Решение № 85 от 23.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000632 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ВГ-4“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против решение № 171 от 15.06.2021 г., постановено по т. д. № 1144/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електроенергия № 86 от 11.06.2009 г., следните суми: сумата от 79 520.93 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие № 130/31.10.2017 г. към Фактура № 129/11.10.2017 г. цена на произведена и доставена електроенергия през м. септември 2017 г.; сумата от 22 332.03 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 11.10.2020 г.; сумата от 164 041.57 лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура № 131/31.10.2017 г. цена на произведена и доставена електроенергия през м. октомври 2017 г.; сумата от 46 068.31 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 11.10.2020 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници,

1 считано от предявяване на иска /12.10.2020 г./ до окончателното им изплащане, на основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че производството пред окръжния съд е следвало да бъде спряно до произнасянето от административния съд относно законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, понастоящем обжалвано по адм. д. № 1719/2021 г. по описа на АССГ. В тази връзка моли въззивната инстанция да отстрани допуснатите процесуални нарушения от пъровинстанционния съд и да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Намира за неправилен и необоснован извода на съда за приложимост само на преференциалните цени по т. 8 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа.

Инвокира доводи, че не са взети предвид предходните практики между страните, които и след промените в ЗЕВИ следва да продължат да се прилагат. За несъобразена от съда счита отмяната на т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. д. № 5284/2018 г. на ВАС. Излага твърдения за необходимостта от произнасяне по валидността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК и допуснати нарушения в този смисъл. За необсъдени намира обстоятелствата за съвместно приложение на две точки от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа. Въззивникът твърди, че не съществува класификаця на ВяЕЦ на работещи до и над 2 250 часа, която да е приложима предварително спрямо централите. Счита, че това разграничение става ясно в хода на годината, с оглед на количествата произведена електроенергия. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на електрическа енергия. За неоснователни намира оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и че не е съобразил явната незаконосъобразност на решение № СП-5 от 20.03.2019 г. на КЕВР. Счита, че отмяната на т. 1.7. от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР води до възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното специфично количество енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата цена. За правилни и мотивирани 2 намира изводите на съда за приложимост на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, с оглед на обстоятелството, че същото замества след съдебната отмяна приложимата към спора т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Счита за неоснователни доводите за наличие на основание за спиране на производството до приключване на производството по обжалване на административния акт съобразно законопредвидената предварителна изпълняемост на акта по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК намира за неоснователно и моли съда да остави същото без уважение. Доколкото Решение № СП-5 от 20.03.2019 г. на КЕВР не е с преюдициално значение за настоящия спор и предмет на иска заплащането на цена за доставена елекроенергия за посочените месеци, то счита наведеното оплакване за допуснати процесуални нарушения на основание л. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху административния акт, за неоснователно. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Навежда твърдения, че редакцията на цитирания законов текст не ограничава производството на електрическа енергия от ВяЕЦ само до или над 2 250 ч., но ограничава преференциално изкупуваното количество енергия, като нетното специфично производство служи като критерий и праг за определяне на префернциалните цени. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.Д., в който се сочат подробни аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Съдът съобрази подадената молба с вх. № 18067/14.09.2021 г. Излагат се твърдения, че правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил последствията от отмяната на т. 1.7 и т. 1.8 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с оглед на установяването на нетното специфично производство, послужило за определяне на префернциалната цена. Счита се, че в случая решението за определяне на преференциалната цена на въззивника е решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР.

Сочи се, че липсва основание за фактуриране на горница над цена за излишък за централа, доставяла производството си по цени за работа до 2 250 часа. Навеждат се подробни доводи с оглед на правилното приложение на нормата, субсумирана в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Твърди се, че правилно съдът е съобразил последващо постановеното решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.

Първоинстанционното решение счита за мотивирано и обосновано. Моли за потвърждаването му.

Няма доказателствени искания.

Депозирана е и частна въззивна жалба от „Енерго Про-Продажби“ АД, чрез адв.

3

А.Т. срещу определение № 1070 от 19.08.2021 г., постановено по т. д. № 1144/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 171 от 15.06.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В подадената частна въззивна жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. С решение № 171 от 15.06.2021 г., постановено по т. д. № 1144/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, са отхвърлени предявените от „ВГ-4“ ЕООД искове и съдът е присъдил на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв. с ДДС, отхвърляйки претенцията на ответника за горницата до техния пълен размер от 11 172 лв. Сочи се, че макар съдът да е приел, че предмет на делото са две осъдителни парични претенции, въпреки това е неправилно е намерил разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за неприложима, позовавайки се на практиката на СЕС, обективирана в решения по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Инвокират се доводи, че в настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, като за всеки един от исковете се изчислява отделно адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес на всеки от тях. Оспорват се крайните изводи на първоинстанционния съд, че предпоставка за намаляване на размера на претендираните възнаграждения е вътрешната преценка на съда за ниската фактическа и правна сложност на спора, предвид това, че настоящото дело е поредният правен спор между страните. Моли се за отмяна на определението. Претендират се разноски, за които се представят списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за направата им.

В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба и оспорва подадената от насрещната страна частна жалба. В допълнителна писмена защита се излагат доводи в подкрепа на основателността на предявените искове.

Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про Продажби“ АД поддържа депозирания отговор и депозираната частна жалба. Излага аргументи за неправилност на обжалваното определение. Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за уважаване на подадената частна жалба.

Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се 4 представлява.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия произведена от възобновяем енергиен източник № 86 от 11.06.2009 г. /ВяЕЦ/, както следва: сумата от 79 520.93 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие № 130/31.10.2017 г. към Фактура № 129/11.10.2017 г. цена на произведена и доставена електроенергия през м. септември 2017 г.; сумата от 22 332.03 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 11.10.2020 г.; сумата от 164 041.57 лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура № 131/31.10.2017 г. цена на произведена и доставена електроенергия през м. октомври 2017 г.; сумата от 46 068.31 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 11.10.2020 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от предявяване на иска /12.10.2020 г./ до окончателното им изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година. Сочи, че съгласно договорът между страните, приложимата цена за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди, че ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2 000 КВтч през м. септември 2017 г., а през м. октомври 2017 г. ВяЕЦ е надминала 2 250 работни часа, но без да е достигнат прагът от 2 300 КВтч НСП. Посочва, че до достигане на НСП от 2 000 КВтч, ищецът е продавал електрическата енергия по преференциална цена от 188.29 лв./МВтч, като за произведената през м. септември 2017 г. електрическа енергия в размер на 391.752 МВтч над НСП, „ВГ-4“ ЕООД е получило сумата от 8 994.64 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по тази за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че за произведеното количество електроенергия през м. октомври 2017 г. в размер на 608.240 МВтч, над НСП от 2 000 КВтч и за количеството електроенергия в размер на 197.765 МВтч, произведено след достигане на НСП от 2 250 часа работа и преди достигане на НСП от 2 300 КВтч, на ищеца е заплатена 5 сумата 14 433.19 лв. - дължима цена за излишък на балансиращия пазар. Сочи, че след достигане на НСП в размер на 2 000 КВтч и ефективните годишни часа работа е невъзможно преминаването към друга категория. Намира за неоснователни исковете.