Решение № 949 от 03.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Шумен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20243630103176 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от С. К. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. „*** №20, ет. 02, ап.5, чрез адв. А. Д. - САК, със съдебен адрес гр. София, р-н „Средец“, ж.к.

„***“, ул. „***г” № 74, ет. 1, ап. 1, СРЕЩУ "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Н. П.П., с посочено правно основание: чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК); и при условията на евентуалност иск с правно основание: чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и цена на иска по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) - 3 420 лева; при условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД: 1 913, 38 лева.

Ищцата излага, че на 29.06.2024 г. е сключила с ответника ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №1100620 от 29.06.2024 г. със следните параметри: Размер на кредита: 1000 лева; Размер на погасителна месечна вноска- 4 х 41.67 лв. и 14 х 95.71 лв. лева; Годишен процент на разходите:

63.02 %; Брой вноски: 18; Фиксиран лихвен процент: 50 %; Дата на първо плащане: 29/07/2024; Обезпечение -Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане - 29/12/2025; Обща сума за плащане: 1 506.62 лева

Отделно в чл. 18, ал. 1 от Договора била посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение във вид на: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер 1 на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител осигурителният доход следвало да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следвало да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните се споразумели, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор.

Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизали на 1 913,38 лева за целия срок на договора за потребителски кредит. Срокът на кредита е до 29.12.2025 г.

Ищцата посочва, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение. От представеното с исковата молба платежно нареждане било видно, че ищцата е заплатила сума в размер от 190 лева по процесния договор.

Сключеният договор за потребителски кредит според ищцата е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Ищцата имала качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Същата сочи, че посочената неустойка в общ размер от 1913,38 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като е необосновано висока.

Претендира, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во, във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с чл. 22 от ЗПК.

По отношение на евентуалния иск се посочва, при условие, че бъде отхвърлен главния иск, моли да бъде разгледан и уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с който да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 18, ал.

1 от договора. Ищцата посочва, че размерът на предвидената неустойка представлявала 126.99 % от общо дължимата сума, т.е. изначално било 2 предвидено, че при липса на предоставено обезпечение, чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, надвишаваща с повече от 100 % главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

Такава уговорка противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Посочва, че неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Не била налице недействителност по смисъла на ЗПК. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди, че в случай, че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Посочва, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 1100620 произтичали от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесния договор. Моли да бъде отхвърлени исковите претенции като неоснователни.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените от страните писмени доказателства, както следва: договор за правна защита и съдействие от 14.12.2024 г.; писмо от НАХ Дирекция „Обжалване на данъчно-осигурителна практика“ София изх. № 2022-561 1 от 28.08.2023 г.; договор за потребителски кредит № 1100620 от 29.06.2024 г.; авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от 27.0.2024 г. с наредител ищцата; стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити с дата на получаване 29.06.2024 г.; ОУ на Сити Кеш ООД за заеми Кредирект в сила от 08.03.2019 г.; представените с отговора файл по договор за паричен заем ; искане за сключване на кредит; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителките кредити с дата 29.04.2024 г.; писмо до А. Д. от НАП Дирекция Обжалване и данъчно-осиурителна практика - София , изх. № 3

20-00-561 1 от 28.08.2023 г.; представените с писмо от НАП ТД Варна офис Търговище, вх. рег. № 14177/14.09.2025 г. писмени доказателства: справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г. за С. К. С. към дата 11.08.2025 г.; справка за изплатени доходи/трудови и различни от трудови/ на физически лица за периода от 2024 до 2024 г. към 11.98.2025 г.; представените с писмо от ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, вх. рег. № 14062/11.08.2025 г. писмени доказателства, както следва: справка в централна база за настояща собственост на ПС, за лице с ЕГН:

**********.; представените с писмо от Община Шумен, дирекция „Бюджет, финанси и работна заплата“ отдел „Местни данъци и ТБО“ вх. рег. № 14118/14.08.2025 г.: удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни от Закона за местните данъци и такси за С. К. С.; молба от „Кредирект“ ЕООД, рег.№ 18459/22.10.2025 г. по описа на РС Шумен, молба от С. К. С., чрез адв. Д., рег.№ 18984/29.10.2025 г. по описа на РС Шумен и молба от С. К.

С., чрез адв. Д., рег.№ 16043/17.09.2025 г. по описа на РС Шумен.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че страните са в облигационни отношения, като е сключен на 29.06.2024г. описания Договор за потребителки кредит. Посочено е, че ГПР е в размер на 63.02%, като е предвиден и фиксиран лихвен процент от 50%.

При непредставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по чл.4.3 от договора, се начислявало неустойка в размер на 1913,38 лева. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на ответното дружество и неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в 2-дневен срок.

Ищецът твърди, че уговорката за неустойка е нищожна като развива подробни съображения, които съдът по същество приема за основателни.

Предвид чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, или доставчика и потребителя. В този смисъл, съдът намира, че уговорката за неустойка се явява неравноправна клауза.

Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са: да не е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (чл.146, ал.2 от ЗЗП); клаузата да е уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца и потребителя, т.е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност. В разглеждания случай е уговорена неустойка за 4 непредставяне на обезпечение, съгл. ОУ на кредитора, за заеми предоставени, чрез интернет в размер на 1913,38 лева.

Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката конкретно е парична сума, която длъжникът се задължава да плати на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.