Решение № 1854 от 06.10.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1854

Сливен, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - , в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

Членове:

ХРИСТО ХРИСТОВ

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА канд № 20257220600392 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. Г. П. от [населено място] против Решение № 150 от 06.06.2025 г., постановено по АНД № 167/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-010286/22.01.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.117 от ЗДвП, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд, кредитирайки единствено заключението на съдебно-техническата експертиза, необосновано е приел, че са извършени трите посочени в НП нарушения. Твърди, че по делото липсват документи, които да установяват наличие на пострадало лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Сливен и отмени изцяло НП.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник – адв. Г. Х. АК Сливен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли съда да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и НП. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание, ответникът по касацията - Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение, поради което моли съда да постанови решение в този смисъл. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районният съд е приел, че на 12.12.2024г. около 11:35 часа жалбоподателят се движел с управлявания от него лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № [рег. номер] по ул. “Хан Аспарух“ посока север, като след него се движел товарен автомобил, на транспортна фирма „Транспрес Деливъри“ ЕООД, който го следвал, за да достави до дома му поръчана от него битова техника. При приближаване до детска ясла и намиращото се отсреща училище, пред движещия се автомобил на жалбоподателя внезапно тръгнало да пресича между паркираните автомобили от ляво на дясно дете. Въпреки че касационният жалбоподател се движел с ниска скорост и веднага натиснал спирачки, детето било блъснато от автомобила и паднало на земята. Жалбоподателят и движещият се след него водач на товарния автомобил веднага слезли от автомобила и оказали първа помощ на детето. На мястото на произшествието дошли и други хора, които уверили шофьора, че познават детето и ще го приберат. След като жалбоподателят се уверил, че детето не е пострадало и се чувства добре напуснал местопроизшествието и се отправил към дома си. След като детето било предадено на родителите му, същите съобщили на органите на реда за случилото се и повикали линейка, за да го откара за преглед в ЦСМП. Мястото на произшествието било посетено от полицейските служители, които отцепили района и установили водача, като същият не отрекъл пред полицаите за инцидента, но обяснил, че не е останал на място и не е сигнализирал органите на реда, защото се е уверил, че детето не е пострадало.

За констатираното на 12.12.2024г. нарушение бил съставен АУАН № GA 3370562 /12.12.2024г., който в същия ден бил предявен и подписан от нарушителя, като в него било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 24-0804-010286/22.01.2025г. от Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 117 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя, който на 30.01.2025г., чрез пълномощник, депозирал жалба против него.

За да потвърди НП, първоинстанционният съд е приел, че: АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл. 42 от с. з. реквизити; компетентният наказващ орган се е произнесъл в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с. з.; НП съдържа всички изброени от закона реквизити. Формирал извод, че в административнонаказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон; НП е обосновано, като приетата в него за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства; правната квалификация на административните нарушения и правното основание за налагане на административните наказания са правилно определени. Приел, въз основа на назначена и изслушана по делото съдебна-техническа експертиза, че нарушенията са безспорно доказани и извършени от касационния жалбоподател.

В подадената касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се сочи, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Касаторът счита, че съдебното решение е постановено при неправилен анализ на доказателствата и липса на писмени доказателства, че е налице пострадало лице.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.

Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е постановил своето решение при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.117 от ЗДвП при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, хора с увреждания на зрението, които се движат с бял бастун, хора с увреждания на слуха и зрението, които се движат с червено-бял бастун, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - да предприеме аварийно спиране. В случая, в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани безспорни гласни доказателства, които налагат извода, че касационният жалбоподател не е съобразил поведението си със задължителното правило за поведение, установено в чл. 117 от ЗДвП. Несъмнено касационният жалбоподател е управлявал автомобила в участък, в който по пътното платно е имало паркирани автомобили, което създава опасност от ограничена видимост на водача, както и в близост се е намирало училище и детска градина, преди пешеходна пътека, следователно водачът непременно е следвало да съобрази поведението си като предприеме намаляване на скоростта в участъка преди паркираните автомобили, преди пешеходната пътека с готовност да спре преди внезапното навлизане на детето в платното за движение.

Касационният жалбоподател безспорно е извършил и нарушенията по чл.123, ал.1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, които предвиждат, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Касационната инстанция напълно споделя изводът на РС Сливен, че по делото е установено по безспорен начин извършването на тези две нарушения от касационния жалбоподател. В тази насока са събрани доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци. В случая е без значение обстоятелството, че след настъпването на ПТП жалбоподателят е спрял автомобила и е оказал първа помощ на детето. Същият обаче е напуснал мястото на инцидента, като се прибрал в дома си, за да разтовари доставената му стока. Това не го освобождава от задълженията му на водач, участник в ПТП, очертани в посочените разпоредби, да остане и изчака органите на реда, поради което правилно е била ангажирана административната му отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза. Фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд не са произволни, а резултат от сериозен, задълбочен и внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. Право на съдилищата по фактите е да кредитират или да не гласуват доверие на конкретни доказателства и доказателствени средства, стига пълноценно да мотивират в решението си своята преценка за това, както и да ги интерпретират съобразно действителното им съдържание.

Законосъобразно съдът е мотивирал решението си въз основа на заключението на вещото лице, но и на база свидетелските показания, като логичен и правилен е изводът му, въпреки липсата на писмени доказателства, че в случая се касае за пострадало лице, доколкото всички свидетели са категорични, че детето се е оплакало от силна болка в крака.

В настоящия случай при описание на фактите по делото, Районният съд е посочил, въз основа на какви доказателства е приел за установена описаната от него фактическа обстановка, като е обсъдил заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, излагайки мотиви относно тяхната доказателствена стойност.

По изложените съображения, решението на Районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Сливен

РЕШИ: