Решение № 72 от 26.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Перник, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500013 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 846/18.09.2025 г. по гр.д. № 1800/2025 г. на РС - Перник е отхвърлен иска по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111 от ЗЗД, предявен от Р. Ч. за признаване на установено, че не дължи на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, сумата от 999.75 лв., представляваща ½ част от цялата сума от 1999.47 лв. - главница за неплатена ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в ***, сумата от 77.70 лв., представляваща ½ част от 155.40 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавена на заповед за изпълнение в съда – 20.12.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 46.55 лв. – ½ част от цялата сума от 93.10 лв. - разноски по делото, за които вземания срещу наследодателя на ищеца - Л. Ч., починал на ***, е издаден изп. лист на 25.01.2019 г. по ЧГД № 9098/2018 г. по описа на ПРС и е образувано изп. дело № 585/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., като неоснователен. С решението съдът е отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Р. Ч. за осъждане на „Топлофикация - Перник“ АД, да му заплати сумата от 317.00 лв. събрана принудително без 1 основание, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист, издаден на 25.01.2019 г. по ЧГД № 9098/2018 г. по описа на ПРС, като неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Ч., с която се атакува постановеното от РС решение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно РС е отхвърлил иска по чл. 439 от ГПК, като излага подробни съображения в тази насока. Допълва, че не е уведомен от страна на ЧСИ, че е конституиран като длъжник и е разбрал за това едва след като са му е била удържана сума от банковата сметка. ЧСИ не е спрял производството по изп. дело за да бъдат конституирани наследниците по законовия ред. Спирането на производството настъпва със смъртта на длъжника, като производството по делото по арг. от чл. 429, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, може да продължи едва след приемане на наследството от наследниците. В заключение сочи, че е изтекла предвидената в закона 5 годишна давност, тъй като производството по делото не е спряно и следователно давността не е прекъсната. Моли за отмяна на постановеното от РС решение, като се постанови ново, с което да бъде признато, че Р. Ч. не дължи на ответното дружество процесните суми, както и да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 317 лева, принудително събрана без основание.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Топлофикация-Перник” АД, с който се твърди, че жалбата е неоснователна. Оспорват се изцяло направените с нея възражения, като се сочи, че решението на РС е правилно, законосъобразно и мотивирано.

Излага съображения, че по делото е безспорно доказано, че давността, предмет на настоящото производство е многократно прекъсвана, тъй като се извършвани многократни валидни действия в рамките на изп. производство. Изцяло се споделят възприетата в мотивите на обжалвания съдебен акт фактическа обстановка. Въз основа на изложените съображения, моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски представляващи ю.к. възнаграждение в размер на 51,13 евро.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от писмените доказателствата пред РС като от същите е видно, че с изп. лист от 25.01.2019 г., издаден въз основа на ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 9098/2018 г. по описа на ПРС Л. Б.

Ч. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 1999.47 лв. - стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2017 г., сумата от 155.40 лв.

- лихва за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. до окончателното плащане и 2 сумата от обща 93.10 лв. - разноски в производството. За принудително събиране на сумите по изп. лист от 25.01.2019 г. по ЧГД № 9098/2018 г. по описа на ПРС на 23.04.2019 г. по молба на ответната страна срещу Л. Ч. е образувано изп. дело № 585/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б. за принудително събиране на вземанията, удостоверени в изпълнителен лист. На 16.05.2019 г. ЧСИ е изпратил до ЦКБ АД запорно съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника. С писмо от 29.06.2019 г., постъпило по делото на 14.06.2019г. банката е отговорила, че разкритата при нея сметка е блокирана до сумата по запора. На 27.05.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ДСК ЕАД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника. С писмо от 28.05.2019 г., постъпило по ИД на 14.06.2019г., че запорът е наложен.

При извършена справка в НБД „Население“ на 20.04.2020 г. от ЧСИ е установено, че длъжникът Л. Ч. е починал на *** и е оставил за свои наследници децата си – Р. Ч. и Б. Ч.. С постановление от 16.09.2021 г. на мястото на починалия длъжник са конституирани наследниците му – ищецът Р. Ч. и Б. Ч.. От нот. акт № *** , том *** , дело № 1957/1992 г. е видно, че на 18.07.1997 г. наследодателят Л. Ч. продава на малолетния си син Б. Ч. собствения си апартамент, находящ се на адрес: ***, като си запазва вещното право на безвъзмездно ползване на недвижимия имот да края на живота си.

На 25.08.2022 до ищеца Р. Ч. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е връчена на 17.11.2022 г. По молба на взискателя от 11.01.2023 г., с разпореждане от 08.03.2023 г. е наложен запор разкритата на негово име сметка в Изипей АД, за което на същата дата са изпратени запорни съобщения до длъжника и до Изипей АД. С писмо 06.04.2023 г. ЧСИ е уведомен, че запорът е наложен и са приложени доказателства за превод на наличната по сметката сума от 350 лв., извършен на 23.03.2023 г. С молба от 21.08.2024 г. взискателят - ответник по настоящото дело е поискал да се извърши справка за разкрити банкови сметки с титуляр ищеца и получавани от него пенсии или трудови възнаграждения и да се наложи запор върху тях. След извършено проучване, със запорно съобщение, изпратено на 04.02.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от *** ЕООД. С уведомително писмо от 19.02.2025 г. е отговорено, че получаваното от длъжника трудово възнаграждение е в размер на минималната работна заплата от 1077 лв., като нетният му размер е 840.74 лв., поради което не могат да се извършват удръжки.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Процесните задължения са възникнали в тежест на наследодателя Л. Б. Ч. в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2017 г. и преди неговата смърт на ***, поради което неговото задължение е част от наследството на неговите синове Р. Ч. и Б. Ч. и отговарят за процесното задължение на наследодателя на основание чл. 60, ал.1 ЗН при равни квоти – по 1/2, 3 съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН. На основание чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу длъжника -наследодател Л. Ч. може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници – двама синове, сред които е и ищецът Р. Ч., освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. По делото не се твърди и съответно не се установява наследниците на длъжника, включително и наследникът-ищец Р.

Ч. да са се отказали от наследство на Л. Ч. или да са го приели по опис по надлежния ред.

Наследниците на Л. Ч., сред които и ищецът Р. Ч., са обвързани от валидно извършените спрямо наследодателя им действия по изпълнението, както и от прекъсналата спрямо последния погасителна давност. В периода между смъртта на длъжника Л. Ч., настъпила на *** и конституирането на неговите наследници по закон с постановление от 16.09.2021 г., изпълнителният процес е бил спрял, по силата на закона, на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК.Спирането на изпълнителния процес означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. Т. е., то поражда временна забрана за извършване на изпълнителни действия /така в ТР № 2/23 по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г., ОСГТК, ВКС /. Със смъртта на длъжника спира да тече давностният срок, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и изп. производство и спират да текат всички срокове /вкл. двугодишния срок касаещ перемпцията/, като не може да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника. Докато производството е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК и до издирването на наследниците, поради липсата на правосубектен длъжник взискателят не може да иска от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия. Тъй като давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си, то ако кредиторът не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.

Предвид изложеното, доводите на жалбоподателя, че не е уведомен от страна на ЧСИ, че е конституиран като длъжник и е разбрал за това едва след като са му е била удържана сума от банковата сметка и не го е призовал и не му е указал да заяви дали приема наследството, или не, както и че предприетите действия по изп. дело № 585/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., са негодни да прекъснат давността, са неоснователни. Така или иначе в този период погасителната давност за подлежащите на принудително изпълнение вземания е спряла да тече и при положение, че не се твърди и не се установява наследникът Р. Ч. да се отказал от наследство на Л. Ч. или да го е приел по опис по надлежния ред.

По същите съображения законосъобразността на актовете на съдебния изпълнител не подлежат на съдебен контрол в настоящото производство. Когато съдебният изпълнител образува изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист, той действа процесуално законосъобразно, ако проведе изпълнението в полза на и срещу лица, за които изпълнителният лист има сила съгласно чл. 429, ал. 1 и 2 ГПК (решение № 40 от 16.03.2021 4 г. по гр. д. № 2249/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). В случая изпълнителното производство е насочено срещу наследниците на починалия след образуването на изп. дело длъжник.

Следователно ищецът Р. Ч. не отговаря в качеството на потребител/клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за притежаваното право на собственост от длъжниканаследодател Л. Б. Ч. върху процесния имот /доколкото последният е починал след процесния период/, а по силата на общо наследствено правоприемство, при което той получава и задълженията на наследодателя Л. Ч. на основание чл. 60, ал.1 ЗН или в случая отговаря за процесното задължение на наследодателя за 1/2 от сумата за процесния период.