Решение № 976 от 04.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Пловдив , 04.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330203044 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.Т. против Наказателно постановление № 21-6207-000248/17.02.2021 г., издадено от К.Ц.К. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни пороци. Моли се същото да бъде отменено. С допълнителни мотиви към жалбата, приложени на лист 12-13 от делото, се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), при издаването на НП и при описанието на нарушението, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 21986 от 29.04.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати 1 съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А.А.Г., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 06.04.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 08.04.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.01.2021 г. в 16:30 часа в гр. Съединение, на ул. „Кирил и Методий“ срещу № 13 жалбоподателят А.А.Г. управлявал лек автомобил „Мерцедес S430“ с рег. № ***. Автомобилът бил с временна регистрация, чийто срок на валидност бил до 29.08.2020 г. По същото и време и на посочения пътен участък свид. Й.П.П. – *** изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. Свидетелят П. спрял за проверка лекия автомобил „Мерцедес S430“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Г.. В хода на проверката свидетелят установил, че срокът на валидност на временната регистрация на автомобила бил изтекъл на 29.08.2020 г. На място свид. П. съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел.

В акта свидетелят записал, че нарушението било извършено на 17.01.2020 г., а като дата на съставяне отбелязал единствено месец януари 2021 г, но без посочване на конкретен ден от месеца. Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя Г. и му бил връчен препис. Жалбоподателят отказал да подпише акта, но въпреки това този му отказ не бил удостоверен чрез подписа на свидетел.

След като препис от АУАН бил вече връчен на Г., свид. П. извършил поправка в съдържанието му, като вписал, че актът бил съставен на 17.01.2021 г., като добавил числото „17“ пред месеца и годината на съставяне, а относно датата на извършване на нарушението върху последната цифра „0“, описваща годината, била изписана цифрата „1“ и така датата била поправена от 17.01.2020 г. на 17.01.2021 г.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по 2 административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Й.П.П.. От тях се установяват две групи релевантни по делото обстоятелства - констатациите при извършената проверка и обстоятелствата по съставянето на АУАН. На първо място от свидетелските показания съдът установява, че регистрационните табели на автомобила, управляван от жалбоподателя, са били с изтекъл срок на валидност към датата на проверката. Последното обстоятелство свидетелят изяснява, че е установил от талона за регистрация на автомобила, както и от датата, посочената на самата регистрационна табела. Относно съставянето на акта за установяване на нарушение свид. П. потвърждава авторството му, както и това на извършените поправки в съдържанието му. Установява се още от свидетелските показания, че актосъставителят не помни кога са извършени поправките, дали това е направено в присъствието на жалбоподателя, а ако не - дали му е връчван препис от поправения АУАН. Показанията на свид. П. се ползват с доверие от съда като добросъвестно дадени, от незаинтересован по делото свидетел, възприел известните му обстоятелства като очевидец в хода на извършената проверка и при изпълнение на служебните си задължения.

От връчения на жалбоподателя Г. препис от акт за установяване на административно нарушение серия АА, бл. № 606984 (лист 14 от делото) се установява, че в него за дата на извършване на нарушението е вписана датата „17.01.2020 г.“, а за дата на съставянето му е посочено единствено „01.2021 г.“.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя А.А.Г. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на 23.02.2017 г., валидно до 23.02.2027 г. и с налични 25 контролни точки.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и място – на 17.01.2021 г. в 16:30 часа в гр.

Съединение, на ул. „Кирил и Методий“ срещу № 13, жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил „Мерцедес S430“ с рег. № **** , с временна регистрация със срок на валидност до 29.08.2020 г. Съгласно глава трета, чл.

22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от 3 движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства според срока на валидност регистрацията е постоянна и временна, като последната е с определен срок на валидност над 3 месеца. Съгласно чл. 26 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. при временната регистрация срокът на валидност се нанася в свидетелството за регистрация, а регистрационният номер е със съдържание, както при постоянната регистрация. В конкретния случай по делото се установява, че срокът на валидност на регистрацията е бил до 29.08.2020 г., а проверката е извършена на 17.01.2021 г.

Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, не може да бъде санирано едва в съдебната фаза на процеса и обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление. В последното за дата на извършване на нарушението е посочена 17.01.2021 г. В приложения по преписката АУАН отново фигурира тази дата, но е видно, че цифрата 1, използвана при изписването на 2021 г. като годината, през която е извършено нарушението, е изпълнена върху друго съдържание, наподобяващо цифрата „0“.

Същевременно на лист 14 от делото е приложен и приет като писмено доказателство оригиналът на връчения на жалбоподателя препис от АУАН.

Изпълнен е върху документ от същата серия и със съвпадащ бланков номер (серия АА и № 606984), съставен е от свид. П., против жалбоподателя Г. и съдържанието му кореспондира с екземпляра от АУАН, приложен по преписката, с единствени разлики, че в преписа за жалбоподателя като дата на извършване на нарушението е посочена „17.01.2020 г.“ без поправка на годината, а като дата на съставяне на АУАН е изписано само „01.2021 г.“. При тези факти по категоричен начин се установява по делото, че от една страна във връчения на жалбоподателя препис от АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена 17.01.2020 г., а от друга - в издаденото и обжалвано наказателно постановление е приета различна дата на нарушението 17.01.2021 г., която е предявена на жалбоподателя за пръв път едва с връчването на екземпляр от постановлението, с което вече му е наложено наказание за деянието с различна дата.

При липсата на изрични правила за отстраняването на грешки в съдържанието на АУАН, то с оглед целите на настоящото производство от решаващо значение за извода за допуснато същественото процесуално нарушение е обстоятелството, че по начина, по който е процедирал актосъставителят, не е охранено и гарантирано правото на защита на жалбоподателя. С АУАН се предявява своеобразното административно обвинение на нарушителя, поради което наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно, ако с него наказание бъде наложено за нарушение, извършено на различна дата от посочената в акта, т.е. за деяние с различни 4 признаци от обективна страна. Следователно за охраняване правото на защита е трябвало актът с поправено съдържание /в което датата на извършване на нарушението е коригирана на 17.01.2021 г./ да бъде предявен и препис от него да бъде връчен на жалбоподателя преди издаването и връчването на НП. Ако актът с поправеното съдържание не е връчен на жалбоподателя или това е направено едновременно с връчването на наказателното постановление или след него, то извършването на поправката би загубило смисъл, тъй като жалбоподателят ще узнае за действителните фактически параметри на деянието едва след като вече е наказан за него с НП. В тази връзка от момента на съставянето и предявяването на АУАН за лицето, срещу което той е съставен, възникват определени процесуални права, гарантирани от закона. Предоставянето на възможността да бъдат упражнени тези права представлява част от общото право на защита, като лицето би могло да прави възражения и да сочи нови доказателства. След като се внася промяна във фактическата рамка на обвинението – твърди се нарушението да е извършено на различна дата от първоначалната, то следва процедурата по предявяване на обвинението и предоставяне на срок и възможност за възражения и сочене на доказателства също да бъде повторена. Това е така, защото издаването на наказателното постановление при наличието на съставен АУАН не е обвързващ императив за административнонаказващия орган, а е дейност по правоприлагане. Тази дейност трябва да е заключение на един състезателен процес, в който страните да могат да участват съгласно предоставените им от процесуалния закон права. По тези съображения липсата на доказателство за възможността жалбоподателят да участва в процеса и да се защитава срещу същото обвинение, по което е наказан с НП, в настоящия случай представлява съществено нарушение на процесуалните правила.