Решение № 13 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000599 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №284059/04.05.2022 година от ET “Елкомерс-К. Н.“ и „Канкас“ ЕООД срещу решение №260261/11.04.2022 година, постановено по т.д.№6903 по описа за 2014 година на СГС, ТО- VI-18 състав.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията, дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила. Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Ищецът е твърдял, че ВЕЦ попада в т.2 на решението от 30.03.2011 година, а не в т.7, като горното се установява и от експертното заключение.

Спорен е въпросът каква е точно цената, дължима за процесния период предвид факта, че сключения между страните договор препраща към акт на ДКЕВР, впоследствие КЕВР, който е приел няколко последователни решения, но впоследствие обявени за нищожни. Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗВАЕИБ е посочен начин на определяне на цената, по която се изкупува енергията. Впоследствие законът е отменен и с новоприетия ЗЕВИ в разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЕВИ се постановява, че електрическата енергия 1 се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определена от ДКЕВР преференциална цена, действуваща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ, а за обектите по чл.24, т.1 - към датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на ел.енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на наредбата по чл.116, ал.7 ЗЕ. Твърди се, че съдът неправилно е приложил Решение Ц-12/26.03.2021 година на КЕВР, като намиращо приложение в отношенията между страните. Съдът не е съобразил императивният характер на цитираната норма /чл.32, ал.4 ЗЕВИ/ и счита, че т.2 на решение Ц-010/30.03.2011 годидна, с което е определена преференциална цена от 213,09 лева не е обжалвано и е породило своето действие. След отмяна на критериите по т.7 като нищожни единствените критерии, на които отговаря процесният ВЕЦ са тези по т.2 на Решение Ц10/30.03.2011 година. Определената цена към момента на сключването на договора се запазва до края на договора. По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Електрохолд-Продажби“ АД, с писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на производството. По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове от ET “Елкомерс-К.

Н.“ срещу „Електрохолд-Продажби“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 103461,59 лева, представляваща дължима цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2011 г. -месец юни, 2012 година, по Договор за изкупуване на електрическа енергия №10 от 01.12.2010 година, както и сума от 10 000 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата и сбор просрочените суми, дължими от 12 число на месеца, последващ месеца, когато е произведена и продадена ел.енергия до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът ET “Елкомерс-К. Н.“ е собственик на водноелектрическа централа /ВЕЦ/ „Бели вит“, находяща се в землището на гр.Тетевен, Община Тетевен, обл.Ловеч.

Централата представлява „деривационна ВЕЦ с нетен пад до 30 метра и 2 инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт. Предвид това се явява производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Електро България“ АД.

Между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №10/01.12.2010 година, въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") , като в чл.11, ал.1 от договора ответникът е поел задължението да закупува електрическа енергия ежемесечно, въз основа на показанията на СТИ за съответния месец на база на подписания при отчитането протокол, ал.2 на чл.11 от договора уточнява, че изкупуването на произведената електроенергия ще се извършва по преференциални цени.

Твърди, че за периода от месец септември, 2011 година до месец юни, 2012 година, включително надлежно е произвел ел.енергия, сертифицирана, която е изкупена и заплатена на стойност 112,48 лева за Мвт/час, а дължимата стойност, която е следвало да се заплати е 213,09 лева за за Мвт/час, като неизплатената разлика възлиза на сумата от 103461,59 лева.

Сумите счита, че са дължими по следните съображения: Към момента на сключване на договора за изкупуване за процесните централи са се прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-010/30.03.2010 г. на ДКЕВР, определило преференциална цена за изкупуване на електроенергия от 01.04.2011 година до 30.06.2011 година.

В точка втора преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт е определена на 213,09 МВт/час. В точка седма е въведено изключение от преференциалната цена за централи, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 година, като същата е ограничена до 112,48 лева, каквато цена е заплащана. С решение по адм.д.5492/2011 година на ВАС от 13.02.2013 година това ограничение е прието за незаконосъобразно, поради което с отмяната му се предопределя обратното действие като относимите цени са общите. При липсата на т.7 от решението следва да се прилага т.2 от решението.

С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. С изменението на закона е предвидено, че на изкупуване по преференциални цени подлежи цялото произведено количество енергия от възобновяеми източници, но не се изменя срока на договора за изкупуване, т.е. до 31.03.2024г.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли 3 същите да бъдат уважени.

В хода на производството третото за спора лице „Канкас“ ООД е поискало да встъпи в процеса, като е изложило, че е придобило като непарична вноска / апорт/ двата описани договора и всички права и задължения по тях, като непаричната вноска е вписана в ТР на 18.10.2017г.

Същото е конституирано като страна с определение от 28.03.2019г. В хода на производството счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД оспорва предявените искове като твърди, че за претендирания период е действувало решение Решение Ц- 010/30.03.2010 г. на ДКЕВР, определило преференциална цена за изкупуване на електроенергия от 01.04.2011 година до 30.06.2011 година в размер на 112,48 лева, за които са издавани фактури от ищеца и които са платени.

Отмяната на решението не поражда правото да претендира по-висока цена, тъй като не може да се приеме обратно действие, а и административното производство не е завършило, видно от диспозитива на съдебните решения от края на 2013 година. Решението на ВАС няма действието на промяна на единичната цена, а е върнато на ДКЕВР за определяне на цена. Исканията са погасени по давност, за което прави изрично възражение. Вреди от отмяната на акта на ДКЕВР ищецът следва да претендира по специалния ЗОДОВ срещу административния орган.

Вземането не е изискуемо, за да се дължи лихва и същата е определена произволно и некоректно. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът намира за установена между страните следната фактическа обстановка, доколкото във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно фактите, а именно, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект с обща инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт, присъединен към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, като това обстоятелство се потвърждава и от заключението по комплексната съдебнотехническа и счетоводна експертиза Липсва спор, а и се установява от представените доказателства, че страните са сключили Договор № 10 от 01.12.2010 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия при условията на Договора по преференциални цени, като по силата на допълнително споразумение №2 към договора за изкупуване на ел. енергия от 18.12.2017г., което е тристранно, а именно с участието на „Канкас“ ООД правата и задълженията се поемат от „Канкас“ ООД.

4

Липсва спор между страните, а и се установява от заключението по назначената комплексна съдебно техническа и съдебно-счетоводна експертиза, че за процесния период е произведено количество енергия, за което ответникът е заплатил цена в размер на 112,48 лева МВт/час, като общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 112,48 лв. за 1 МВтч, е в размер на 115 668,02 лв. без включен ДДС и е изцяло заплатена.

Общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на 219 129,61 лв. без включен ДДС. Общата стойност на произведената и продадена ел.енергия за периода от м.09.2011г. до м.06.2012г. включително, изчислена като разлика между всяка платена сума и дължимата сума изчислена на база 213,09 лв. за 1 мВтч, е в размер на 103 461,59 лв. без включен ДДС.

Установява се от представеното Решение на ДКЕВР, че преференциалната цена за този вид централи е в размер на 213,09 МВт/час, но по точка седма на същото Решение, е въведено изключение от преференциалната цена и същата е ограничена до 112,48 за МВт/час, като е въведен ограничителен времеви критерий. Липсва спор, а и се установява, че с Решение № 2126, постановено на 13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г.

ВАС е отменил т. 7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, поради което ищеца е отправил покана, връчена на 07.07.2014г., за заплащане на сумите, явяващи се пълно плащане на преференциалната цена и лихва.

С последващо решение на ДКЕВР № Ц-5/20.02.2015г., представено на стр. 145 и следващите отново е определена преференциална цена на електрическата енергия за период, считано от 01.4.2011г. на 112,48 лева МВт/час при средногодишна продължителност на работа 2500 часа.