Решение № 190 от 17.10.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ботевград, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20221810200299 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Б. В. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. „***“ № ** е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – РУ П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № *** г., НП № ***/*** г., издадено от Началник РУ ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., талон за изследване № ***, заповед № ***/*** г., справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Х. Т. Т., на длъжност “мл.автоконтрольор“ в РУ П. при ОДМВР С., и Ц. И. Х. – служител в РУ П., се установява следната фактическа обстановка:

На 15.05.2022 г., около 00,04 часа, свидетелите Х. Т. Т., на длъжност “мл.автоконтрольор“ в РУ П. при ОДМВР С., и Ц. И. Х. – служител в РУ П., изпълнявали служебните си задължения и се намирали в с. Д., на ул. „***“.

Спрели за проверка л.а. „Опел Астра“ за проверка на документите. Водачът Б.

В. Б. не представил СУМПС, а само своята лична карта и казал на служителите, че шофьорската му книжка е отнета. При разговора с водача Б., служителите на РУ П. установили, че същия мирише на алхохол и му извършили проверка за алкохол с Дрегер, като уредът отчел 0,56 промила алкохол в кръвта. За констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, св.

Т. съставил на Б. АУАН № *** г., който нарушителят подписал без възражения. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № ***, връчен му в 00,55 часа на 15.05.2022 г. с отбелязване, че следва да се яви във филиал на Спешна медицинска помощ в гр. П. до 40 минути от връчването.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 15.05.2022 г., в 00,04 часа в с. Д., на ул. „***“, като водач лишен от СУМПС, на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, по ул. „***“ с посока на движение към с. О., управлява л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на К.Г.К., като управлява л.а. с концентрация на алкохол.

Пробата е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ 0053, който отчете положителен резултат от 0.56 промила в издишания въздух, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което на 2 основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х. Т. и Ц. Х., както и от съставения АУАН.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

3

На жалбоподателя е наложено административно наказание на осн. чл.

174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, установяваща забрана за водачите на ППС да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1, 2 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Санкциите са предвидени в две точки на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, в зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда /т. 1/ и над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда /т. 2/.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата на алкохол, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е действала към момента на извършване на нарушението.

В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателя преди да предприеме управление на МПС е установена по реда предвиден в посочената Наредба. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр.

174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,56 промила, установено с Алкотест Дрегер 7510 ARNJ 0053. Нарушението е извършено от дееца с форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за "формално" нарушение (такова "на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието. При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен състав.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, 4 нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или на дееца), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Ботевградски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., с което на Б. В. Б., ЕГН: **********, с адрес гр.

Т., ул. „***“ № ** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5