Решение № 59 от 12.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100502066 по описа за 2020 година

Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР- гр.Варна, предявена чрез юрисконсулт Б. Й., против решение № 2216/ 09.06.2020г. по гр.д.№ 16 600/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на К. Н. К. сумата 1845.25лв. , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016- 30.09.2019г., със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението , и сумата 243.15лв.- мораторна лихва за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., на основание чл.178,ал.1, т.3 вр. чл.187,ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.

Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, постановено при непълнота на прегледа на нормативната уредба, немотивирано. Според жалбоподателя спорът следва да бъде разгледан съобразно действащите разпоредби на ЗМВР, които уреждат служебните правоотношения, и приетите по законова делегация подзаконови нормативни актове- наредби. Не намират субсидиарно приложение по отношение на държавните служители норми на Кодекса на труда , Наредба за структурата и организацията на работно време, съответно ЗДСл, към законът не препраща пряко. Развити са съображения във връзка с установената нормална продължителност на работното време в чл. 187, ал.3 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са обвързани, и заплащането на допълнителни възнаграждения, 1 изчерпателно посочени в чл. 178 от ЗМВР. Твърди се, че решението не е мотивирано за приетият коефициент 1.143 , с който следва да се превръщат нощните часове в дневни, и не е съобразено с действащата редакция на чл.9 г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, която за периода 01.01.2018г.- 16.07.2018г. не допуска преобразуване на часовете нощен труд в дневни.

По същество моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. В условията на евентуалност – да бъде отхвърлен частично за периода 01.01.2018г.-16.07.2018г. , поради липса на действаща нормативна уредба, съответно за сумата 323.85лв. / сбор от дължимата сума за първо и второ тримесечие на 2018г./ и за сумата 44.24лв., обезщетение за забава, съгласно заключението на ССЕ.

Въззиваемата страна- К. К., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради законосъобразност на решението по изложените в писмен отговор аргументи.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предмет на разглеждане са предявените кумулативно съединени осъдителни искове на К. Н. К., срещу ОД на МВР- Варна, иск за сумата 1845.25лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд -235.66 часа, през периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска; и за сумата 243.15лв.- мораторна лихва върху главницата, изчислена върху всяка неплатено задължение за периода, след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК с определение от 22.05.2020.

И щ е ц ъ т твърди и от приложената кадрова справка се установява, че през разглеждания период е полагала труд на длъжност „младши експерт“ към Второ РУ –Варна, при ОД на МВР-Варна, със статут на държавен служител, съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/. Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че положеният нощен труд, от 22.00 ч. до 6.00ч.,е 1648 часа, които приравнени към дневен с коефициент 1.143 възлизат на 1883.66 часа. Получената разлика от 225.66 часа следва да бъде допълнително заплатена от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187,ал.6 от ЗМВР, 2 задължението на ответника за посочения период възлиза на 19065.44 лв.

Ответникът оспорва претенциите за допълнително възнаграждение за положения труд през нощта и лихва за забава, като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че през процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, определени със заповед № 365з-3139/ 31.09.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./. Позовава се на приетите подзаконови актове, на основание чл. 187 , ал.9 от ЗМВР-наредби на министъра на вътрешните работи: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г./ обн.ДВ,бр.590 29.07.2016г./, и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., обн. ДВ, бр.60-2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г./, с която е отменена действащата до този момент разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., за отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. С текстовете на чл.3, ал. 3, идентични по съдържание в двете наредби , се регламентира полагането на труд през нощта между 22.00ч.и 6.00ч., при общо 8 работни часа, без преобразуване. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. Излага правни съображения за приложимата нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на труда.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Между страните няма спор, че в периода 01.10.2016г.-30.09.2019г. са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е изпълнявал посочената длъжност при 12- часови дежурства, със сумирано отчитане на работното време.

По платежни документи, приобщени към делото на с.29-52, към основното трудово възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза,прието без възражения от страните, през периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., ищецът е отработил 1822 часа нощен труд на 12/ 24 часови смени, от които 1816 часа при 227 бр. дежурства , и 6 часа по заповед / справка-1, кол.3/, които преизчислени към дневни с коефициент 1.143 възлизат на 2085 часа / справка-1, кол.6/. Отчетен е извънреден труд от 438 часа, за които са изплатени допълнителни възнаграждения от 3006.31 лв / справка -2, кол.2 и 3/. След приравняване на нощните часове към дневни за периода 31.10.2016г.- 30.09.2019г., при отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и годишен отпуск, е получена разлика от 263часа.

3

Въз основа на тези данни стойността на претендираното допълнително възнаграждение е 1845.25лв. / справка-2, кол.6/. Размерът на мораторната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, начислено от първо число на месеца , следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска- 31.10.2019г., посочени за всеки отчетен период, и общо в размер на 243.15лв. / справка 1,заключение-19.05.2020г./.

На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции с намаляване на размер, съответно от 1965.44лв. на 1845.25лв. по главния иск, и от 287лв. на 243.15лв. по акцесорния иск, в които размери са разгледани от първоинстанционния съд.

По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.

178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време да се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч., на основание чл.31, ал.2 от Наредбата.

Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в 4 сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни.

Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент, в периода на разглежданите отношения. След отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.

Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. За неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.