Определение № 29794 от 17.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29794 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110152906 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 385243/24.11.2025 г., подадена от *** **********, с постоянен адрес: *** действаща чрез пълномощник *** съдебен адрес за призоваване и книжа: ****, срещу ****, със седалище и адрес на управление**** ****, представлявано от изпълнителния директор ***

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Същият е предявил и насрещен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, същата е редовна и следва да се разгледа в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 11.00 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между *** Договор за потребителски кредит №782463 от 05.03.2025 г., ведно Приложение № 1, Погасителен план и общи условия, е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това че посоченият ГПР не съответства на действителния размер на общите разходи по кредита и не са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му; да приеме за нищожни и като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП клаузите, допускащи последващо начисляване на „такси по Тарифата“, разходи по събиране и други неиндивидуализирани разноски, които не са конкретно включени и остойностени в ГПР към момента на сключване на договора, а при условията на евентуалност - да прогласи за нищожни клаузите за „такси по Тарифата“, „разходи по събиране“ и други неиндивидуализирани разходи (посочи раздел/точка от Приложение № 1/ОУ), с цена на иска 1554,08 евро, равностойност на 3039,52 лева.

1

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2025 г. е сключила с ответника *** Договор за потребителски кредит № 782463, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 5000,00 лв., със срок на погасяване до 05.03.2027 г., при 24 месечни вноски, посочен Годишен процент на разходите (ГПР) 64,00% и годишна лихва за ползване на кредита 48,29%, като в Приложение № 1 и Погасителния план са отразени размерът на всяка вноска – 334,98 лв. (за вноски № 1–23) и 335,13 лв. (за вноска № 24), както и „Общо дължима сума при надлежно изпълнение“ 8 039,52 лв., респ. общ сбор по плана 8 039,67 лв. и „Оскъпяване по кредита“ 3 039,67 лв.

Ищецът твърди, че договорното правоотношение е възникнало по способа на предоставяне на финансови услуги от разстояние и се урежда от ЗПК, ЗЗП, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и общите условия на ответника. Договорът изрично прогласявал, че Приложение № 1, Погасителният план, Стандартният европейски формуляр и заявката за кредит са неразделна част от него, като в раздел VII са инкорпорирани клаузи за „местоизпълнение“ на адреса на управление на кредитодателя и за неограничени възможности за обезпечаване и събиране на вземанията по всички процесуални способи, което допълнително подчертава неравностойното положение на потребителя в рамките на вече възникналото облигационно отношение. Същевременно в Приложение № 1 ГПР бил посочен единствено като едно число (64,00%), съпроводено с общо формулирана референция към законовата формула, без изрично и изчерпателно описване на всички разходи, включени при изчислението му и без обективирани в текста „взети предвид допускания“ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Било включено обобщено изявление, че една „Тарифа“ е била „налична“ и че „ако се начисляват“ такси по нея, те са дължими, което оставя потребителя в състояние на несигурност относно реалната крайна цена на кредита към момента на сключването му.

Твърди, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изразяващо се в непосочване на действителния ГПР и елементите, които го формират. Сочи, че правната цел на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е към момента на договарянето потребителят да бъде напълно и вярно информиран за „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя“, като изрично „се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 начин“. Счита, че когато този реквизит е формално изпълнен само чрез цифра за ГПР, но без мотивирано разкриване на разходните компоненти и допусканията, и при наличието на отложено към бъдещ момент и условно начисляване на „такси по Тарифата“, договорът нарушава императивната прозрачност и представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като въвежда потребителя в грешка относно реалната цена на кредита, което е несъвместимо с Директива 2008/48/ЕО и чл. 22 ЗПК.

Излага съображения за нищожност на санкционно-обезщетителни клаузи, които превръщат „разхода“ в скрита възнаградителна компонента. Твърди, че когато в подобни договори се предвиждат неустойки, такси за „извънсъдебно събиране“, „административни такси“, надбавки при липса на обезпечение и др., които се начисляват системно и се капитализират в погасителните вноски, тяхната икономическа функция е да служат като допълнително възнаграждение за кредита, а не като чисто обезщетение за конкретно неизпълнение. Сочи, че подобни уговорки излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и са нищожни на основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът твърди, че непрозрачното и непълно оповестяване на реалните разходи по кредита, съчетано с общи препратки към „Тарифа“ и с липсата на ясно разписани допускания при изчисляването на ГПР, поставя потребителя в неравностойно положение спрямо търговеца по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не му позволява да прецени икономическите последици от договора, както и да сравни конкурентни продукти. Счита, същото за заблуждаваща търговска практика, тъй като създава погрешното впечатление, че посоченият ГПР е „краен“ и включва всички разходи, докато всъщност договорът допуска последващи начислявания при условия, които не са били индивидуално изговорени и 2 остойностени преди сключването. Поради това, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 21, ал.

1 ЗПК, счита, че тези клаузи на Договора за кредит не пораждат действие в отношенията ни, а договорът, като лишен от съществен реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е изцяло недействителен по чл. 22 ЗПК.

Позовава се на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато договорът за кредит бъде признат за недействителност, когато се прилага специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи единствено „чистата стойност на кредита“, без лихви и каквито и да е други разходи. С оглед спецификата на настоящото правоотношение и отразеното в Погасителния план „оскъпяване“ от 3039,67 лв., поддържа, че всички тези начисления са недължими, а правният интерес от установяване недействителността е налице предвид интензивния извънсъдебен натиск и възможността ответникът да претендира вземания въз основа на порочния договор.

Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията за нищожност на иска или на клаузи от същия. Признава наличието на сключен договор между страните.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски. Предявява насрещен иск.

В срока за отговор, ответникът е депозирал насрещен иск. На основание чл. 12, б.

„а“ от Общите Условия на *** с насрещната искова молба ответникът обявява Договор за потребителски кредит № 782463 за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец *** и моли предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда.

Претендира сума в размер на 2367.27 евро, равностойност на 4629.98 лева, частично от 2556.46 евро, равностойност на 5000 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Договор за потребителски кредит № 782463 и предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. При евентуалност, в случай, че съдът обяви Договора за потребителски кредит № 782463 за недействителен, то претендира кредитополучателя-ищец по първоначалния иск, да бъде осъден да върне на насрещния ищец чистата стойност на кредита, а именно сумата от 2367.27 евро, равностойност на 4629.98 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане.

При така заявеното, искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, а при евентуалност по чл. 23 от ЗПК. Насрещният ищец моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.

Ответникът по насрещния иск е представил отговор на исковата молба в законовия срок. Оспорва изцяло насрещната искова молба във вида, в който е предявена – по основание, по размер, по изискуемост, по настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост, по начина на формиране на претендираната сума, както и по акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на насрещната искова молба. Не оспорва, че между страните е възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № 782463 от 05.03.2025 г. и че в документите по делото като номинален размер на предоставения кредит е посочена сумата 5000,00 лв. Оспорва категорично тезата на насрещния ищец, че въз основа на този договор, в неговата представена от самия кредитор редакция и при неговите общи условия, може да се изведе валидно, изискуемо и доказано вземане за сумата 2367,27 евро, равностойност на 4629,98 лв., още по-малко като предсрочно изискуема главница и още по-малко със законна лихва от датата на подаване на насрещната искова молба.

Излага подробни доводи за неоснователност на насрещната искова претенция. Счита, че е основателно единствено искането за присъждане на чистата сума, получена от кредитополучателя по договора, съгласно чл. 23 от ЗПК, без лихви, такси и други суми.

3

Претендира разноски.

На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, съдът:

ПРИЕМА като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит № 782463 от 05.03.2025 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът:

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличие на посочените в исковата молба пороци в договора, респективно наличието на клаузи, които са недействителни на посочените основания.

УКАЗВА на ответната страна, че в нейна доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, включително: че сключения между страните договор е валиден, същият е с индивидуално договорени клаузи.

УКАЗВА на насрещния ищец, че в негова тежест е да докаже размера на непогасените главница, лихви и други вземания, датата на настъпване на изискуемостта на всяко отделно вземане, датата на забавата.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова тежест е да докаже наличието на правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.

По отношение на представените доказателства и направените от страните доказателствени искания, съдът:

ДОПУСКА представените от страните писмени документи с исковата молба и с отговора на същата, като намира същите за допустими, относими и необходими.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба доказателства, предвид това, че същите са представени с отговора на исковата молба, като неоснователно.