Акт от 28.01.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 7 гр. Сливен, 28.01.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА

МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ

АЛЕКСИЕВА при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 625 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Т.С.П., ЕГН **********,*** – ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 928/09.08.2019 г. по гр.д.№ 6549/2017 г. на РС Сливен, с което съдът:

- е осъдил ответника да заплати на

Г.Д.К., ЕГН **********,***, в качеството и на майка и законен представител на С.Т.П., ЕГН ********** издръжка за минал период от време от 18.12.2016 г., до 19.12.2017 г. в общ размер на 470 лв., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер;

- е осъдил ответника да заплати на Г.Д.К., в качеството и на майка и законен представител на С.Т.П. сумата от 620 лв. представляваща част от присъдения ежемесечен размер от 200 лв. за периода от 19.12.2017 г. (датата на исковата молба) до 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане, като до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен;

- е осъдил ответника да заплаща на Г.Д.К., в качеството и на майка и законен представител на С.Т.П., ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. считано от 05.06.2019 г. (датата на последното плащане) до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;

- е осъдили ответника да заплати на Г.Д.К., в качеството и на майка и законен представител на С.Т.П., сумата от 345,78 лв. , представляваща деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска и да заплати сумата от 216,80 лв. по сметка на СлРС, представляваща държавна такса.

Решението се обжалва в частта на определената издръжка за минало време, както и за бъдеще време за размера над 150 лв. до пълния определен размер.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт на следното: твърди се, че са допуснати множество процесуални нарушения, довели до ограничаването на правата на страната, както и превратна преценка на доказателствата, довела до неправилно решение. Излагат се оплаквания, че иск за издръжка за минало време не е предявяван. Твърди се, че няма произнасяне по предявения иск за родителски права. Въвежда се оплакване за нередовна искова молба. Сочат се процесуални нарушения като – допускане на непоискан с исковата молба свидетел, допуснато оттегляне на иск без съгласието на ответника, не разглеждане на делото в разумен срок, необосновано отлагане на делото, неправилно произнасяне по отношение на лицето дължащо издръжка преди да бъде постановено кой упражнява родителските права и къде е определено местоживеенето на детето. На следващо място се твърди липса на доказателства за установени от съда факти, а именно – наличието на друго дете на ищцата и невъзможността и да плаща издръжка. Сочи се, че съдът не се е съобразил с материалните възможности на ответника и размерът на определената издръжката бил непосилен за него.

Аргументира се неправилност на решението по отношение на определената издръжка за минало време при несъобразяване със събраните доказателства, както и с осъждането му за бъдеще време за периода, през който процесът е висящ. Моли за присъждане на разноски и хонорар.

В становище, депозирано лично от ответника по отношение на решението, в което се излагат уточнения във фактическата обстановка описана в исковата молба, се прави възражение за приемането на декларация за отпуснат на ищцата заем от неин роднина и се излагат твърдения, че ответникът и неговото семейство са полагали грижи за детето С..

В законоустановения срок от въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В с.з., въззивникът

Т.П. не се явява и не се представлява, като процесуалният му представител депозира писмено становище, в което излага позицията си и представя доказателства адв. М. поддържа доводите си за множество процесуални нарушения довели до неправилно решение, като моли решението да се отмени в частта на присъдената издръжка за минал период, както и да се намали размера на присъдената издръжка за бъдеще време до 170 лв.

Въззиваемата страна

Г.Д.К., ЕГН **********,***, като законен представител на детето С.Т.П., редовно призована в съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Изтъква, че подаръците нямат общо с дължимата издръжка. Навежда аргумент, че решението следва да се потвърди, тъй като при минимална заплата от 610 лв. издръжката от 200 лв. се явява на минимума.

Пред настоящата инстанция се събраха следните допълнителни доказателства:

Трудов договор от 14.06.2019 г. между Евъргрийн парк ЕООД и Т.П., ведно със заповед № 246/09.09.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и Т.П.. Разписки за паричен превод от 04.09.2018 г.; от 10.2018 г.; 04.08,2019 г.; 05.08.2019 г.; 04.09.2019 г.;15,10.2019 г. и разписки от 31.07.2019 г. за посещение на магазини в гр. Сливен, Разписки за парични преводи както следва: от 04.10.2019 г., от 04.11.2019 г., от 23.12.2019 г., и паричен превод от 04.01.2020 г. и разписка за колет от 22.11.2020 г.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

С оглед на обхвата на обжалването и наведените доводи от въззивника съдът намира че атакуваното решение е недопустимо в частта, в която е определена издръжка за минало време.

Първоинстанционният съд с диспозитива си се е произнесъл за определяне на издръжка за минало време от 18.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 470 лв.; За осъждане на ищеца да заплати издръжка за бъдеще време от датата на исковата молба до 04.06.2019 г. в размер на 620 лв. общ размер; И е определил размер за изплащане на издръжка за бъдеще време от 05.06.2019 г. в размер на 200 лв.

Първоинстанционното производство е образувано на база искова молба от 19.12.2017 г. от Г.Д.К., в качеството и на законен представител на С.Т.П., срещу Т.С.П., с петитум: 1) да се осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 240 лв. до навършването на пълнолетие на детето, като претендира и 2) издръжка за минал период в същия размер според изискването на закона, както и лихви върху уважената част от присъденото за този период и 3) прави искане упражняване на родителските права да бъдат присъдени на нея.

Съдът оставя исковата молба без движение, с разпореждане от 08.02.2018 г., в което съдията докладчик указва на ищеца да конкретизира в едноседмичен срок от съобщаването следните нередовности: Да посочи издръжката за минало време от кога до кога се иска и каква е ежемесечната претенция за издръжка.

В указания срок процесуалният представител на ищцата депозира молба с вх. № 10832/30.05.2018 г., в която посочва, че смята за дължима и претендира издръжка от момента на раждането на С. и в пункт две посочва, че претендира издръжка в размер на 260 лв., платими ежемесечно до промяна на обстоятелствата налагащи изменение.

В срока за отговор е предявен и 4) насрещен иск от ответника П. за определяне на режим за лични контакти.

С Разпореждане №

10892/09.07.2018 г. съдът констатира разминавания в твърденията на ищцата в исковата молба и допълнителната уточняваща молба като в едната, ежемесечната издръжка се сочи да е 240 лв., а в другата 260 лв. и оставя исковата молба без движение, като указва да се уточни размер на издръжката и периода на търсената издръжка за минало време.

Това разпореждане е връчено на процесуалния представител на ищцата на 30.07.2018 г.

Съдът е бил в съдебна ваканция от 15.07.2018 г. до 01.09.2018 г.

На 20.09.2018 г. в деловодството на РС постъпва просрочена молба от ищцата, с пощенско клеймо от 19.09.2018 г., с която е уточнено, че се търси издръжка в размер на 240 лв. за период една година назад, 240 лв. ежемесечно за напред и законна лихва.

След размяната на книжа, от ответника постъпва отговор, в който се изтъква, че молбата е просрочена и се моли делото да се прекрати.

На 14.11.2018 г. съдът е констатирал забавянето на уточняващата молба и е поискал от ищцата доказателства дали са били налице непреодолими пречки, извиняващи забавата.

На 07.12.2018 г. е постановено определение № 4047 на СлРС, с което производството по делото е изцяло прекратено с мотиви за неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба, същата е върната на Г.Д.К. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Цитираното определение е обжалвано и е образувано в.ч.гр.д. № 75/2019 г. по описа на СлОС, по което е постановено Определение № 230/20.02.2019 г. влязло в сила веднага, с което Определение № 4047/07.12.2018 г. за прекратяване е отменено:

- в частта за иска по чл. 127, ал. 2 от СК - т.е. предявения с исковата молба иск за определяне на родителски права ;

- за иска по чл. 143 от СК

– за осъждане на ответника да заплаща издръжка за бъдеще време на С.П. в размер на 240 лв.;

- за насрещния иск по чл. 127, ал. 2 от СК за определяне на режим за лични контакти между бащата и детето - и в частта за разноските, като неправилно,

Определението е ПОТВЪРДЕНО в останалата му част, именно за частта, с която производството по отношение на иска за определяне на издръжка за минало време, е било прекратено. Т.е.

Прекратяването на иска за издръжка за минало време е влязло в сила.

Тъй като исковата молба по този иск е била върната и производството по него е било прекратено, то съдът не е бил валидно сезиран и като го е разгледал съдът е постановил недопустимо решение в тази част.

Поради което въззивният съд, следва да обезсили решението в частта на произнасянето на основание чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало време, тъй като в тази част делото е било прекратено с определение което е влязло в сила на 20.02.2019 г.

В останалата си част решението е допустимо.

Що се отнася до насрещния иск, същият е отделен от материалите, а по отношение на иска за родителските права ищецът се е дезинтересирал от него, макар че той е бил предявен видно от исковата молба. Въпреки допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд, а именно пропускът да се премине през процедурата на оставяне на исковата молба без движение за да се уточни има ли адвоката представителна власт и да се прибегне до оттегляне или отказ от иска, въззивният съд не може да се произнесе за първи път по този иск. Пътят на защита е закрепен в чл. 250 от ГПК , където страната може да иска допълване ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. В случая обаче ответникът не е легитимирана страна да иска допълване на решението по предявен иск и поради това настоящата въззивна жалба не може и да се приеме за молба за допълване на решението. Непроизнасянето по иска не формира сила на пресъдено нещо, нито пък тече преклузивен срок, поради което въззивникът може да упражни правата си във всеки един момент като заведе иск за определяне на родителски права.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства и тези събрани пред настоящата инстанция, намира, че в останалата си част обжалваното решение е законосъобразно и правилно по основните въпроси.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд счита, че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.