Решение № 468 от 11.10.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Габрово, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г.а в присъствието на прокурора П. Ив. Й. като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20244210100732 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. Б. И., ЕГН***; постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** №8, ет. 2; със служебен адрес за получаване насъдебни книжа; гр.Габрово, ***а- адвокат Г. М.; ПРОТИВ

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ адрес: гр.София, бул. Витоша 2; основание: чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1 -во от ЗОДОВ цена на иска: 15 200 лв.

ОТВЕТНАТА ПРОКУРАТУРА на Република България депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок .

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че Цит." До лятото на 2017 г., освен работота ми в бензиностанцията в село Остров, активно се занимавах с отглеждането на крави и телета, бях животновъд по професия зоотехник. Неистовия труд с отглеждането на животни и работата в бензиностанцията ми идваха доста тежко, а и грижите с децата предполагаха за мен задължението да им осигуря по добър живот. ЕТО защо реших, че искам да променя живота си и да се преместя в гр. Габрово където да заживея по нов начии. Преместих се през август 2017 г.като започнах работа в магазина па фирмата "Две плюс две" и макар да взимах повече нощни смени, имах време за децата си, някак беше далеч по спокойно, а и бях близо до брат си и майка си, които живееха тук.

Всичко започна на 06.12.2017 г, когато бях призован в РПУ-Оряхово да се явя като обвиняем. Явих се доброволно в съответния час на тази дата придружен със защитник. Повдигнато 1 ми бе обвинение за престъпление по чл. 201 вр. е чл. 20,ал. 2 от НК, което аз отрекох като абсолютно несъстоятелно. Въпреки, че доброволно се явих, след като ми бе връчено постановлението за привличането ми като обвиняем, ми бе връчена заповед за принудиелпото ми задържане за срок от 72 часа от наблюдаващия прокурор. Обясних, че съгласно съдебно решение за развод, аз упражнявам родителските права върху непълнолетните си деца- В.В.И. роден на 05.05.2010 г .първи клас и дъщеря П.В.И. родена на 11.03.2012 г. в детска градина, които съм оставил сами в гр.Габрово, че няма кой да се грижи за тях и ме поставят в безизходица. Въпреки това, бях отведен в затвора в гр.Враца, като ми обясниха,че задържането ми е във връзка с това,че прокуратурата ще иска постоянна мярка "задържане под стража" от съда.

Аз изпаднах в шок, защото майката на децата ми се намираше в Англия, където работеше, и не знаех кой ще посрещне сина ми от училище и кой ще вземе дъщеря ми от градина.

Брат ми работеше нощна смяна от 20 часа до сутринта, а майка ми бе болна. Аз самия същия ден трябваше да съм нощна смяна, тъй като работя като продавач консултант в денонощен магазин " Две плюс две " в Габрово. Знаех, че разчитат на мен и няма кой да ме замести. Взеха ми всички вещи и ми обясниха ,че имам право само на един телефонен разговор. Всичко това стана иа 06.12.2017 г.около 11 часа на обяд. Като ме прибраха но мярката от 72 часа на прокурора, в рамките на тези 72 часа, в затвора във Враца, започнаха следствени действия спрямо мен. Бях много объркан, защото ми бяха казали, че задържането ми от 72 часа обезпечава единствено явяването ми пред съда за взимане па постоянна мярка "задържане под стража". Бях без защитник и въпреки това, поискаха да си призная, правиха ми психологическа експертиза, искаха да мина на полиграф, който категорично отказах, защото състоянието ми бе неадекватно от стреса.

На 08.12.2017 г. без да ми дават каквито и да било обяснения, около 17 часа бях пуснат от затвора без да ме транспортират до съда е искане за постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". През месец декември, след 17 часа е вече тъмно, аз не разполагах със зареден телефон, тъй като не носех зарядно устройство. Не разполагах и достатъчно средства, за да наема такси и да се прибера. През цялото време си мислех за децата и не знаех кой се грижи за тях докато ме няма и как се чувстват без мен. Отидох при един мой познат във Враца от с. Остров и му разказах за случилото се, но тъй като не знаех телефоните наизуст на брат ми и майка ми, бях принуден да звъня по телефони на наши общи познати. Въпреки, че ме бе срам да им казвам какво се е случило и защо ги търся, трябваше да го направя, за да намеря телефонните номера на близките си.

Така започна всичко през декември 2017 г., като всички - работодател, близките ми и моите познати разбраха, че съм обвиняем за тежко умишлено престъпление наказазуемо с до 8 години "лишаваме от свобода" и че мога да ми бъде конфискувано до 1/2 от имуществото ми, както и да бъда лишеи до 3 години от прано да упражнявам материално о тчетническа дейност.

Всичко в живота ми изведнъж се преобърна. Започнах да живея под постоянен психически стрес. Той се изразяваше на първо място, от обстоятелството,чс упражнявам родителските права върху двете си малолетни деца и при възможността да вляза в затвора,нямаше кой да се грижи за тях. Майка им живееше в Англия, където не можеше да им осигури нормален живот и за пея беше там трудно. Брат ми живееше при приятелката си, а аз на квартира. Нравствено и емоционално се терзаех,защо то близките и познаните ми постоянно ми задапаха въпроси свързани с наказателното дело срещу мен, а аз не знаех какво се случва с него.

По до съдебното производство бях викан за промяна на обвинението, но не ми даваха възможност да се запозная с материалите, тъй като това по думите на разследващия полицай "можело да стане едва при предявяване па разследването".

През цялото време дълбоко в себе си се надявах, че прокуратурата ще стигне до истината и ще снеме обвиненията от мен, защо то бях невинен.

Досъдебното производство продължи от 06.12.2017 г. до 09.03.2020 г.

Получих обвинителен акт и призовка да се явя в Районен съд Оряхово по нохд№ 159/2020 г. по описа на същия съд. Делото продължи от 30.07.2020 г. до 23.03.2023 г. или почти цели 3 години. Беше много изтощително от емоционално естество. В производство то бяха разпитани множество свидетели. Освен тези посочени в обвинителния акт, така също и свидетели, 2 които прокуратурата допълнително включи, както и такива, които в хода на защитата ми, сам поисках. Шест експертизи, включително и назначена тройна, няколко пъти промяна на обвинението в хода на производството направено в съдебно заседание от различни явяващи се прокурори. Това се случи в 12 открити съдебни заседания, някои продължили с часове.

На 23.03.2023 г.с Присъда на РС-Оряхово по НОХД№159/23 г., съда произнесе ,че съм НЕВИНОВЕН в извършване па престъпление по чл.201 вр, с чл.20,ал.2 от НК и ме ОПРАВДА по повдигнатото ми обвинение. Помислих,чс всичко е свършило и ще мога да си отдъхна, а и прокуратурата според мен се убеди след толкова доказателства и дълго, чс съм невинен; Оказа се. че радостта ми е била съвсем кратка и напргоиа.

Още на другия ден- 24.03.2023 г.в РС- Оряхово по нохд№159/20г. бе внесен ПРОТЕСТ.

Искаше се, Окръжен съд Враца да отмени присъдата и постанови нова, е която да бъда признат за виновен и осъден за повдигнато то обвинение. Образувано бе ВНОХД № 20231400600490 по описа на ОС-Враца за 2023 г. Производството пред въззивиата инстанция се проведе в 2 съдебни заседания през август и октомври 2023. г, в които, прокуратурата запозната с мотивите на първоиистанционния съд, поддържаше обвинението и протсста и искаше събираме на нов и до каза телства.

На 12.12.2023 г.,ІІІ въззивен наказателен състав на ОКРЪЖЕН СЪД ВРАЦА постанови окончателно Решение, с което отхвърли протеста и потвърди оправдателната присъда на РС-Враца.

За тези 6 години, преживях изключително негативни емоции: Тръгвайки към всяко от тези 12 открити съдебни заседания пред РС-Орихово, бях със свито сърце, очаквах делото да приключи е присъда .Тъй като работя нощна смяна в магазина, тръгвах за делата без да съм спал или почивал и то -трябваше да шофирам. Всеки път от тези 12 пъти тръгвах с увереността, че трябва всичко да се реши и 11 пъти от тях изживях разочарованието, че нещата продължават и надеждата ми е била напразна. Единадесет пъти, тръгвах с мисълта, че при осъдителна присъда мога да бъда задържан и да не видя дълго децата си.

Район Оряхово е малък и почти всички се познават. До пристигането ми да живея и гр.Габрово, целия ми съзнателен живот е протекъл в с. Остров и Оряхово. Там и до ден днешен живеят голямата част от роднините и приятелите ми. Аз знаех, че съм невинен и се борих цената на всичко истината да възтържествува.

Със сигурност хората, които ме обичат и са ми близки, докрай са вярвали че съм невинен, но болката, че виждах в очите им страданието заради мен, никога не бих забравил. За мен честта и достойнството ми са били най важното нещо в живота . През тези 6 години, чувствах чувах, как хората ме гледат с едно скрито подозрение, сякаш имат "едно на ум". Виждах го и го усещах от разговорите, които достигаха до мен от познати, приятели, колеги.

В работата ми не се издигнах повече от "продавач консултант", въпреки че винаги съм бил за пример сред колегите и съм показвал, ирилежиост и съвеетност с труда си. Градих име и уважение сред колегите си, по през цялото време ме измъчваше мисълта, че това може да се срине, тьй като наказанието предвижда да бъда лишен от права по чл.37 ал.1,т.6 и 7 от ИК и да остана без работата ,които обичам.

В магазина в който работех, стана инцидент при нощната ми смяна и се стигна до стълкновение с агресивни клиенти, при който пострадах. Смятах, че предвид висящото ми наказателно производство, ще сметнат че съм виновен за щастие агресивните клиенти бяха осъдени, но в мен напрежението по време на делото срещу тях ме измъчваше, притеснявах се да не ги оневинят, защото съм престъпник.

Имах не една възможност да подсигуря децата си, да не живея на квартира, а да си купя жилище. Не смеех, защото можеше половината от него да ми бъде отнето предвид наказанието по инкриминирания спрямо мен текст.

За мен нямаше празници, каквито имат всички спокойни хора и не можех през тези години да се отпусна. Докато сс случи всичко бях весел и радостен човек.

Неустановеността на бъдещето, по думите на моите близки, сякаш промени характера 3 ми. Не пожелавам на никого да се случи това, което се случи на мен и което преживях, въпреки думите,че "Това което не те убива, те прави по силен".

На основание гореизложеното, считам че претърпях вреди, изразяващи се в болки и страдания от имущсствсн и неимуществен характер единствено по вина на прокуратурата ма Република България по смисъла на чл.2, ал.1 т.З от ЗОДОВ и на основание чл.4 от същия закон предявявам следния иск:"

ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ПРОКУРАТУРАТА на РБ, да ми заплати сумата от 15 200 лева, представляваща

12 000 лв.- неимуществени вреди за претърпените болки и страдания следствие па незаконното обвинение за престъпление по чл. 201 вр, с чл.20,ал.2 от НК, за което са постановени оправдателни актове на две съдебни инстанции от РС-Оряхово и ОС- Враца;

3 200 лв. , представляваща имуществени вреди за заплатени съдебни разноски, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.12.2023 г.до окончателното им изплащаме. и направените по настоящото дело разноски.

ОТВЕТНАТА СТРАНА- ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в писмения си ОТГОВОР взема следното становище– цит." 1/ ОСПОРВАМ предявеният гр. иск за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева като недоказан и необоснован по размер поради липса на доказателства. Няма доказателства как е формирана въпросната сума. Предявеният от ищеца В. Б. И. от гр. Габрово гр. иск е допустим и основателен, но същият по отношение на неимуществените вреди е недоказан и необоснован по размер, както и твърде завишен и несъответсгващ на принципа на справедливостта заложен в чл. 52 от ЗЗД. Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р. България и на съдебната практика в аналогични случаи, вкл и тази на ЕСПЧ. По отношение на обосноваването на размера на иска, ищецът в исковата молба не е ангажирал никакви доказателства за твърдените от него неимуществени вреди и причинно следствената връзка между тях и воденото наказателно производство. 2/ ОСПОРВАМ предявеният гр. иск за имуществени вреди в размер на 3200 лева като недоказан и необоснован по размер поради липса на доказателства. Няма доказателства как е формирана въпросната сума, и какви точно разходи са направени. По отношение на иска за имуществени вреди от В. И., в рвазмер на сумата от 3200.00 лева. не са приложени писмени доказателства за платени съдебни разноски /каквито се твърдят в исковата молба/. Такива не са посочени за присъдени в присъдата на първата инстанция, както и няма такива присъдени в решението ма втората инстанция и освен това съдебни разноски се заплащат при осъдителна присъда. Действително ищеца В. Б. И. от гр. Габрово е имал качеството на обвиняем от 06.12.2017 год. до влизане в сила на решението на въззивната инстанция. В. И. е привличен като обвиняем, за това. че за времето ог неустановена дата в края на месец юни 2017 год. до 20.07.2017 год. в с. Остров, обл. Враца, в качеството си на длъжностно лице- Обслужващ бензиностанция и газстанция" в с. Остров" на обект бензиностанция при "Бобър 92" ООД със седалище гр. София, от бензиностанция „Амакс Енерджи", находяща се на ***, в съучастие като съизвършигел с М.В. И. от с. Остров, е присвоил чужди пари - парична сума в обш размер на 3 478. 35 лева. представляваща суми от дневни обороти на бензиностанцията, поверени му в това му качество да ги пази и управлява, собственост на ..Бобър 92" ООД - гр. София, представлявано от Д.Ц.М. от гр. София - престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Няма доказателства В. Б. И. да е бил задържан за постоянно с мярка „Задържане под стража", или да е била наложена мярка за неотклонение ..Подписка", които да са довели до нарушаване на ежедневния му ритъм на живот и да е довело до стрес, което вероятно се дължи на факта, че на него са били присъдени родитилеските права по отглеждането на двете деца, видно в копието на 4 приложеното съдебно удостоверение в което е посочено, че брака между него и съпругата му Ц.П.И., е прекратен на 09.11.2027 год. или преди да му бъде повдигнато обвинение. Няма доказателства по отношение на В. И. в качеството му на обвиняемо лице по време на наказателното производство и в двете му фази - досъдебна и съдебна, същото да е предизвикало неудобства и неблагоприятни въздействия върху личността му извън обичайните такива при водене на наказателното производство.ВЪЗРАЗЯВАМ за периода на съдебната фаза на процеса включително и на двете съдилища /инстанции/, прокуратурата да бъде ангажирана да носи отговорност за продължителността на делото, тъй като там друг е ръководно решаващия орган и съответно продължителността и интензитета на процеса зависи от него. Спрямо ищеца е образувано и водено НОХД№ 159/2020 г. по описа на РС- Оряхово по внесен от Районна прокуратура - Враца /ТО Оряхово/ обвинителен акт срещу В. И. от с. Остров, обл. Враца, за извършено престъпление по чл.