Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1674 от 06.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 1427/2024
Вид
Протокол № 1674
Подписан
06.02.2024
В сила
09.02.2024
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 216 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 234, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 242 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 276, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 286 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
  • ЧЛ. 65, АЛ. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1674 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Д. П. Ц. и прокурора Р. Ив. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20241110201427 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. С. Ш., явява се, доведен от Следствения арест на бул. „Г. М. Димитров“ чрез ГД „Охрана“.

За него се явяват АДВОКАТ А. Г. Л. – надлежно упълномощен защитник, редовно уведомени, с надлежно пълномощно.

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА се представлява от районен прокурор Р. Т., редовно призована.

ДАВА СЕ ВЪЗМОЖНОСТ на обвиняемия И. С. Ш. да комуникира със своя защитник в съдебна зала преди началото на заседанието.

(Изпълни се.).

ПРЕДОСТАВИХА СЕ материалите от ДП на АДВОКАТ А. Г. Л..

(Изпълни се.).

СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискана по инициатива на съда медицинска справка от Следствения арест, като д-р В. към 01.02.2024 година е удостоверил, че по време на престоя си в ареста обвиняемият Ш. не е имал оплаквания.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискани и приложени по инициатива на съда от ЕИСС писмени доказателства - писмо на СГС с изходящ номер от 26.01.2024 година и с входящ номер на постъпването му в СРС № 27776/29.01.2024 година, във връзка с проведена съдебна процедура по чл. 64 НПК, като въззивният съдебен контрол е осъществен на 07.12.2023 година, като протоколът е обявен в ЕИСС на 22.01.2024 година. Приложени са двата съдебни протокола по чл. 64 от НПК на СРС и СГС, за да се удостовери към кои дати са били изготвени съответно протоколът на първата инстанция към 1

04.12.2023 година и протоколът на втората инстанция от 22.01.2024 година, като обявени в ЕИСС.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ А. Г. Л.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. С. Ш.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

С Н Е М А самоличността на обвиняемия съгласно лична карта представена от ГД „Охрана“:

И. С. Ш. - роден на *********г., в гр. С., българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран в частния сектор, неосъждан, с адрес по лична карта: гр. С,, ж.к. „Л,“, бл.,, вх.,, ет. ,, ап. ,, ЕГН:

**********.

СЪДЪТ ВЪРНА документа за самоличност на ГД „Охрана“.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство.

(Изпълни се.).

ОБВИНЯЕМИЯТ И. С. Ш.: Разбирам правата и задълженията си.

Нямам въпроси относно правата и задълженията си. Не правя възражение за отводи.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи и искания по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271-275 НПК на основание чл. 276, ал.1 НПК,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на адвокат А. Г. Л. за изменение на взетата спрямо обвиняемия И. С. Ш. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

(Прочете се.).

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ А. Г. Л.: Поддържам молбата. Имам доказателствени искания, които ще соча. Представям на вниманието на съда трудов договор на лицето И. Ш.; медицинско направление на г-жа Ш.а от 25.01.2024 година, с отразени данни за заболяване; заявление на родителя на децата Йоана Йорданова, че получава обезщетение за майчинство, както и три броя удостоверения за раждане на низходящи родственици от първа степен.

ВРЪЧИХА СЕ писмените доказателства на прокурора за запознаване.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. С. Ш.: Поддържам молбата на моя защитник.

Нямам доказателствени искания.

2

ПРОКУРОРЪТ: Считам същата за неоснователна. Не възразявам да бъдат приети представените доказателства. Нямам доказателствени искания.

Предвид липсата на доказателствени искания от страните СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали, както и представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства трудов договор на лицето, медицинско направление госпожа Ш.а от 25.01.2024 година, с отразени данни за заболяване; заявление на родителят на децата Й. Й., че получава обезщетение за майчинство, както и три броя удостоверения за раждане на низходящи родственици от първа степен.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПР.Я

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ А. Г. Л.: Уважаеми господин Съдия, поддържам молбата за изменение на мярката за неотклонение действаща по отношение на моя доверител в по-лека. Намирам, че продължаването на мярката за неотклонение „задържане по стража“ се явява необосновано към настоящия момент. Смятам, че при вземане на една по-лека мярка за неотклонение не съществува реална опасност обвиняемият Ш. да се укрие или да извърши ново престъпление. Продължавам да твърдя, че не са налице изискванията от закона относно предвидените предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража“ спрямо Ш. в този аспект. Намирам, че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление. Освен това, както съм отбелязал в молбата си, твърдя, че в срок от 27.11.2023 година не се извършват нови процесуалноследствени действия, които биха били нужни, за да се разкрие обективната истина, както и фактическата обстановка по делото, така както се е случило. В този смисъл, дори да се приеме, че към момента на повдигане на обвинението, че е било налице обосновано предположение за извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство, то към настоящия момент с наличните доказателства, тази предпоставка не е затвърдена. Освен това твърдя, че по делото в настоящия момент са събрани единствено доказателства, които подкрепят обвинителната теза, без да се извършени каквито и да е било действия по отношение на установения пряк очевидец на случилото се, както и без да се извършват и други действия, които да дадат насока какво се е случило в този момент, когато е извършено инкриминираното деяние. Именно, съдът трябва да даде оценка за това, което държавното обвинение е инкриминирало и е вменило вина, чрез повдигане на съответно обвинение. Действително касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Считам обаче, че с оглед настоящата 3 инцидентна контролна съдебна процедура, съдът е длъжен да даде отговори на база анализа на доказателствата, като не навлиза в детайли дали са налице към дадените предпоставки за налагащи вземането на най-тежката мярка за неотклонение, предвид дадените алтернативи на визираните от закона опасности, а именно обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление.

Разбира се тази оценка, която съдът трябва да направи съобразно ТР № 1/2002 на ОСНК на ВКС изисква преценка, която касае реалната опасност, а не хипотетична опасност от укриване и/или опасност от извършване на престъпление. Както е отбелязано и в Международният пакт за гражданските права и свободи при задържане на лица, очакващи да бъдат съдени, не трябва да се задържат, освен кое е абсолютно необходимо за нормално протичане на наказателното производство, нещо което се припокрива чл.57 от НПК.

Действително, сега след малко представителят на държавното обвинение ще изтъкне, че делото е било продължителен период от време в процедура по мярка за неотклонение пред две съдебни инстанции - ноември, декември, януари. Сега сме февруари за тази мярка за неотклонение. Относно задържането от един месец и 24 (двадесет и четири) дни на делото в горната инстанция, именно за това посочих Международният пакт за гражданските права и свободи, дори в монографията на съдия Е. Т. от 1999 година - там е казано, че със задържани лица трябва да се работи с по-голям ентусиазъм, освен с другите обвинени лица. Съгласно чл. 203, ал. 5 от НПК трябва да се съобразяваме със закона, не само с фактическия и субективния фактор на забавянето на делото. Там е категорично е казано, че разследващите органи следва да извършват действията по разследването и други необходими действия нужни за времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за неотклонение. Хипотетично, за да стане ясно, подзащитният ми има знания от правото, представете си, че иска да сключи споразумение, иска да контактува с представителя на прокуратурата, за да сключи споразумение, за целта трябва да има оценителна експертиза, трябва да са ни ясни щетите, които трябва да се възстановят, за да се сключим например споразумение.

Ние не можем да пристъпим към споразумение, тъй като държавното обвинение не е работило. Това е просто като фикция, не казвам, че нашата цел е да сключваме споразумение. Това е едно затруднение относно моята работа, относно задържаното лице Ш.. Има и други неща, които излагам пред Вас.

Лично аз съм установил, че има камери по този път. Сега преглеждайки делото, установявам и други неща. Има представени достатъчно на брой снимки. Аз като анализирах доказателствата по делото, стигнах до едни изводи. Като се разходих по този път, стигнах до други изводи, които се различават от това, че в района няма камери. Какво може да се установи от тези камери към днешния момент, ако се проверят тези камери е отделен въпрос?

Относно опасността от укриване и/или опасността за извършване на ново престъпление, излагам следното. Подзащитният ми е с чисто съдебно минало.

Същият няма нито приключили, нито образувани, нито неприключили дела.

Той няма, дори, криминални регистрации. Аз считам, че подзащитния ми е лице с установена самоличност и с адрес, на който може да бъде намерен.

4

Същият е трудово ангажиран. Баща е на четири деца, три от които са непълнолетни и отговорността за осигуряване на финансовите средства на семейството се пада на подзащитния ми. Никой в семейството не работи.

Майка му е пенсионерка, а жената, с която живее, е по майчинство. Ш. обслужва всички. Майка му често посещава медицински заведения, поради ред заболявания. Тя има нужда от грижи, както и да бъде откарана до медицински заведения, тъй като често е хоспитализирана. Считам. че няма опасност подзащитния ми Ш. да се укрие при изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Същият има установена самоличност. Има постоянен и настоящ адрес на територията на гр. С., на който е трайно установен и преди задържането си живее там повече от 40 (четиридесет) години. Ш. е офицер, като е служил в двете силови ведомства. Искам да отбележа на съда, че Ш. не е задържан в дома си и ако е имал желание да се отклони от правосъдието, това е бил моментът, когато е следвало да го направи. Той е отишъл в 4 РУ СДВР, за да бъде полезен на разследващите. Ето защо, моля да се произнесете с определение, с което да отмените взетата мярка за неотклонение спрямо подзащитния ми И. Ш. „задържане под стража“ и да наложите такава, която е пропорционална, адекватна и съобразява критериите, такива каквито са заложени в НПК. Считам, че основното изискване на законосъобразност на мярката за неотклонение е с оглед същата да не се явява репресия, а трябва тя да бъде пропорционална на преследваните цели и в същото време да не създава за обвиняемия повече ограничения от действително необходимите за провеждане на един обективен наказателен процес, от който има интерес разкриването на обективната истина.