Решение № 13156 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13156 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110109369 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника И. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1931,60 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ****** аб. № *****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване, 368,31 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., 26,74 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване, и 6,42 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 66138/2023 г. по описа на СРС, 151 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена 1 топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на стойност 1931,60 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.4.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 26,74 лв.

Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 368,31 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. , и обезщетение за забава в размер на 6,42 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.12.2020 г. до 16.11.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът И. Г. Р. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като същият не е вещен ползвател, както и че имотът е топлоснабден и до същия реално е доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорват средствата за измерване да са сертифицирани, както и да са преминали периодична метрологична проверка. Оспорва се и твърдението на ищеца, че между етажната собственост и третото лице – помагач е сключен договор за извършване на дялово разпределение, както и правото на ищеца да претендира сумите за дялово разпределение вместо третото лице помагач с доводи за липса на реално плащане и/или договор за цесия между двете дружества. Счита, че не са налице строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация на топлопреносната мрежа в сграда, както и да е извършено заснемане на щрангове, отоплителни тела и записване на техните индивидуални параметри, КПД, проектна мощност и кубатура на сертифицирано лице. Оспорва протокола на общото събрание на ЕС относно представителната власт на лицата, които са участвали в същото. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Направено е общо оспорване на клаузата за лихви, позовавайки се общо на ЗЗП. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Конституираното трето лице – помага „МХ Елвеко“ ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ********* от 17.11.1997 г. ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № ******* находящ се в гр. София, ******, като дарителите Р П С и РуЛю Р.а са си запазили безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху дарените от всяка от тях идеални части, заедно и поотделно.

Ответникът, като собственик на горния имот на дата 25.04.2006 г. е подал заявление – декларация до ответника, с която е заявил откриването на партида за топлоснабдяване на имота, като е декларира, че домакинството му се състои от трима души и ще използва имота за жилищни нужди.

Представено е удостоверение от Столична община – район „ от което се установява, че жилищен блок със стар строителен номер 12-16, ул. „**** настоящ административен адрес: гр. София, *****

Представените е Договор № ****** г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ******и В и третото лице - помагач „МХ Елвеко “ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 01.10.2002 г..

По делото са представени съобщение към обща фактура № *****г., съобщение към обща фактура № ******г., месечните фактури и кредитни известия, издавани в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.10.2020 г. до 31.07.2022 г., както и изравнителни сметки и справка за 2 показанията на индивидуалните топломери, изготвени от третото лице - помагач.

От представените по делото протоколи за подмяна (въвеждане) на топломер и свидетелства за проверка (л.144 – л. 160) се установява, че по отношение на общия топломер 4019008 е извършена метрологична проверка на 25.06.2018 г., на която е установено, че същият съответства на одобрения тип. След това е извършена проверка на 17.09.2021 г. с резултат „съответства на одобрения тип“ и същият е заменен с топломер № 40122017 г., по отношение на който е извършена метрологична проверка на 09.02.2023 г., която установява годността му и на същата дата е заменен с друг топломер № ******

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през исковия период в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители – абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 161 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтиран водомер. За процесния период абонатът е осигурил достъп и главните отчети от дата 20.05.2021 г. и от 16.05.2022 г са подписани от абоната. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1972,80 лева. Вещото лице е посетило имота, като при огледа е констатирал липсата на монтирани радиатори, което е отразено и при изготвянето на изравнителните сметки от ФДР. Към заключението е представена и справка за показанията на топломера, технологичните разходи, служебната и енергията за разпределение за процесната сграда.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 1898,60 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1931,60 лв., като ищецът е осчетоводил от изравнението през м. 07.2021 г. сума за доплащане 255,19 лв., а през месец 07.2022 г. сума за връщане в размер на 181,05 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 16.11.2023 г. – 363,85 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е 26,74 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.12.2020 г. – 16.11.2023 г. е в размер на 6,31 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.10.2020 г.

– 30.04.2022 г., която е в размер на 1611,74 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021 г. – 16.11.2023 г. е в размер на 287,26 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се 3 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.