Решение № 3 от 06.01.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Търговище , 06.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Тодор И. Димитров

Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Тодор И. Димитров Административно наказателно дело № 20203530200858 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Заложна къща Арвес“ ЕООД гр.Търговище срещу Наказателно постановление №533913-F564943/24.08.2020г., издадено от Директор на офис за обслужване - Търговище в ТД на НАП гр.Варна.

Считайки същото за незаконосъобразно жалбоподателят моли за отмяната му.

В с.з. поддържа жалбата си.

Ответната страна, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

При служебна проверка на 06.08.2020г. в ИС на НАП данъчна администрация установила, че жалбоподателя е извършвал търговска дейност през 2019г. и не е подал в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО по 1 чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2019г. в срок до 30.06.2020г. удължен с въведените промени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на народното събрание от 13.03.2020г./§25/.

При това положение проверяващите приели, че на 01.07.2020г. жалбоподателя е извършил нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО. След покана на 14.08.2020г. декларацията била подадена с резултат данъчна загуба и няма дължим корпоративен данък. За установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № F564943/14.08.2020г. Въз основа на този АУАН е издадено процесното НП с което наказващият орган на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на административно- наказателната отговорност.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тези доказателства категорично доказаха фактическата обстановка описаната в наказателното постановление, а именно, че до 30.06.2020г. жалбоподателят не е подал годишна данъчна декларация по ЗКПО. Това обстоятелство не се оспорва и от самият жалбоподател, но същият намира вината за пропуска в счетоводителя на дружеството – св.А. В.. Последният също потвърди в показанията си, че не е подал декларацията, тъй-като не му било заплатено от жалбоподателя.

С бездействието си жалбоподателя нарушил задължението си по чл.92, ал.2 от ЗКПО и осъществил състава на нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, поради което правилно му е наложено наказание на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.

В случая нарушението е установено от данъчна администрация, като декларацията е подадена едва след покана от данъчните органи. Дори причината да е в счетоводителя на дружеството, това не премахва отговорността на дружеството в т.ч. и за задължението за подаване в срок на процесната декларация. Управителя на дружеството е разполагал с достатъчно време да предприеме мерки за спазване на срока. Отношенията 2 между дружеството и неговият счетоводител са вътрешни правоотношения и не могат да изключват административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушения на данъчното законодателство.

Данните, че нарушението е за първи път и че няма дължим корпоративен данък, са отчетени от АНО правилно като смекчаващи обстоятелства и правилно е наложена санкция в минималният предвиден от закона размер. Нарушението е формално и няма основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Предвид горното се налага извода, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№533913-F564943/24.08.2020г., издадено от Директор на офис за обслужване - Търговище в ТД на НАП гр.Варна, с което на „Заложна къща Арвес“ЕООД гр.Търговище, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А „Заложна къща Арвес“ ЕООД гр.Търговище ЕИК 205727062 представлявано от В. А. Ю. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Варна сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на

3 касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4