Решение № 46 от 16.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пазарджик, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20215200900056 по описа за 2021 година

Делото е образувано по първоначално предявените искове от М. М. Х., ЕГН **********, правоприемник на едноличен търговец с фирма „Мировелли - М.Х.”, адрес за съобщения: гр. Г., обл. В., ул. „З. П.” № , п.к. 3830; Срещу: „Силвер” ЕООД, ЕИК:

112090864, адвес: ул. „Любен Боянов“ 2, 4400 Пазарджик Център, Пазарджик, представлявано от управителя С. Л. Л., в качеството си на правоприемник на ЕТ ,,Силвер С.Л.”;

Твърди се,че през пролетта на 1997 г. преда ли за преработка на ишлеме 4926 бр. сурови овчи кожи на преработвателно предприятие ,,Велур” АД, гр. Ловеч, адрес: гр. Ловеч, обл.

Ловеч, Хан Кубрат № 3, ЕИК:820174315. 136 188 кв.дм. от кожите бяха обработени във вид на овча напа - антик, от които след тристранно устно споразумение, чрез Велур ЕАД предали на „Силвер” ЕООД количество от 867 бр., с квадратура 58 128 кв.дм., на стойност 20 926 лв. „Силвер” ЕООД е заплатил на ,,Велур” ЕАД сума от 4780 щатски долара, в резултат на което е получил горното количество кожи. В случая,,Силвер” ЕООД заплаща 6959 деноминирани лв., а получава стока за 20 926 лв. Уточнили се, че г-н. Л. има право да преработи напата във вид на кожени изделия за негови и техни клиенти.

След три месечни разговори и срещи, Л. допълнително поиска л и приел 1430 броя сурови ярешки кожи като предплата за изработката на 40 броя облекла.Г-н. Л. приел кожите, но не им върнал никакви кожени изделия, тъй като по думите му в изработката е настъпила неочаквана забава.

Наложило се да подпишат споразумителен протокол от 23.01.1998 г., съгласно който 549 броя кожи - овча напа - антик, или 36 231 кв.дм. ще се върнат във вид на овча напа, както 1 били получени от него, а 318 броя - 21 897 кв.дм. ще се върнат във вид на около 40 бр. кожени облекла, а стойността на ишлемето е около 1400 долара, на която цена б или оценени приетите от него ярешки кожи.Въпреки многобройните приканвания да бъде изпълнена поръчката, това не се случило.На 30.01.2001 г. изпратили първа писмена покана за уреждане на търговските взаимоотношения между страните.На 26.10.2001 г. изпратили втора, вече нотариална покана за уреждане на търговските ни взаимоотношения, където поканили „Силвер” ЕООД да им предаде съхраняваните 867 бр. кожи - 58128 кв.дм. във вид на овча напа, срещу което те да му предадат 3520 щатски долара - разликата между заплатените от фирмата от 4780 щатски долара предоставените от тях 1430 кожи.

В отговор на поканата им било отговорено, че дължимите от тях суми са в размер от 16625 лв., представляващи задължение от 3520 щатски долара, лихва за забава, дължима сума за изработка на облекла, заедно с труд, материали и др., а след заплащане на тази сума те ще получат 867 броя необработени овчи кожи.

Било образувано гражданско дело №73 по описа за 2003 г. на Окръжен съд, град Пазарджик, с петитум ответникът „Силвер” ЕООД да бъде осъден да им заплати сумата от 15 023 лева, която представлява левовата равностойност на сумата от 6069 щатски долара, дължими за заплащане на 867 броя сурова овча кожа по цени от 2003 г. - седем долара за брой, както и да ни върне сумата от 1430 щатски долара, които покриват стойността на предплатата от ярешки и кози кожи - цена по един долар на брой.

С Решение от 16.02.2004 г., ОС, гр. Пазарджик отхвърли л претендираните от тях суми, търсени в качеството на обезщетение за неизпълнение на Споразумителен протокол от 23.01.1998 г. и уважи л предявеният от ,,Силвер” ЕООД насрещен иск за сумата от 8905 лв. левова равностойност на неизпълнено задължение на ищеца ,Мировелли - М.Х.” по горния споразумителен протокол, заедно с мораторна лихва в размер от 1507 лв., както и законната лихва върху главницата за периода 21.10.2002 до окончателното и заплащане.

С Решение от 21.07.2004 г., постановено от Апелативен съд, гр. Пловдив, решението на ОС, гр. Пазарджик било потвърдено изцяло.

Било образувано изпълнително дело № 20097240400553 на ЧСИ В.Т., № 724 на Нотариалната камара, по което заплатили на ,,Силвер” ЕООД обща сума в размер от 26 334 лв., от които главница 8905 лв., неолихвяеми вземания в размер от 563 лв., лихви към главницата - 14757 лв. и такси към ЧСИ - 2108 лв. Задължението към ответника, за което са осъдени е изплатено изцяло.

След изплащане на задължението по горното изпълнително дело, което било събрано от пенсията на г-н. Х., предприели многобройни неформални опити да уговорят връщане на стойността на предадените кожи на ,,Силвер” ЕООД, които не завършили успешно.

Наложило се да изпратят и няколко нотариални покани със същото искане, които също били игнорирани.Това пораждало правото за завеждане на настоящия иск.

Приемало се в практиката, че търговското право на задържане по чл.315 от ТЗ е разновидност на правото на задържане и на възражението за неизпълнен договор по чл.90 и 2

91 от ЗЗД като институти на гражданското право. Като материално право, правото на задържане се признава в случаите, в които самият кредитор дължи и не предлага изпълнение, при което претенцията му противоречи на правилата на добросъвестността. По своята същност и правни последици правото на задържане обезпечава и гарантира вземането на длъжника към кредитора със задължението, което има към последния. Т.е. правото на задържане има характера на отлагателно/или дилаторно възражение, насочено срещу недобросъвестния кредитор и при признаване на същото, изпълнението се отлага до едновременното насрещно изпълнение от страна на кредитора.

Твърдят, че дори и да е съществувало, право на задържане съществува само за размера на дълга, а не за цялата предадена на Силвер стока. След пълно погасяване на задължението по горното изпълнително дело правото на задържане е погасено, поради което, избягвайки плащане на предоставените му кожи ответникът се обогатява неоснователно.Формулирано е искане -: Да се постанови решение, с което се осъди ответника да им предаде договорените 549 броя кожи - 36 231 кв.дм. овча напа - антик, съгласно Спесификация № 152 от 22.10.1997 на ,,Велур” ЕАД, както и 40 облекла, ушите от останалите 318 броя - 21 897 кв.дм. овча напа. Ако стоките не са налични, моли да бъде изплатена равностойността им в пари към момента на предаването - 24 501 лв., както и законната лихва, считано от предаването - 22.10.1997 до завеждане на исковата молба.Сочи писмени доказателства,прави доказателствено искане за назначаване на техническа експертиза, която да установи дали кожите са налични и дали отговарят на предадените по Спесификация № 152 от 22.10.1997 на ,,Велур” ЕАД и приложена мостра.

След оставяне без движение на исковата молба ищецът е отстранил нередовностите по движението и с допълнителни искови молби.

В срока по 372.ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез пълномощника му адв.П.С.,с който изразява становище,че искът е недопустим тъй като е решаван вече от българския съд по гр.д.№73/2003г. ,т.е основанието и страните по настоящото дело и гр.д.

№73/2003г. по описа на ПОС са едни и същи ,за същото искане и на същото основание и съгл.чл.299,ал.1т.1 от ГПК спор разрешен влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите когато законът разпорежда друго. Освен това е направено възражение по чл.110 от ЗЗД ,че правото на ищеца за предявяване на иска е погасено по давност поради изтичане на общата 5 год. давност,тъй като ищецът е предал на третото лице „Велур“АД за преработка кожи през 1997г. , а протокола-споразумение между ищеца и ответника е от 23.01.1998г. от която дата започва да тече петгодишния давностен срок.

Изразява становище ,че искът е и неоснователен като излага съображения в тази насока. Не се противопоставя на искането на ищеца з а допускане на техническа експертиза и за приемане представените с исковата молба писмени доказателства,като сочи такива с отговора на исковата молба. След уточняване от ищеца на размера на иска в зависимост от посочената левова равностойност за 40 бр. облекла, ще формулира искане за допускане на икономическа експертиза..В зависимост от становището на ищеца след конкретизиране на обстоятелствата моли да му се даде възможност да сочи и други доказателства.

3

В срок е постъпила и допълнителна искова молба от ищеца с която заявява,че променя цената на иска ,като го коригира –главница 46 214,12лв. и лихва 104 499,54лв.Подържа исковата молба,като точна и изчерпателна поради което отказва да я допълва и уточнява.Счита,че писмения отговор на ответника е недопустим и несъстоятелен.Моли съдът да се произнесе със самото решение относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение.Прилага доказателства.

В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор от ответника,чрез процесуалния пълномощник адв.П.С. с който поддържа изложеното в представения първоначален отговор.Не сочи доказателства.

Двете страни ,чрез процесуалните си пълномощници поддържат предявените искове и отговорите срещу тях,сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.

Като обсъди и прецени събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

Не се спори между страните по делото,че Дружество “Силвер” ЕООД – гр. Пазарджик е универсален правоприемник на ЕТ”Силвер – СТ – С.Л.”, по силата на извършено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, който е прекратил дейността си.

Прехвърлянето на предприятието и заличаването на едноличния търговец от регистъра е вписано с решение № 549/26.02.1998 г. по ф. д. № 2493/1992 г., видно от извършена справка в ТР при ПОС. Правоприемството е настъпило преди завеждане на делото, поради което приобретателят на търговското предприятие е пасивно легитимиран да отговаря по искове, произтичащи от отношения, по които страна е бил бившия собственик на същото – едноличния търговец, с посоченото по – горе наименование.

В случаят са предявени против “Силвер” ЕООД искове по настоящото дело, които се основават на търговски отношения, датиращи от м. януари 1998 г. и преди това-1997г. възникнали между ищеца и едноличния търговец, чийто правоприемник е дружеството, след закупуване на предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Безспорно е между страните е, че на 23.01.1998 г. между ищеца по предявения иск ЕТ”Мировели – М.Х.” и ЕТ”Силвер – СТ – С.Л.” – гр. Пазарджик, е сключен двустранен писмен договор, наречен “протокол”, с който те уреждат своите отношения, по повод намираща се в склада на втория овча напа, собственост на първия от търговците. Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установяват обстоятелствата, при които напата е била получена от С.Л., в качеството му на едноличен търговец. Това е станало на 22.10.1997 г., видно от издадените на същата дата данъчни фактури № 6192 и № 6191 и спесификация № 152. Документите са издадени от трето лице – акционерно дружество “Велур” – гр. Ловеч. Като втора страна по така осчетоводената сделка е посочен ответника по първоначалния иск, но в спесификацията е отразено, че стоката – 867 бр. – 58 128 дм. овча напа “антик – ишлеме” е получена от ЕТ “Силвер” – Пазарджик – С.Л., който факт е удостоверен с положения от него подпис. Няма спор, че именно той е изпълнили и 4 насрещното парично задължение да заплати цената на фактурираната услуга, а това е преработката на ишлеме, т. е. с предоставени от ищеца материали, на 867 бр. сурови овчи кожи, от които е получено посоченото н спесификацията количество напа. В тази връзка съдът цени признанията на двете страни и констатацията, съдържаща се в протокола от 23.01.1998 г., в който недвусмислено се сочи, че стойността на ишлемето за същото количество овчи кожи е заплатено от едноличния търговец С.Л. на АД”Велур” – Ловеч и това е сумата от 4 950 $. При положение, че страните са се споразумели по този начин, установявайки размера на платената сума в щ. д., която следва да бъде възстановена от първоначалния длъжник на третото лице /кредитор/, съдът не следва да обсъжда данъчните фактури, които установят каква сума в български левове е била платена на 22.10.1997 г. в изпълнение на задължението. Меродавна за отношенията на страните след подписване на двустранния протокол е изразената в същия воля. Именно той е актът, от който те черпят правата си, предявявайки разглежданите искове. Приложените доказателства за отношенията им преди подписване на протокола имат само косвено значение за решаване на спора, доколкото установяват, че сумата действително е била платена на кредитора преди подписване на протокола и платилия я търговец е получил преработените в напа овчи кожи.