извън определените и не купува на сина си необходимите вещи. Не отговаряло на истината и изложеното в исковата молба, че не вземал детето през лятото и/или други празници. Правел всичко възможно да го взема два пъти месечно, но понякога поради естеството на работа си, тъй като работи на смени, същите съвпадали с определения режим, но след това е настоявал и за по-чести контакти и извън него, които са му били отказвани от ищцата.

Посочва, че през лятото на 2020 г. синът му бил при него един месец за времето от 22.07. до 22.08.2020 г. Всяка година според възможностите си го водел на почивка. Вземал го по повод рождените му дни, бил при него и при посрещането на Новите 2020 и 2021 година за по 4-5 дни, а също и че ищцата никога не го била търсила за инцидентни разходи както твърдяла.

Потвърждава, че работи във фирма „Синтерама България“ ЕООД - Нова Загора, но не било вярно, че получава високо възнаграждение, съответстващо на възможността да заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева. Посочва, че съобразно получаваните доходи, може да осигури месечна издръжка на детето си в размер на 200.00 лева, до който размер признава иска за основателен. За разликата над тази сума, до претендиралия размер от 300.00 лева счита, че искът е неоснователен.

Визира представеното от него Удостоверение Изх. № 21/08.02.2021 г., издадено от „Синтерама България“ ЕООД - Нова Загора от което било видно, че получава средно брутно възнаграждение в размер на 1272.88 лева. Нетното му трудово възнаграждение варирало около 995.00 лв. Разяснява, че има текущи разходи за наем, тъй като живее на квартира.

Освен това изплащал всеки месец кредит по Договор за потребителски кредит № 1703292089878940 от 2017 г. с Райфайзенбанк в размер на 182.60 лв. месечна вноска, макар че за същия в постановеното съдебно решение № 147 от 24.08.2017 г. по гр.д. 1051/2017 г.

4 по описа на Pайонен съд - Нова Загора, с което бил прекратен брака им, ищцата била поела задължение да заплаща месечно сумата в размер от 91.30 лв. Твърди, че от постановяване на решението и влизането му в сила 24.08.2017 г. до настоящия момент същата не изпълнявала задълженията си по същото и кредита изплаща единствено и само той.

Сочи, че поради естетството на работата си, не разполагал с време през което да търси допълнителна работа и да реализира допълнителни доходи. Счита, че освен нуждите на детето следвало да се преценяват и възможностите му да заплаща претендираната издръжка.

Изчислява, че при брутен доход от 1283.70 лв. и след покриване на данъците - 287.42 лв., наем - 100.00 лв. и кредит - 182.60 лв. /с падеж 10.04.2024 г./, в общ размер на 570.02 лв., както и ежемесечната издръжка, която плаща към момента - 140.00 лв., сумата с която разполагал била в размер на 285.56 лв., при което средствата, които му оставали и след заплащане на обичайните ежемесечни разходи за ток, вода и храна, на него не му остават средства с които да живее и да посрещам нуждите си и изпадал в невъзможност да плаща претендираното увеличение до пълния размер.