Решение № 13242 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13242 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110123139 по описа за 2023 година и при участието на прокурор В.ова, за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от С. В. Д., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адв. Н. Р.. Ищецът твърди, че на 18. 01. 2022 г. е бил привлечен като обвиняем за лъжесвидетелстване. Ответникът внесъл обвинителен акт срещу него на 16. 02. 2022 г. и било образувано наказателно дело от общ характер. В последното проведено заседание на 19. 10. 2022 г. прокурорът заявил, че не поддържа обвинението, а първоинстанционният съд постановил оправдателна присъда. Тя вероятно не била протестирана и влязла в сила на 04. 11. 2022 г. С участието на ищеца били извършени следните процесуално-следствени действия: разпит в качеството му на свидетел и разпит в качеството му на обвиняем. Спрямо него не била взета мярка за неотклонение. Твърди, че от привличането му като обвиняем до влизането в сила на оправдателната присъда е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в: стрес, потиснатост, изключително притеснение, накърняване на доброто му име по местоживеене и по месторабота, безпокойство, срам, страх и неизвестност какво ще стане с него и дали няма да изтърпява наказание лишаване от свобода през найхубавите си години за деяние, което не е извършил. Здравословното му състояние се влошило, като още по време на разпитите в СДВР започнал да изпитва неприятни усещания в слънчевия сплит, гадене и кратковременни световъртежи, които постепенно се усилили, трудно заспивал и се събуждал през нощта, получавайки пристъпи на сърцебиене и панически атаки. Започнал да изпитва и тежест в сърдечната област. Наложило се да започне да приема успокоителни медикаменти, вследствие на чиито странични ефекти напълнял с 18 кг. Твърди, че наказателното 1 производство по негова преценка се проточило твърде много, като през хода на протичането му изпитвал чувство на обида и неудобство и че познати и непознати, които знаели за случая, се опитвали да задават въпроси и да го коментират. Някои подалечни познати започнали да го избягват и да странят от ищеца. Допълва, че сторил разходи за адвокатска защита по делото в размер на общо 2 500 лева. Иска от съда да осъди Прокуратурата да му заплати сумата 22 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 04. 11.

2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 500 лева, представляваща направени от ищеца разноски за наказателното производство, ведно със законната лихва от 04. 11. 2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, адрес ., действуваща чрез прокурор Н. В.ова от Софийската районна прокуратура. Оспорва предявените искове, като заявява, че не е известно кога е влязла в сила оправдателната присъда. Въпреки наличието на оправдателна присъда, счита, че ищецът не е доказал твърдените от него вреди, както и че те са пряк и непосредствен резултат от именно процесното обвинение. Твърди, че ищецът е осъждан преди повдигането на процесното обвинение, поради което вече е била налице отрицателна обществена нагласа спрямо него. Спрямо него не били извършвани действия извън правно регламентираните и се е прилагала презумпцията за невиновност. Прави евентуално възражение, че претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на критерия на чл.

52 ЗЗД (изтъква, че няма данни спрямо ищеца да е била взета друга освен най-леката мярка за неотклонение; спрямо ищеца са били водени и други наказателни производства; оправдателната присъда сама по себе си дала морално обезщетяване и компенсирала до известна степен изтърпените страдания). Оспорва размера на адвокатското възнаграждение от 2 500 лева като прекомерен, във връзка с което се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК и изтъква, че минималният размер би следвало да е 800 лева. Иска от съда да отхвърли предявените искове или евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер от претендирания. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания на закона по чл.

127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предявени са два кумулативно съединени осъдителни иска за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като и двата иска са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че Прокуратурата го е обвинила в извършването на престъплението лъжесвидетелстване, за което той е бил оправдан, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в съответния размер, продължителност и интензивност, както и че е налице пряка причинна връзка между обвинението в лъжесвидетелстване и претърпените имуществени и неимуществени вреди.

За доказване на правнорелевантните факти в хода на съдебното дирене бяха събрани множество и разнообразни доказателствени материали, в това число писмени 2 доказателства, сред които основно значение има приложеното за послужване н. о. х. дело № 2201 по описа на Софийския районен съд, 116-и състав, за 2022 г., гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Ф.К.-Д.а и В.Г.М., а освен това беше приложен и експертен способ на доказване – съдебно-психиатрична експертиза. От съвкупната преценка на така събраните доказателствени материали първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.

От близо 40 години ищецът работил като търговски представител за правноинформационен софтуер при „.“ АД, впоследствие „. .“ АД, като редовно контактувал с клиенти. През 2010 г. ищецът закупил моторното превозно средство марка и модел „Тойота Рав 4“, рег. номер . (автомобилът). Няколко години по-късно ищецът се запознал със свидетелката Р.Ф.К.-Д.а, с която заживели на семейни начала, а по-късно сключили и брак. През 2017 г. ищецът закупил стара къща, находяща се в град .. Понеже къщата била стара, ищецът предприел ремонтни дейности, в осъществяването на които му помагал и свидетелят В.Г.М.. Ищецът ползувал автомобила за превозване на строителни материали за тези ремонтни дейности. През това време ищецът освен това продължава да изпълнява работата си като търговски представител, при което често бил командирован в провинцията. Водел натоварено ежедневие.

Поради натовареното си ежедневие ищецът разчитал на помощта на К.И.К., който живеел в . и с когото били в приятелски отношения. Така през 2017 г. – 2018 г. ищецът предал двукратно автомобила на К.И.К. заедно с известни парични суми, за да бъдат извършени периодични проверки на техническата му изправност. След поредното предаване на моторното превозно средство обаче на 31. 12. 2018 г. К.И.К. починал и ищецът си прибрал обратно автомобила. През 2019 г. ищецът ремонтирал водоснабдяване и канализацията на къщата, във връзка с което ползувал услугите на Р..

Р. чул, че ищецът има затруднение във връзка с преминаването на периодичната проверка за техническата изправност на автомобил, при което му предложил да му помогне. Така през 2019 г. ищецът предал на Р. автомобила за преминаване на проверка за техническа изправност, след което Р. му върнал автомобила.

По-късно през декември 2019 г. Стоян Захариев Енчев, приятел на ищеца, се върнал в България от Англия. С.Е. помолил ищеца да му услужи с автомобила, така че да се прибере от София до Свищов. Ищецът се съгласил и предал на С.Е. автомобила ведно с необходимите документи, в това число и комплект за преминат технически преглед. През януари 2020 г. обаче С.Е. претърпял пътнотранспортно произшествие с автомобила на ищеца. При свързаната с него проверка правоохранителните органи установили, че представеното удостоверение за техническа изправност на автомобила на ищеца било неистинско, за което било образувано досъдебно производство № 73 по описа на РУМВР – град Свищов за 2020 г., пр. пр. ТОС 206 по описа на Великотърновската районна прокуратура за 2020 г.

Органите на досъдебното производство провели по делегация разпит на ищеца в качеството му на свидетел. Той се явил на 22. 07. 2020 г. в 02 РУ – СДВР, където дал подробни свидетелски показания пред разследващия полицай Никифор Митров. В това число ищецът свидетелствувал, че „През 2019 година отидох при Красимир с автомобила пред дома му и оставих автомобила да го закара на преглед. Дадох и документите на автомобила – голям и малък талон и „Гражданската отговорност“ на автомобила. Красимир ми каза, че след като мине на преглед ще ми каже сумата, която му дължа за това. След около три-четири дни отидох при Краси и си взех автомобила“. Ищецът подписал протокола за разпит, който съдържал и типичната 3 декларация, че записаното в него му е било прочетено и че показанията му са записани правилно.

С постановление на Великотърновската районна прокуратура от 11. 02. 2021 г. било прието, че са налице достатъчно данни ищецът да е извършил престъплението лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), защото съзнателно потвърдил неистината, че през 2019 г. е предал автомобила на Красимир Колчаков, който към този момент бил починал. Със същото постановление материалите по преписката били отделени и изпратени по компетентност на Софийската районна прокуратура (СРП). Така било образувано досъдебно производство ЗМ № 58 по описа на СДВР за 2021 г., прокурорска преписка № 7308 по описа на СРП за 2021 г.

Досъдебното производство на СРП продължило до 18. 02. 2022 г., като в рамките на този период процесуалните действия, извършени с участието на ищеца, били следните:

1. предявяване на постановление за привличане на обвиняем на 18. 01. 2022 г.;

2. разпит на обвиняем, проведен на (също на 18. 01. 2022 г.);

3. предявяване на разследването (също на 18. 01. 2022 г.);

4. полицейска регистрация.

Тези процесуални действия били осъществени с участието на упълномощения защитник адв. Р.. От представения в досъдебното производство договор за правна помощ (л. 138) се установява, че ищецът сторил разходи за ангажирането на защитника в размер на 300 лева. Размерът на тази сума противоречи на отразеното в приложения към исковата молба заверен препис от договор за правна помощ със същата дата. При това положение съдът кредитира данните от договора за правна помощ, приложен по досъдебното производство. В досъдебната фаза не била взета мярка за неотклонение.

На 18. 02. 2022 г. СРП внесла обвинителен акт срещу ищеца, с който го обвинила в извършването на същото престъпление. Така било образувано н. о. х. дело № 2201 по описа на Софийския районен съд, 116-и състав, за 2022 г. Съдът насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 30. 03. 2022 г., на което били обсъдени предварителните въпроси по чл. 248, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). След разпоредителното заседание наказателното съдопроизводство продължило по общия ред. Съдебното следствие продължило в рамките на седем открити съдебни заседания, в които:

1. били проведени разпити на единадесет свидетели;

2. бил проведен разпит на подсъдимия;

3. били четени показанията на свидетели и обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебното производство.