Решение № 113 от 22.11.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Дряново, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100240 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 20 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищцата Ю. Д. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. - управител основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 26.08.2021г. сключила договор за паричен заем № 500043983 с ответното дружество „Би Енд Джи кредит“ ООД за сумата от 1200 лв., като в чл. 5 от договора били посочени съответно годишен лихвен процент (ГЛП) от 32,55 % и годишен процент на разходите (ГПР) 37,50%. Съгласно договора след изтичане на неговия срок ищцата следвало да върне сумата 2423,96 лв., като тази сума (без да били посочени в ГПР) включвала и такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита от 419,87 лв. и такса за динамично плащане в размер на 600,05 лв.

Твърди, че ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт бил ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9 договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Заявява, че сключеният между ищцата и ответното дружество договор бил 1 изцяло нищожен на основание чл. 26. ал, 1. предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл, 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно посочване на ГПР. В договора изрично било посочено, че ГПР възлиза на 37,50 %, но в чл. 9 от договора - ал. 1 и ал.

2 били включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита. По естеството си тези две такси представлявали такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не било допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита". Посочените клаузи следвало да бъдат включени в ГПР, което автоматично водело до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлизал на 1019,93лв. при отпуснат кредит с главница от 1200лв. Следователно можело да се направи извод за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формирали. По този начин за потребителя се създавала неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът. В този смисъл посочва съдебна практика.

Твърди, че кредиторът нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не включил таксите „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", чиято обща стойност се равнявала на 1019,93 лв.. почти колкото бил размерът на отпуснатата главница по кредита. Поради това, че тези такси не били включени в размера на ГПР следвало да се приеме, че търговецът заблудил потребителя относно размера на ГПР, което създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит имала съгласно чл. 22 ЗПК за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 1 от ЗЗП.

По отношение на вторият - осъдителен иск се посочва, че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит № 500043983 между страните водели до неговата нищожност. Това легитимирало и правният интерес на ищцата да иска връщане на сумата, заплатена за възнаградителна лихва по договора за кредит, тъй като при нищожен договор се връщало това, което било получено. В случая платената възнаградителна лихва се явявала платена при липса на основание и подлежала на връщане.

Моли съда да прогласи за недействителен договор за кредит № 500043983, сключен между страните на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, т. 7, 10 и 20 от ЗПК. Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника да заплати на ищцата сумата 120 лв. представляваща платено при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в 2 полза на ответника по договор за заем № 500043983, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение по предявените искове.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Би Ен Джи кредит“ ЕАД, в който се твърди, че изискването на чл. 11 т. 10 от ЗПК било да бъде наличен ГПР, което било сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговарял на истината било неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че заявените от ищеца, в ролята му на страна по договор за кредит № 500043983, допълнителни действия били част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Отбелязват, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит" ООД, т. е. договорът за кредит можел да се сключи и без него. Действията присъствали в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не можело да се твърди, че ищеца не разбрал за него, респективно бил заблуден за реалния размер на ГПР.

Потвърждават, че по договор за кредит № 500043983 имало заплатена сума в размер на 120 лв. под формата на възнаградителна лихва. Предвид гореизложеното молят съда да отхвърли като неоснователни всички твърдения на ищеца, както и да присъди в полза на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява и страните не спорят, че на 26.08.2021г. между тях е сключен договор за кредит № 500043983, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 1200 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – кредитополучател да върне сумата на 11 месечни погасителни вноски. Годишният лихвен процент бил определен на 32,55 %, а годишният процент на разходите на 39,42 %.

Ответникът признава, че по договор за кредит № 500043983 ищцата е заплатила сумата 120 лв. под формата на възнаградителна лихва.

На съда е служебно известно, че с решение № 111/ 26.10.2023г. по гр. дело № 11/ 2023г. на Районен съд Дряново е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за 3 кредит в размер на 419,89 лв. На основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК е обявена за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на услуга „динамично плащане по кредита“ в размер на 600,00 лв. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 393,15 лв., платена при начална липса на основание по клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит по чл. 9, ал. 1 от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 234,04 лв., платена при начална липса на основание по клауза за заплащане на услуга „динамично плащане по кредита“ по чл. 9, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.01.2023 г. до окончателното изплащане. Решението е влязло в сила на 23.12.2023г.

Съгласно ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението за противоречие на договора с чл. 10, ал. 1 от ЗПК намира, че е неоснователно. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

По отношение на противоречието на договора за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, съдът намира, че такова е налице. В мотивите на цитираното решение № 111/ 26.10.2023г. по гр. дело № 11/ 2023г. на Районен съд Дряново, което е влязло в сила между страните, е прието, че таксите за бързо разглеждане на искането и за динамично плащане по кредита е следвало да бъдат включени в общия разход по кредита и да бъдат взети предвид при определяне на ГПР. Плащането на тези такси обаче не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР – 39,42 4

%, въпреки че е включено в общия дълг и месечните вноски. И без специални математически знания е видно, че при главница от 1200 лв., общ размер на двете начислени такси от 1019,89 лв. в съвкупност с договорната лихва в размер на 204,04 лв., ГПР ще бъде значително завишен

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит трябва да е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В договора за заем изрично е посочен размерът на ГПР – 39,42. В същия е посочен общият размер на всички плащания, дължими от заемателя. Въпреки това обаче, от посочените клаузи не става ясно какво включва ГПР, определен в горепосочения размер. Действително в приложение 1 към ЗПК е посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и параметрите, които се включват при неговото изчисляване. Това обаче не освобождава кредитора от задължението да посочи конкретните параметри поотделно. В сключения между страните договор е посочен годишен лихвен процент в размер на 32,55 %, който неминуемо се включва в ГПР. Не са посочени други величини, включени в ГПР, което създава неяснота относно начина, по който заемодателят е определил ГПР в размер на 39,42 %. В същия както твърди ищцата не е включено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, което възлиза на сумата от общо 1019,93 лева, което води до оскъпяване на кредита на годишна база спрямо главницата с още 84 %.