Определение № 674 от 08.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. София, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600923 по описа за 2026 година

Настоящото въззивно производство, по реда на чл. 440, ал. 2, вр. глава двадесет и втора от НПК, е образувано по частна жалба на осъдения Е. Н. Б., чрез защитника си, адв. С. Н., срещу разпореждане № 1882 от 01.06.2026 г. по чнд № 3458/26 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт е оставена без разглеждане молбата на осъдения Е. Н. Б., чрез защитника му, адв. Д. Т., за условно предсрочно освобождаване на остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на 10 години и 6 месеца, постановено по нчд № 3869/24 г.

СГС и производството по делото е прекратено. В жалбата са формулирани и обосновани доводи за незаконосъобразност на разпореждането и постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила.

Счита, че осъденият за първи път упражнява самостоятелното си право да сезира съда, предходното производство е образувано по предложение на друг процесуален субект - началника на затвора, ***, не е налице идентично и недопустимо повторно искане по смисъла на чл. 441 НПК, каквато дължима проверка първоинстанционният съд не е извършил. Поддържа оплакване за нарушение на процесуалния ред за разглеждане на искането, тъй като съдът не е провел съдебно заседание с участието на прокурора, началника на затвора или негов представител и осъдения, като гаранция за състезателност, непосредственост и право на защита, а е прекратил производството в закрито заседание без достъп на осъдения до съдебната процедура, изрично предвидена в закона. Моли за отмяна на разпореждането на СГС и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на молбата по предвидения в закона ред.

СГП, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не изразява 1 становище по частната жалба.

Началникът на затвора, ***, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 342, ал.

1 НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 440, ал. 2 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Въззивният съд преценява неоснователност на развития в частната жалба довод за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъблюдаване на законоустановения ред за постановяване на съдебния акт и нарушаване на процесуалните гаранции за състезателност, непосредственост и право на защита в наказателното производство.

Процесуалният ред, по който следва да се развие по същество производството пред първата съдебна инстанция за предсрочно освобождаване по чл. 70 НК, е изрично установен в разпоредбата на чл. 439, ал. 1- 6 НПК. Така цитираната процесуална норма повелява разглеждането на предложението, респ. на молбата на осъденото лице, да е в открито съдебно заседание, със задължителни участници – прокурор, началника на затвора или негов представител и на осъдения, който има право на защитник, право да участва в събирането на доказателства и право да се изказва последен.

Правилно СГС, преди да се произнесе по основателността на искането за условно предсрочно освобождаване, е провел законосъобразно преценка за неговата допустимост, процесуална дейност, която несъмнено предхожда тази по същество и досежно която няма разписано законово изискване за провеждане в открито съдебно заседание, както неправилно се претендира в частната жалба.

Законосъобразен е подходът на СГС да провери наличието на всички положителни процесуални предпоставки и евентуалната липса на процесуални пречки, за валидно развитие на съдебното производство по реда на чл. 439, ал. 1-6 НПК.

При правилно тълкуване и прилагане на процесуалната норма на разпоредбата на чл. 441 НПК е заключил, че изискуемият шест месечен срок от деня на влизането в сила на определението по нчд № 609/26 г. СГС 24.04.2026 г., с което определение е оставено без уважение предложението на Началника на затвора, гр. *** за условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода от 10 години и 6 месеца на осъдения Е. Н. Б., законово определен срок, обуславящ допустимост на последващо сезиране на съд с ново предложение или молба, не е изтекъл, поради което и подадената такава на 27.04.2026 г. от осъденото лице се явява процесуално недопустима. Въззивният съд намира, че констатациите на първата инстанция и направените въз основа на тях правни 2 изводи, са в съгласие със закона, поради което следва да бъдат споделени.

Апелативен съд, София преценява, че обжалваното разпореждане не е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относими към процесуалния ред за разглеждане на така депозираното искане за условно предсрочно освобождаване, доколкото констатираната процесуална пречка по смисъла на чл. 441 НПК препятства валидно развитие на производството по чл. 439 НПК в открито съдебно заседание с участие на страните. Искането на защитата за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия не може да бъде удовлетворено.

Неоснователно е възражението на защитата, че осъденото лице за първи път упражнява самостоятелното си право да сезира съда, тъй като предходното производство е образувано по предложение на друг процесуален субект - началника на затвора, ***, поради което не е налице идентично и недопустимо повторно искане по смисъла на чл. 441 НПК.

Разпоредбата на чл. 441 НПК урежда възможност да бъдат направени ново предложение или молба след изтичане на срок от шест месеца от влизане в сила на отхвърлителното определение по претенцията за УПО на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода.

Следователно в конкретният случай, след като със съдебния акт по първоначално внесеното предложение по определение от 24.04.2026 г. по внчд № 478/2026 г. на САС е решен въпросът с това предложение, то от тази дата следва да се изчислява шестмесечния срок, в който е допустимо ново искане или предложение. Съдържанието на разпоредбата на чл. 411 НПК ясно установява, че законодателят не е регламентирал различен начален, нито краен момент, както и разделно изтичане на императивния срок от 6 месеца по чл.

441 НПК по отношение на всеки един от активно легитимираните субекти да сезират съда с претенция за УПО. И това е така, защото преценката за наличие на материалните предпоставки за допускане на УПО по чл. 70 НК, съставляваща предмет на особеното съдебно производство по чл. 439 НПК, независимо от лицето, инициирало производството пред съд, е идентична, поради което и извършването на повторна такава преди изтичането на срока по чл. 441 НПК, при предходен отказ на съда за допускане на условно предсрочно освобождаване, е недопустимо.

Като е оставил без разглеждане молбата на осъдения Е. Н. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на 10 години и 6 месеца и е прекратил производството по делото, СГС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, вр. чл.

338 НПК Апелативен съд, София

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1882/01.06.2026 г. по нчд № 3458/26 г. СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4